- През първите си 250 дни Росен Желязков показа, че може да решава наследени проблеми, да чува критики и да търси баланса между коалиционните партньори
- Атаките срещу правителството са по-силни от Радев, а не от "насипния" парламент
Пет вота на недоверие, водна криза, война по пътищата, вечната правосъдна реформа, приемането в еврозоната, спасяването на парите от плана за възстановяване... и варенето на ракия. Това са част от предизвикателствата, през които трябваше да премине правителството на Росен Желязков през първите си 250 дни на управление.
За тези 8 месеца на власт премиерът показа, че може да се справя не само с наследени проблеми, но и със спешни кризи, да търси баланса между политиките и исканията на коалиционните си партньори, но и да чува гласа на опозицията.
Правителството с радост се вслушва във всяка критика, защото за нас е важен политическият прагматизъм. А политическият прагматизъм означава само едно - политическа стабилност, разкри рецептата си Желязков дни преди поредния вот на недоверие срещу кабинета му.
Всъщност петте вота на недоверие бяха поставени за рекордно кратко време и така правителството вече гони по атаки кабинети, изкарали пълен или почти пълен мандат като тези на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и “Борисов 3”. А предстои и шести, до две седмици, предрече шефката на НС Наталия Киселова в неделя.
Тези пет вота обаче ясно показаха, че
макар и на малцинството, правителството е стабилно
и е готово да управлява през пълните 4 г.
Така вместо недоверие, с вота в парламента правителството получи ново доверие. Гласуването даде отговор на въпроса - има ли, или няма доверие правителството - считам, че се ползваме с такова, каза премиерът след неуспешния пети опит да бъде свален.
Реално голямата атака срещу правителството не идва от “насипния” парламент и шумната опозиция, а от президента. Румен Радев започна да отброява последната си година на “Дондуков” 2 и противопоставянето му на властта го позиционира за очакваната нова роля на политически лидер. Въпреки че с действията си през последните години ясно е показал, че предпочита ролята на опозиция, а не на обединител.
Всичко започна в Деня на Европа, когато Радев изненадващо поиска референдум за еврото, въпреки че имаше решение на Конституционния съд. По тази фронтова линия
президентът често “стреля” по кабинета
с тежки критики, че не сме готови за въвеждането на единната европейска валута и било прибързано решение.
Другата му ос на противопоставяне е външната политика, с непрестанни критики, че сме на губещата позиция за войната в Украйна.
Над 4400 имота с отпаднала необходимост също станаха арена на сблъсъци между институциите. Идеята на програмата за управление, която правителството прие на 8 май, бе да се разбере в кое ведомство какви активи има. И ако друга институция или общините имат нужда от тях, да им се прехвърлят, а непожеланите да се продадат на търг, за да се събират средства за детски градини и училища например. След политически атаки и бурни дебати в социалните мрежи кабинетът прати програмата в парламента и обяви, че спира изпълнението ѝ, докато депутатите не се произнесат. На 11 август Радев наложи вето над промените в Закона за държавната собственост, с които се улесни продажбата на държавни имоти. Ден преди това обясни, че кабинетът готви “най-големия грабеж от 90-те години насам”. Бързането с еврото изпразнило хазната, затова сега търсели пари, разпродавайки държавата.
Голямата битка обаче е кой да оглави службите. Желязков пръв подаде ръка за примирие с одобряването на ген. Емил Тонев за шеф на НСО, после Радев “върна” жеста и в края на август издаде указ за назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР. Но примирието беше дотук, след като държавният глава продължи да блокира кандидатурата на Деньо Денев за шеф на ДАНС. И отново използва празник, този път на София, за да съобщи, че писмено е отказал на правителството назначаването му. В отговор управляващите партии внесоха законодателни промени, за да не може вече президентът да назначава шефовете на специални служби и така да сложат край на войната по тази ос - по новите правила правителството ще предлага хора за постовете, но изборът ще се прави от Народното събрание.
Иначе през тези първи 250 дни правителството подготви бюджет с 3% дефицит, за да чуе през лятото заветното “да” за еврозоната. И това беше най-големият му успех.
Кабинетът намери начин да се спасят плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост с преработване на проектите и подаване на ново искане за транша, без България да бъде санкционирана от ЕК заради отказ от обещани реформи.
