Ако световната военна индустрия беше държава, щеше да е 4-ия най-голям източник на парникови газове на планетата
Докато войните в Украйна, Газа, Судан и Конго продължават да бушуват, вниманието на света е фокусирано предимно върху човешкото страдание и разрухата. Но междувременно се води и една по-тиха, по-дълготрайна битка - тази срещу природата, биоразнообразието и глобалния климат.
Войната е една от най-разрушителните сили на Земята, и то не само за хората, които се оказват на пътя ѝ. Докато хуманитарните последици от конфликтите доминират в заглавията, екологичните са огромни и до голяма степен се пренебрегват.
Въоръжените конфликти предизвикват безпрецедентни нива на емисии на парникови газове чрез замърсяване от танкове, самолети и военни кораби, които са задвижвани с изкопаеми горива. Освен това мощните индустриални комплекси, които произвеждат амуниции, дронове и военни превозни средства, допълнително усложняват проблема. Това не трябва да се подценява, тъй като все по-топлото и сухо време е един от основните двигатели, които ерозират мира в различни точки от света.
Последните проучвания показват, че глобалните въоръжени сили са отговорни за почти 5,5% от общите емисии на парникови газове. Това ги поставя на равни нога с глобалната циментова промишленост. Ако армиите бяха държава, тя би била четвъртият най-голям източник на парникови газове на планетата, точно между Индия и Русия в ранглистата, твърди престижното издание “Форбс”. По-нататък, ако само силите на САЩ се разглеждаха като отделна държава, те биха заемали 47-о място в световната класация, според инициативата на ЕС “Борба с климатичните промени”. Това значи, че общото замърсяване на американските военни би било по-голямо отколкото на държави като Дания, Швеция и Португалия.
Нещо повече - оказва се, че военните емисии на парникови газове са и поне 2 пъти по-големи от тези на гражданската авиация. Въпреки че разходите за отбрана съставляват около 2% от световния БВП,
интензивността на замърсяването им е приблизително три пъти по-висока от средната за световната икономика,
което ги прави един от най-опасните за околната среда сектори.
Но за разлика от тези на повечето други големи отрасли военните емисии често остават невидими, освободени са от много международни задължения за отчитане и до голяма степен отсъстват от дневния ред, когато се водят големи преговори за ограничаване на глобалното затопляне. Военните дори бяха изрично изключени от Протокола от Киото през 1997 г. А в Парижкото споразумение от 2015 г., замърсяването от армиите беше третирано като нещо, което може да се отчита доброволно от страните, подписали документа.
С достигането на нови рекордни температури учени и екологични организации засилват натиска върху ООН да принуди различните държави да разкрият количествата атмосферно замърсяване, които техните армии генерират.
“Пренебрегването на военните емисии не е тревожно само по отношение на климатичните промени. То пренебрегва все по-голямото разбиране, че климатичните промени представляват сериозен риск за мира”, твърди Флориан Крампе от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
Активисти и учени са убедени, че изключването на армиите от задълженията за борба със замърсяването вреди на дългосрочната сигурност, защото ще доведе до засилване на конфликтите за вода и храна. Анализ на военните климатични планове на 27-те в ЕС, Великобритания, Норвегия и Швейцария (всички je са поели ангажимент да достигнат нулеви нетни емисии до 2050 г.)q установи, че почти всички армии нямат цели за намаляване на емисиите.
“Нашата основна цел е запазването на мира. Опазването на климата не трябва да бъде за сметка на ефективността на нашите оръжейни системи”,
заяви говорител на германското министерство на отбраната.
Британските кралски въздушни сили са си поставили амбициозна цел за нулеви нетни емисии до 2040 г. - десетилетие по-рано от националния ангажимент на страната в областта на климата, но други части от армията на кралството не са направили същото.
Въоръжените сили на някои други страни са си поставили цели за нулеви нетни емисии, които обхващат само част от местната военна индустрия. Белгия смята да постигне климатично неутрална инфраструктура до 2040 г., а Португалия се стреми да спре въглеродните си емисии в отбраната до 2050 г. “Пълната замяна на всички оръжейни системи или компенсирането на техните емисии е икономически невъзможно, поради което усилията са насочени към области, в които тази цел е постижима”, заяви говорител на португалското министерство на отбраната.
Въпреки твърденията на отделните държави усилията за намаляване на въглеродните емисии от военния сектор изостават значително от тези в други сектори на икономиката и вероятно няма да бъдат достатъчни, за да компенсират увеличението на разходите за гориво, инфраструктура и оборудване.
Ели Кини, активистка за намаляване на военните емисии в Центъра за наблюдение на конфликти и околната среда, заяви, че през последните две години е имало значителен импулс за декарбонизация на армиите, който сега е застрашен от стремежа на Европа да се превъоръжи заради нарастващата заплаха от Русия.
“Военната декарбонизация е от съществено значение за нашата бъдеща сигурност. Призоваваме правителствата да определят ясни цели за намаляване на емисиите и да публикуват подробни и прозрачни доклади за военните емисии на парникови газове”, настоява тя.
Обаче този тип замърсяване не е единствения начин, по който армиите засилват парниковия ефект, който променя сложните механизми на природата пред очите ни. Изсичането на горите е особено значима последица от войната. Освен това военните сили по света заемат до 6% от площта напланетата. И на тези терени не се спазват почти никакви екологични норми.
Горите се премахват при военни операции, за да се създадат стратегически предимства като постигането на по-голяма видимост и проходимост. Това води до загубата на ценни природни блага, които играят съществена роля за поддържането на екологичното равновесие и смекчаването на климатичните промени. Всеизвестна е способността на растенията да абсорбират въглеродния диоксид и да освобождават кислород в атмосферата.
По време на войната във Виетнам използването от американците на напалм води до унищожаването на над 5 млн. акра гори
и 500 хил. акра земеделска земя. Дори и днес десетки квадратни километри площ в азиатската страна са необработваеми.
Войните в Ирак също са оказали своето въздействие върху земната екосистема. Блатата в южните му части, които някога са били едни от най-богатите от екологична гледна точка райони в Близкия изток, са намалели едва до 10% от историческия си размер.
Все по-трудно е да се оспори фактът, че климатичната криза води до разрастващата се нужда от разполагането на военни сили за оказване на помощ при граждански извънредни ситуации. Това обхваща широк спектър от дейности – от борба с горски пожари до укрепване на защитите срещу наводнения, оказване на съдействие при евакуации, провеждане на операции по издирване и спасяване, подкрепа за възстановяване след бедствия и доставка на хуманитарна помощ.
“Ако се разчита на военните да помогнат в отговор на нарастващата честота и интензивност на бедствията, свързани с климата, техните ресурси ще бъдат допълнително изчерпани”, предупреждава д-р Дънкан Депледж от университета “Лафбъроу”.
Според него различните правителства по света в бъдеще ще бъдат принудени да се изправят пред трудни решения относно това как да разпределят държавните си бюджети. Той предвижда, че поради глобалното затопляне и зачестяващите природни бедствия армиите ще бъдат приоритизирани, което ще доведе до спирането на финансирането на важни социални програми, от които зависят милиони хора по света.
