Планът "Маршал" с 16,8 млрд. долара целѝ въоръжаване на Европа. Страните от Източния блок го отхвърлят
През март 1946 г. изпадналият вече в опозиция британски министър-председател Уинстън Чърчил е обявен за почетен доктор на правните науки от Уестминстър Колидж в щата Мисури. В присъствието на американския президент Труман той произнася реч на 5 март. Освен за желязната завеса, която се е спуснала от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, твърде често цитирана днес, той казва и доста по-важни неща за това как трябва да се гради глобалната политика след Втората световна война.
Едно от тях е: “Ако сега съветското правителство се опита чрез отделно действие
да създаде прокомунистическа Германия
в техните области, това ще предизвика нови сериозни трудности в британските и американските зони и ще даде на победените германци да се обявят на търга между Съветите и западните демокрации...
Това определено не е освободената Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществените условия за траен мир”.
След Потсдамската конференция Германия е разделена на 4 зони между победителите.
Всъщност първите противоречия между довчерашните съюзници са се появили именно в Потсдам предната година, най-вече около разделението на Германия, по новите граници и по репарациите и земите, които трябва да получи Съветският съюз. Те ще се задълбочат и по време на Парижката мирна конференция, проведена от края на юли до 15 октомври, година след речта на Чърчил.
Истината е, че след края на войната икономическата криза, инфлацията и безработицата се разрастват във всички западни страни, участвали в нея, а оттам и почти по целия свят. В речта си по радиото към американския народ на 21 октомври
президентът Хари Труман обявява опасенията си от
развихрящата се инфлация Той обяснява, че милиони семейства с малки и умерени доходи вече са нейна жертва и харчат спестяванията си: “Ипотекират бъдещето си, като правят дългове. Те живеят без неща, с които би трябвало да живеят”.
Труман продължава, че макар националният доход да е достигнал нови висоти, то покупателната способност на много хора намалява. От средата на предната година цените на облеклото и домашните потреби са се повишили с по 18%, на хранителните продукти с 40%, на металите и строителните материали – с 35 и 41 на сто. Камарата на представителите намалява сумата, но Сенатът не се е произнесъл. След няколко дни става ясна препоръката на Сенатския комитет по външните работи за плана. Преди Долната камара да гласува, Ванденберг и Дълес подкрепят едно намаление от 160 милиона долара само за да покажат неодобрение спрямо израза на Дълес за “глупавото и упорито отношение на правителството”. От друга страна, той окачествява поведението на долната камара като “доста брутален акт и Сенатът сигурно не ще бъде тъй строг”. Окончателно решение за размера на помощта, която ще бъде отпусната на Европа, трябва да се вземе на общата сесия на двете камари. Очакванията са съкращението да е по-малко от общата сума, гласувана от долната камара, и тя да е намалена от 1,43 млрд. долара на 869 505 000.
Още на 8 януари Германия е разделена на две части - съветска и вече обединена френска, английска и американска.
На 27 януари командващите съюзническите войски в Германия Клей и Робертсън връчват на германското правителство план за разделението на Бизония, както се нарича западната част, и Източна Германия. 29 февруари то става действителност с подписания договор в Лондон.
След два месеца, на 29 април, Анкетната комисия за противоамериканска дейност при Камарата на представителите одобрява единодушно законопроект за ограничаване на дейността на комунистите в САЩ, както и на многобройните комунистически поделения. Той казва, че всяка година в Министерството на правосъдието в САЩ трябва да се представя списък на членовете на Комунистическата партия. Всеки, който е участвал в ръководството ѝ, подлежи на затвор до 10 години и глоба от 10 000 долара. Сенаторът Джоузеф Маккарти по-късно ще произнесе речта си и ще извади списък, че
205 комунисти работят в Държавния департамент
и формират външната политика на САЩ.
На 7 май и Джон Фостър Дълес, специалист по външнополитическите въпроси на управляващите републиканци, обявява, че трябва да се създаде министерство за невоенна отбрана и да включва борбата с комунистическата партия вече не в Щатите, а в СССР, тъй като тя била нещо отделно от руския народ. Затова да се създадат радиостанции на къси вълни с голям радиус на действие и покровителство на свободния печат.
