През 2020 г., когато в България и по света режимът за влизане в големи публични сгради, каквито са моловете, непрекъснато бе затяган и отпускан заради ковид пандемията, търговските центрове преживяха криза. Много наематели ги напуснаха, някои марки направо се изнесоха от България, а и моделът на тази търговия като цяло изглеждаше компрометиран.
От това тогава спечелиха току-що възникващите у нас ритейл паркове - открити площи, в които всеки магазин е в отделна сграда и има голям паркинг.
В София по онова време имаше 3 такива проекта. В момента са пет (единият съществуваше и преди, но вече е значително разширен). А още три се изграждат сега, така че столицата скоро ще има 8 ритейл парка.
Всъщност такива започнаха да никнат в цялата страна и към днешна дата вече има 61 с обща търговска площ 621 хил. квадратни метра. С други думи, бързо ще станат повече от моловете, още повече че
през последното десетилетие не е построен нито един нов мол
Инвеститорите в ритейл паркове обикновено са търговски вериги. Например “Видеолукс Холдинг”, собственик на “Практикер” и “Технолопис”, стои зад три софийските парка, а в страната изгради още 4. Присъстват също чужди търговски вериги.
Често подобни паркове се обособяват около хипермаркети. Един от тези на “Видеолукс” например възникна между столичните квартали “Люлин” и “Обеля”, където имаше магазин “Практикер” с площ 12 000 квадрата, а до него приблизително същият по големина хипермаркет “Хит”, в който пък бе пълно и с други търговски обекти. Двата заедно имаха общ паркинг и така по естествен начин възникна ритейл парк. По подобен път бе създаден и “Джъмбо Плаза” на детелината на бул. “Ботевградско шосе” и околовръстното на София. Той е един от първите в България, но през 2020 г. бе значително разширен и вече има над 30 хил. кв. м търговски площи и паркинг с над 1000 места. Там отвориха и големи магазини на веригата за техника “Зора”, на скандинавски мебели немски дрогерии, “Лидл”, няколко за облекла и обувки, заведения за хранене и автомивка.
Така възникна и “Технополис ритейл парк Младост” - там веригата има магазин още от 2000 г., около който две десетилетия по-късно бяха изградени още няколко и сега общата търговска площ е от около 12 хил. кв. м. Това го поставя в графата на средните.
Едно от основните предимства на ритейл парковете са ниските цени за поддръжката, което по естествен начин снижава наемите, казва Божидар Колев, съдружник във “Видеолукс Холдинг”. “Когато започнаха локдауните, ние не пострадахме кой знае колко, защото имахме само четири такива магазина в молове, всичко останало беше в самостоятелни сгради”, разказва той. Затова и се заели да доизградят още обекти и около тях да направят цели търговски паркове.
Разликата в наемите между моловете и ритейл парковете в първите години след пандемията бе огромна - около 3-4 пъти. Тя съществува и сега. По данни на IPC Partners средната цена за наем на 1 кв.м в ритейл парк е между 7 и 15 евро на месец срещу 37 евро в мол. В най-големите софийски молове този наем достига до 46 евро, особено за маломерно помещение, а в ритейл парк се движи в границите между 10 и 14 евро. В парковете в страната е около 8-9 евро. Това е без т.нар. такси за обслужване, които включват разходите за управление на имота и комунални услуги в общите части, но за ритейл парковете те също са по-скромни - по 1 - 1,50 евро на кв. м, докато в моловете горната граница е 5.
Самата инвестиция в ритейл парк няма как да се сравни с това, което се влага в един мол. Първо, те се строят не в центровете на градовете, където земята е страшно скъпа, а в по-отдалечени квартали. Почти няма помещения, които да са на повече от един етаж, а и като правило основните наематели са търговци, които се нуждаят от големи площи, което прави и изграждането, и поддържането по-евтини.
Според доклад на консултантската компания Colliers International възвръщаемостта на инвестицията в ритейл парк в България е към 7,50-7,75%. Почти същите са цифрите и за инвестицията в молове, но тънката разлика е, че при ритейл парковете инвестицията се осъществява много по-бързо, т.е. печалбите идват още на втората - третата година. Самите търговци не гледат на тях само като перспективата за снижаване на разходите, а и като
начин да навлязат и в населени места или територии, където не са присъствали
до момента, т.е. да завоюват нови пазари. В много от тези селища няма и вероятно никога няма да има мол - Велинград, Смолян, пътя между Перник и Кюстендил (с цели два ритейл парка близо един до друг).
Ритейл парковете няма да изместят моловете, защото търговските центрове служат не само за пазаруване, а и за забавление, отдих, социален живот. Но явно ще заживеят паралелно. Наемането на търговски помещения и в двата вида формати бележи еднакъв ръст от 30% към края на първото полугодие на тази година в сравнение с година по-рано. И процентът на незаетите площи е почти еднакъв - съответно 5 и 6%.
Този вид търговски площи се обособяват до големи пътни
артерии извън широкия център.