Правителството извади и голямата тема за войната по пътищата още с първите си решения, свърза камерите на АПИ с данъчните и митниците, за да се следят в реално време доставките на стоки. Освен това започна и засичането на средната скорост с толкамерите, които са разположени по 28 ключови отсечки. На 15 септември Желязков отряза лентата и на окончателно готовата магистрала “Европа”. Така, заедно с “Тракия” и “Марица”,
за първи път България има магистрала от граница до граница
Иначе през тези 9 месеца на премиера се наложи да тушира не един скандал. Започна се с нереализираното домакинство на форума на ЮНЕСКО, въпреки че не това правителство, а парламентарните групи и служебният кабинет бяха приемали невъзможните решения. И друг неочакван скандал избухна, след като държавното тото изтегли 41 в играта “5 от 35”. Незабавно последваха проверки и уволнения. През май пък правителството даде 15 млн. лв., за да спре транспортната стачка в София.
През лятото кабинетът “Желязков” се изправи пред един от големите наследени проблеми - водната криза. В началото на септември бе създаден Национален борд по водите, за който ще отговаря вицепремиерът Атанас Зафиров. А задачата е да се намери решение не само на безводието в Плевен, но и на още един
голям проблем - кражбата на вода,
след като през последните 3 г. са отклонени 55 132 557 кубични метра, възлизащи на 115 574 439 лв. Проблемите с водоснабдяването през последните години не само не се решават, но се и задълбочават, обобщи премиерът. Ситуацията се влошавала и от различни фактори като климатичните промени, намаляването на валежите, засушаването, пожарите. Наред с това Желязков изтъкна лошото планиране и управление на водните ресурси, лошата инфраструктура и липсата на целенасочени инвестиции по отношение на ВиК структурата в общините, лошата експлоатация.
Трагедията със смъртта на 8-годишния Иван, който загина при парасейлинг, пък показа, че у нас контрол над този тип атракциони реално липсва. Това доведе до спешна работа по закон за безопасност на атракционните услуги с потенциален риск.
Нападението над началника на полицията в Русе старши комисар Николай Кожухаров също раздели обществото, а в разгорелия се политически скандал премиерът видя целенасочено атакуване на институциите заради “краткосрочен политически дивидент за изграждане на нова партия”.
Само преди дни пък на Желязков му се наложи спешно да реши и назряващия проблем с варенето на вино и ракия у дома, след като земеделското министерство го изненада с внесени за обсъждане регулации и рестрикции. А това да се вземе на българина домашното вино и ракия, си е тема, която като нищо може да бутне кабинета. Ракията и виното, които се произвеждат в домашни условия, няма да бъдат подлагани на каквито и да е регулации, обеща премиерът. И отправи персонална критика към министъра на земеделието Георги Тахов.
С идването на зимата обаче се задава и най-голямото изпитание пред кабинета - първия бюджет в евро. Това няма да е никак лесно, защото и този път ще трябва да се балансира между различните искания на партиите, но и да се запази нисък дефицит.
А заявките за промени не са малки. БСП отново постави темата за прогресивния данък, но с необлагаем минимум за най-бедните. Традиционно те искат повече пари за социални политики - пенсии, майчинство, младите семейства и заплати. За ИТН първият евробюджет трябва да е балансиран така, че “да се излекуваме заедно от некадърността на Асен Василев, която ни завеща”. За ДПС-НН актуалните проблеми са водната криза, спекулативното повишаване на цените, природните бедствия и компенсирането на засегнатите от тях.
В началото на месеца Желязков категорично заяви, че правителството няма да вдига данъци, но ще се стреми къмфинансова дисциплина, нормално обвързване на приходите и разходите и по-балансиран бюджет. Имаме голямо предизвикателство по отношение на подготовката на бюджета за 2026 г. Обвързването на голяма част от доходите и не на последно място - на тези в публичния сектор, с минималната и договорената работна заплата ще доведе до огромен ръст на разходите. А това от своя страна се явява и основен генератор за инфлация, каза още премиерът. До 1 януари той ще трябва още доста пъти да определи като “абсолютно фалшиви новини” твърденията, че цените растат заради въвеждането на еврото.