На 14 март 1948 г. Сенатът одобрява плана “Маршал”. Гласовете са 69 срещу 17. Подкрепят го 31 републиканци и 38 демократи. Против са съответно 13 и 4-ма. На първо време се разрешава да се отпуснат 5,3 милиарда долара за 16 европейски страни. В една от поправките се казва, че се забранява износът на американски стоки за СССР и източноевропейските страни.
Всяка от страните се задължава да подпише договор за условията, при които ще получи тази помощ, и да “положи всички усилия за изпълнение на съвместната програма, основана на взаимопомощ и взаимно сътрудничество”.
На 5 юни 1947 г. в Харвард държавният секретар на САЩ Джордж Маршал обявява
европейската възстановителна програма
От 17 до 19 юни министърът на външните работи на Великобритания Ърнест Бевин и френският министър-председател Жорж Бидо започват разговори по плана в Париж и канят съветския министър на външните работи Вячеслав Молотов да се присъедини към тях.
На 22 юни президентът Труман назначава три комисии да проучат възможностите за подпомагане на Европа. След пет дни Молотов, Бевин и Бидо откриват Парижката конференция. На 2 юли тя приключва, след като
Молотов е отхвърлил предложението
за всеобща програма за въстановяване на Европа. Продължава само с Великобритания и Франция. Маршал определя предназначението на възстановителния план като ефикасно използване на американската помощ за точно определени цели – стопанско възстановяване и вдъхване на надежда и вяра между народите, стремящи се към световен мир и сигурност.
На следващия ден Бевин и Бидо отправят покани до 22 европейски държави да участват в парижката конференция по плана “Маршал” и до септември да изработят доклад. На 12 юли заявяват участие Италия, Португалия, Холандия, Швеция, Дания, Ирландия, Гърция, Полша, която ще откаже след ден, Австралия и Чехословакия, която се оттегля след два дни.
На 9 юли отказват Румъния, България и Югославия. След ден това правят и Унгария, Албания и Финландия.
На 11 юли Маршал изяснява плана пред сенатската комисия. След ден в Париж се събират 48 дипломати, които представляват освен приелите още Австрия, Белгия, Франция, Турция, Обединеното кралство, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Швейцария. Отсъстват представители на Австралия.
На 22 юли Джордж Маршал заявява, че
планът представлява същината на американската външна политика
Още на 17 март в Брюксел е подписан договор за военно сътрудничество между Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Великобритания. Идеята е предпазване от евентуално нападение на СССР. На 4 април 1949 г. към тях се присъединяват САЩ, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия – само Канада не участва в плана “Маршал”.
На 1 септември са приети основните точки – незабавни мерки за финансово стабилизиране, гарантиране на производствена програма, споразумение за намаляване на търговските бариери, определяне на необходимия капитал и създаване на постоянна организация за разпределяне, и особено важно - да се признаят общите цели и отговорности, каквото и да се разбира под това.
На 20 декември 1947 г. Конгресът отпуска 520 000 долара за временно подпомагане на Франция, Италия и Австрия. Великобритания вече е теглила заем от 4,33 милиарда долара, но той не е дал очаквания икономически резултат. На 6 януари 1948 г. сенаторът Итън внася правителствения законопроект за отпускане на кредит в размер на 16,8 млрд. долара на подписалите страни. Сенатската комисия гласува само за първите 12 месеца той да е 5,3 млрд. долара.
Скоро се разбира, че немалка част от тези средства ще се отделят за въоръжаването на Европа. Основна част от това производство се пада на Германия, която добива през 1949 г. 7 млн. тона стомана и 325 000 тона въглища дневно. Тя ще произвежда оръжие, което ще предоставя на други страни, но пък 10 на сто от всяко производство ще се изнасят в САЩ. Другите държави в плана “Маршал” са длъжни да поемат 43 на сто от немскатат индустрия. Появяват се първите трудности и сп. “Икономист” пише, че така както е замислен планът “Маршал” е неизпълним в определения срок и трябва
да се удължи на 15-20 години, а не да е за 4
В България и целия тогавашен все още неокончателно формиран социалистически лагер се говори, че САЩ заради опасност от фалит така са направили плана, че всички стоки да се превозват на техни кораби. Тежкото машиностроене ще е изцяло американско, банковите операции и капиталовложенията са в ръцете на американски банки. Изтъква се, че с плана “Маршал” Щатите ще държат в свои ръце цялото европейско производство.
