Финландия и Полша вече разработват планове за възстановяване на пресъхнали мочурища по източната си граница
Новите технологии превърнаха почти в научна фантастика съвременните начини за водене на война, но някои стратегии все още почиват върху натрупания опит от миналото. А според този опит блатата биха могли да се превърнат в ефикасно средство за защита срещу двете най-големи заплахи за Стария континент – руския експанзионизъм и климатичните промени. Това твърди нидерландският биолог Ханс Йостен, професор по изследване на торфа и по палеоекология в университета в Грейсвалд, Германия. Колегите му го наричат “папата на мочурищата”.
Като пример за ползата от блатата ученият посочва, че една завоевателна армия, екипирана с тежки бронирани машини, би била силно затруднена да проникне в блатистата зона в Североизточна Германия, в природния резерват “Кисхофер Мур”. “Тя ще бъде блокирана незабавно”, казва професорът.
Йостен получава подкрепа за тезите си от доста свои колеги, които като него съчетават отбраната срещу Русия с опитите за възпиране на глобалното затопляне. Тоест възстановяването на мочурищата ще донесе двойна полза. Още повече че планетата вече не ни позволява да се бавим с климатичните мерки.
“Бихме могли да засилим защитния си капацитет благодарение на предимствата за климата, биоразнообразието, контрола на културите и доставките на вода”, казва 70-годишният Йостен пред в. “Файненшъл Таймс”. Изданието напомня, че преди 2 хилядолетия Арминий, известен още като Херман, вожд на древногерманското племе херуски, успява да нанесе една от най-големите военни загуби на римските легиони, като ги вкарва в мрачните блата на Тевтобургската гора.
Всъщност в днешни дни и
украинската армия използва древната тактика, за да спре настъплението на руснаците към Киев
Тя успя да засили защитата по десния бряг на река Ирпин, като използва блатата като антитанкови окопи, и така да спре напредването на врага.
През март 2022 г. украинската армия разруши язовир “Козаровичи”, наводнявайки 2800 хектара и ефективно забавяйки руските сили по пътя им към столицата. Това умишлено наводняване обаче причини и значителни щети, включително на жилищни райони.
Оттогава Украйна използва доста по-обмислено предимствата на реките, долините, които могат да бъдат наводнени, и блатистите терени. Европа трябва да направи същото, убеден е Йостен. “Но за да се увеличи максимално положителното екологично въздействие, това трябва да се прави внимателно и може да отнеме време - добавя Каспар Вервер, експерт в Международния съюз за опазване на природата. - Не става въпрос само за отваряне на клапан и оставяне на водата да тече, за да се постигне здравословно торфище.”
“Използваме всичко, каквото можем. Ако съществуват естествени възпиращи зони като блатата, мочурищата, езерата по границите, това ни е от помощ”, смята и премиерът на Естония Кристен Михал, който, преди да поеме поста, бе министър на екологията и околната среда. Други страни обаче приемат подобна възможност с по-слаб ентусиазъм, още повече че се случиха някои драматични събития. През март тази година 4-ма американски военни загубиха живота си по време на тренировъчна мисия, когато бронираният им автомобил затъна в блато на границата между Литва и Беларус.
Ханс Йостен и колегите му се застъпват за поддържането на това, което той нарича
защитни торфища, които според него представляват само 5 до 10% от общите терени,
необходими за овлажняване в Европа. Професорът също така защитава “хуманния” аспект на използването на торфищата като средство за възпиране на военни действия: “Това не е агресивно. Торфищата не отвръщат на удара”. Остава да се промени мнението на европейските власти, които не са непременно убедени. Германското Министерство на отбраната например заяви, че това не е приоритет за настоящото правителство. За момента балтийските държави – Латвия, Литва и Естония също не са обявили намерения за възстановяване на блата за военни цели. Според тях бъдещите военни действия няма да са класически, а ще включват много повече хибридни атаки и атаки на дронове и други роботи.
Погранични държави като Финландия и Полша обаче вече имат конкретни планове за възстановяване на пресъхнали блата по източната си граница, твърди френската телевизия “Франс 24”. Освен че са непреодолими за танкове, тези влажни зони имат съществена роля в борбата с климатичните промени.
От началото на войната в Украйна Финландия започна да прилага засилено мерки за укрепване на своята 1340-километрова граница с Русия. Наскоро е
завършена първата част от защитната стена с опасния съсед,
като наблюдението по междата също е засилено. Полша пък минира 20-километрова зона по границата с Русия и Беларус.
Държавите от НАТО в северната и източната част на Европа откриха още един неочакван съюзник – естествените блатисти райони на територията си. Някои от тях в миналото са били пресушени, но сега се надигат все повече гласове с искане да бъдат възстановени.
Тази есен финландските министерства на околната среда и на отбраната започват дискусия по пилотен проект за възстановяване на торфищата, посочва изданието “Политико”. Власти и специалисти обсъждат темата и в Полша, където намерението е да бъдат възстановени влажните терени по границата.
“Природата е наш съюзник и ние искаме да я използваме”,
казват от полското Министерство на отбраната.
През юни центърът в Грейсфалд, където работи проф. Йостен и който е специализиран в изучаването на блатистите райони на Стария континент, призова ЕС да задели фонд от 500 млн. евро за планиране и възстановяване на 100 000 хектара блата.
“Естествено влажните и реставрираните мочурища не могат да бъдат преминати от танкове, забавят движението на войските и ги принуждават да се насочат към по-лесни за отбрана коридори. Торфените зони също така осигуряват допълнителна защита на критичната инфраструктура, като усложняват движението на войските в близост до транспортни маршрути, енергийни съоръжения и стратегически точки за снабдяване”, се казва в изявление на института.
Торфените зони са уникални екосистеми, способни да съхраняват големи количества въглероден диоксид.
Във Финландия една трета от страната е съставена от торфени зони, но ние сме пресушили половината от тях, спомня си Кристина Ланг, професор в Института за природни ресурси на Финландия.
След Втората световна война огромни площи влажни зони са били предоставени на горската промишленост, а други - на селското стопанство в региони, където липсва обработваема земя. Подобна е ситуацията и в останалата част на Европа, където почти половината от торфените зони сега са деградирали главно поради изкуствено отводняване.
Докато горите и селскостопанските култури процъфтяват на тези богати на хранителни вещества почви, загубата на влажни зони е довела до тежки екологични последици.
“Дренираните торфища представляват 10% от земеделската земя на Финландия, но повече от половината от емисиите на парникови газове от селското стопанство”, посочва Ланг.
Торфищата, които са до голяма степен съставени от неразложена органична материя, могат да
съхраняват огромни количества въглерод във влажното си състояние
Но след като бъдат дренирани, микробната активност разгражда органичната материя и торфищата се превръщат в източници на парникови емисии.
В ЕС отводнените торфища понастоящем отделят около 7% от общите годишни емисии на парникови газове. Това е проблем, който Брюксел иска да реши. Съгласно европейските закони за възстановяване държавите членки трябва да възстановят поне 30% от отводнените торфища до 2030 г. и 50% до 2050 г.
