Полезно е да се тревожите и да разигравате сценарии, когато ви очаква професионално изпитание, твърдят учени от Калифорнийския университет
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Предстои ви голямо предизвикателство в работата, готвите се усилено да се справите с него. И все ви минава през главата, че може да се провалите. Всеки път се ядосвате на себе си и се заставяте да мислите позитивно.
Е, не прекалявайте, защото изследователи от Калифорнийския университет твърдят, че е полезно да се тревожите, когато ви чака изпитание в професионалния живот.
Това е малко изненадващо и на първо четене противоречи на теорията за позитивното мислене и т.нар. самосбъдващо се пророчество (случва се онова, което вярвате, че ще се случи).
Но учените, освен че се позовават на резултати от изследвания, обясняват много логично защо притесненията за важно събитие вършат добра работа преди и след него.
Нормално е човек да изпитва стрес, когато има да се справи с професионално предизвикателство. Иначе или е твърде самонадеян, или изобщо не му пука за работата и за кариерата му. Вариантът да е глупав и да не осъзнава какво му предстои също съвсем не е ласкателен.
Та най-напред приемете, че напрежението от самия факт - предстои предизвикателство, което може и да не мине успешно - си е в реда на нещата и не му се ядосвайте. После си дайте сметка как мислите за въпросния факт и как да се справяте с тези си мисли.
Обикновено човек избира да прилага една от три тактики.
- Допуска възможността за провал, но се старае да сваля напрежението и да се преструва, че изобщо не се притеснява.
- Минава му през ум мисълта за неуспех, но надделява оптимизмът му и се надява на най-добро развитие.
- Не отрича, че не е изключен провал, тревожи се и си признава, че се тревожи.
Според американските изследователи третата поведенческа тактика се оказва най-ефективна в дългосрочен план. При своите експерименти те установяват, че хората, които се тревожат преди важно професионално събитие, са по-активни и по-продуктивни в действията си преди и след настъпването му.
Като изследват експериментално ефектите от тактиките, данните показват, че при третата и крайният резултат - добър или лош, се приема и понася по-добре. Учените я наричат защитен песимизъм.
Като се замислите, първата и втората тактика се оказват непродуктивни, защото ви "приспиват".
"Когато отричате притеснението си или просто се надявате на най-доброто, може да пропуснете да предприемете действия, за да предотвратите провал - изтъкват поведенческите психолози. - Когато си признавате, че се тревожите, сте по-активни, взимате мерки да не допуснете лош развой. Вероятно правите и план Б, в случай, че той все пак настъпи."
Но дори да не сте го направили, проучванията показват, че при т.нар. защитен песимизъм хората по-бързо се мобилизират след провал.
Той изненадва онези, които са прилагали първата или втората тактика. Освен че са разочаровани от него, те са разочаровани и от себе си, понеже не са преценили правилно ситуацията и действията си. Неподготвени за крайния изход от предизвикателството, страдат и или отново пропускат да са достатъчно активни, или са нефективни заради силно негативните си чувства.
Изследванията показват и пряка зависимост между това колко силна е тревогата, предизвикана от очакване на най-лошото, и продуктивността след това. Според американските учени колкото повече се тревожи човек преди важно събитие, толкова по-вероятно е след това да предприеме активни и ефективни действия, ако последствията са лоши.
Така защитният песимизъм се оказва много по-продуктивен и в дългосрочен план.
Всъщност резултатите на калифорнийските учени не противоречат на теорията за позитивното мислене и самосбъдващото се пророчество. Поведенческите психолози подчертават, че при нея става дума за стратегически оптимизъм - човек вярва, че ще успее да се справи с предизвикателството, като едновременно с това полага всички усилия, за да се справи. С вяра, усилия и предвидливост за пречките той сътворява нова реалност. Голо позитивно мислене не върши работа, ако човек не действа. Самосбъдващото се пророчество (или ефектът на Розентал, както е известен в науката този психически феномен) е в това, че като се съсредоточавате върху възможността събитията да се развият добре, си вдъхвате енергия, планирате, действате и увеличавате вероятността да се сбъдне добрият сценарий.
Макар че изглеждат различни, на практика стратегическият оптимизъм и защитният песимизъм диктуват активно поведение.
Калифорнийските учени все пак смятат, че защитният песимизъм може да е по-добър. Според тях стратегическият оптимизъм дава едностранчив поглед към професионалните предизвикателства. Човек има нужда от доза песимизъм, за да ги възприема трезво, казват те.
Не бива обаче дозата да е прекалена и изследователите ясно обобщават: "Защитният песимизъм е поведенческа стратегия, при която човек мислено разиграва ситуацията, като се старае да предвиди всички възможни препятствия по пътя към целта. Представя си евентуалните неблагополучия и провали, размишлява над тях, разглежда обстоятелствата от всички страни. В крайна сметка взима правилно решение. Но и да не е успял предварително да отстрани възможните пречки, е много по-подготвен за крайния изход. По-трудно се поддава на разочарования при провал и много бързо се мобилизира, за да продължи напред".
- И силата на философията "Правя каквото трябва, пък да става каквото ще"
Според поведенческите психолози да се самоуспокоявате насила с "нищо страшно няма" е инфантилно и не работи при разумни зрели хора. Успявате да изгоните тревогата дали ще се справите с предизвикателството единствено ако се самозаблудите, като игнорирате заради какви реални факти допускате, че може и да не се справите. Това обаче по-често е път към неуспех, защото си спестявате усилия, не предприемате нужните действия, поемате неразумен риск.
Разбира се, и защитният песимизъм трябва да е в разумни граници. Прекалената тревога влияе на способността да преценявате трезво и да действате най-ефективно, за да преминете през изпитанието. Може дори буквално да ви парализира, ако й се оставите.
Най-добрият подход е да не я отричате, а възможно най-обективно да анализирате какво точно ви тревожи и да се опитате да отстраните причините.
При сложни професионални предизвикателства няма гаранция, че абсолютно всичко можете да предвидите и да предотвратите. Затова често най-добрият подход срещу тревогата е философията "Правя каквото трябва, пък да става каквото ще".
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Какво е таймбоксинг и как повишава професионалната продуктивност
Границата между глупава безкористност и умна щедрост определя професионалния успех
Вълшебната фраза, с която печелите доверие и професионален успех
Химикалката на търпението пази от избухвания, които чупят кариерата
Прошката е велика и в деловия живот - освобождава прощаващия
Как да изберете правилен колега, с когото да споделяте
Експеримент с бонбона, биология на растежа и защо да не бързате за мениджърски пост
9 грешки в поведението, които отблъскват на работа
Емоционалното благополучие - тайната съставка на професионалния успех
Наръчник да работите с колега, обзет от фантастна псевдология