Появяват се тълкувания на наши икономисти, че ако Европа престане да купува от САЩ, то те
ще изпаднат в дълбока криза
Цитират се заключения на Държавния департамент, че даже и след години жизненото равнище на страните в Западна Европа няма да достигне това на 1938 година.
Освен бъдещите икономически трудности от Москва често повтарят, че с плана “Маршал” европейските народи губят своята самостоятелност, като че ли с наложения комунизъм в Източна Европа те не направиха същото.
Народното събрание на 9 и 10 януари 1948 г. приема новия бюджет. Пространствено слово държи министърът на финансите Иван Стефанов.
Той напълно отрича плана “Маршал”, спира се на речта на Труман и допълва, че ако Европа не приеме плана, то САЩ ги очаква рекордна безработица от 8 млн. души. След това набляга на “икономическите успехи, които бележи социалистическото развитие, индустриализацията на страната, всенародния ентусиазъм и вдъхновения бригадирски труд”.
Народните представители единодушно го подкрепят и се обявяват против плана “Маршал”, който определят като несъстоятелен.
Вестник “Монд” от септември 1948 г., статия на Етиен Жилон: Основното зло е липсата на долари, от което страдат повечето европейски народи
“Щом като САЩ поемат разноските по организирането на общата отбрана, приема се, че те имат право да хвърлят поглед върху нея. Както заяви г-н Рейбърн по време на разискванията, когато бяха намалени тези военни кредити: “Аз искам един боен театър, където и да било другаде в света, само не и в САЩ”.
Друго е положението, ако американското предупреждение се отнася до стопанската и социалната политика на европейските страни. Психологически илюзията на вашингтонските депутати е оправдателна, тъй като тяхната страна не се включи в международното сътрудничество, а бе хвърлена неочаквано от деня, когато събитията в Пърл Хърбър я въвлякоха във войната, затова днес тя продължава борбата по същия начин, принуждавайки света да направи избор между социалната и стопанската система на Москва и Вашингтон”.
Пак от “Монд” от 3 септември, статия със заглавие “Изявленията на г. Маржолин”:
“Г. Маржолин, главен секретар на Европейската комисия за стопанско сътрудничество, съобщи неотдавна, че стопанското положение на Европа се е влошило и че доларовият въпрос още не е разрешен.
Ползата от американската помощ обаче е очевидна: без нея, както и от усилията на ползващите се от нея, индустриалното производство в техните страни нямаше да надхвърли с 30 на сто нивото от 1938 г. При все това финансовата помощ не е всичко. Тук се натъкваме на въпроса за търговския стокообмен между Европа и Америка, както и на този за цената на златото.
Вашингтон бе счел, че може да ограничи помощта си само до доларови инжекции. Днес неговата грешка излиза наяве”.
Информация от Вашингтон, 21 януари 1948 г.: “Съветникът по икономическите въпроси на Републиканската партия Джон Фостър Дълес заяви вчера, че ако САЩ не успеят поради липса на желание да отпуснат на Европа необходимата помощ и Европа попадне под контрола на чуждестранно диктаторство, тогава ще бъдат необходими военни разходи, които далеч надхвърлят тези по Плана “Маршал”. Той изрази гледището, че ако не се отпусне помощ на Европа и последната не успее да се обедини в собствения си интерес, Съветският съюз в такъв случай ще вземе цяла Европа”.
Отново информация от Вашингтон, 27 април 1948 г.: “Маршал, министър на външните работи на САЩ, заяви, че ако САЩ трябва да изпълнят ролята си на водач в света, за което те претендират, тогава не трябва да има никакво съмнение относно способността им да поемат отговорностите на едно такова водачество”.
“Вашингтон пост” в края на август: “Истинската беда в Европа не е липсата на оръжие, а липса на единство”.
“Журнал дьо Женев” от 24 декември: “Планът “Маршал” не можеше да помогне на основното зло – липсата на долари, от което страдат повечето европейски народи. Дефицитът на търговския баланс от 1946 до 1949 г. непрестанно се колебае между 4 и 5 милиарда долара: той бе покрит от кредитите и американските заеми, но не намаля. Трябва да констатираме, че Европа не успява да плати вноса си чрез износа и че ако финансовата помощ на САЩ престане, тя ще бъде принудена да намали покупките си от 4-5 млрд. на 1,5 млрд.”.
Документите са във фонд 214 Б, оп. 2, а.е. 148 на Централния държавен архив.
