- У нас пенсиите не се облагат с данъци, пенсионерите не плащат осигурителни вноски
- Франция уникална в света - възрастните вземат повече от работещите
Според номиналните данни българите са с най-ниски доходи в ЕС. Минималната пенсия у нас е 630,50 лв./322,37 евро, а минималната заплата - 1077 лв./551 евро. Реално обаче българските пенсии са далеч по високи от тези в Германия, Испания и Швеция спрямо нивото на заплатите. Това показва сравнение на коефициента на заместване на доходите в страните от ЕС. Този коефициент показва съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход и е измерител на “щедростта” на системите като цяло.
През 2023 и 2024 г. в България бе постигнат най-високият през последните 10 г. коефициент на заместване на дохода. От 44,3% през 2015 г. той нарасна до 54,3% през 2023 г. и 53,3% през 2024 г.
Основната причина е, че през 2022 г. имаше три увеличения на пенсиите. Първо те бяха вдигнати с 10%, а после към тях се включи и COVID добавката от 60 лв. Третото вдигане бе на 1 октомври 2022 г., когато се приложи модифицирано швейцарско правило и то донесе средно увеличение от 15,2% за 894 249 пенсионери.
Така средната пенсия започна да нараства по-бързо, отколкото средният осигурителен доход за страната. Но едновременно с това нараснаха и разходите за пенсии и през 2024 г. бе отчетен най-големият за последните 10 г. дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт - 10,7%.
За 2025 г. се очаква средната пенсия у нас да е около 975 лв., а брутният коефициент на заместване ще достигне около 53,6%
Публикуваният през юни 2024 г. доклад на ЕС за адекватността на пенсиите показа, че човек, осигурявал се 40 г. на средната работна заплата за страната и пенсионирал се на стандартната пенсионна възраст в България, ще има значително по-голям нетен коефициент на заместване. Използва се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и данъци в сравнение с повечето държави в ЕС.
Данните показват, че средностатистическият пенсионер у нас през 2022 г. е получавал като пенсионен доход 76,2% от нетната си заплата в последната година преди пенсионирането. В Германия съотношението е 69%. След нас са и Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Полша, но и Дания, дори Швеция, Норвегия и Финландия.
През април тази година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също публикува анализ за България, в който отчете, че коефициентът на заместване у нас е значително по-голям от този в други икономически по-развити държави.
Една от причините е, че в България пенсиите не се облагат с данъци и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е често срещана практика на други места. Така че върху стойността на коефициента на заместване влияе не само дизайнът на пенсионната система, но и данъчно-осигурителните политики, както и механизмите за формиране на заплатите в икономиката.
Нашите пенсионери обаче са далеч от френските, които получават повече, отколкото хората в работоспособна възраст. Това показва изследване на Luxembourg Income Study, цитирано от “Файненшъл таймс”. Това е уникален случай не само за Европа, но и в целия свят. В Германия, Канада и други страни доходът на работещите граждани надвишава пенсиите с 5-30%. Във Франция пенсионерите получават средно с 1% повече от пълнолетните хора в трудоспособна възраст.
Бившият вече премиер Франсоа Байру обясни, че френският дефицит, значителна част от който са плащанията за пенсии, е резултат предимно от проблема на “бумерите”. Хората, родени през 50-те години на XX в., са плащали минимални осигуровки, за да финансират щедрите пенсии, които в момента получават, и редовно гласуват за намаляване на пенсионната възраст - например през 1983 г. пенсионната възраст бе намалена от 65 на 60 г. Тя бе повишена от 60 на 62 г. през 2010 г., отново след бурни протести.
В момента разходите за пенсии са почти 14% от БВП на Франция. Средно пенсионерите в момента получават два пъти повече, отколкото е техният принос в осигурителната система.
Средната пенсия е около 1500 евро на месец, а средната нетна заплата - около 2600-2700 евро
В цитираната статистика обаче се сравняват доходите на пенсионерите към доходите на хората в работоспособна възраст, т.е. би следвало в данните да влизат и безработните, и работещите пенсионери.
1,7% от френските пенсионери получават над 4500 евро на месец, а пенсионирали се висши мениджъри могат да получават над 100 000 евро годишно, като значителна част се финансира от бюджета, пише The Conversation.
Ранното пенсиониране и по-дългата продължителност на живот означават, че френските пенсионери в момента се радват на 25 г. живот в пенсия. У нас жените получават средно пенсия 27 години и 5 месеца, а мъжете - 20 г. и 1 месец. За сравнение - в САЩ са 20 г., а във Великобритания - 21 г.
Предложението на френския президент Еманюел Макрон да се увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 г. бе посрещнато с масови протести. Предложението на Мишел Барние да се отложи с 6 месеца планираното увеличение на пенсиите, за да се намали дефицитът, доведе до падане на неговото правителство. Идеите за пенсионна реформа доведоха и до падането на правителството на наследника му Франсоа Байру.
Но от друга страна, не е без значение и какво може да си купи с пенсиите и заплатите един човек.
С минимална работна заплата от 1077 лв.
българин може да си купи 9,7 пъти продуктите от малката потребителска кошница,
показаха изчисления на КНСБ. Това означава, че българинът може да купи за тези сума 409 хляба или 134 килограма пилешко месо, или 54 кг сирене.
Покупателната способност на минималната работна заплата в България продължава да е най-ниската в Европейския съюз, и то независимо, че в абсолютни стойности продуктите от малката потребителска кошница у нас са най-ниски.
Например работещите на минимална заплата в съседна Румъния могат да си купят с нея 487 пъти хляб при средна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия - 1207 пъти, защото там той струва 1,79 евро, а в Нидерландия - 1321 пъти при цена 1,66 евро.
Сравнението с пилешкото месо също показва, че цените на основни продукти в България са по-високи спрямо нашите покупателни възможности от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия например с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 килограма пилешко месо, в Германия - 393 килограма, а в Румъния – 230 килограма.
В София вземат с 430 лв. повече от Кърджали
Средната пенсия в София вече е 1136,63 лв. Единствената друга област, в която тя минава 1000 лв., е Бургас.
Разликата между пенсиите в столицата и тези в Кърджали продължава да расте и вече е почти двойна. Там тя е едва 706,45 лв. Още по-фрапиращото е, че това е само със 76 лв. повече от минималната пенсия, която в момента е 630,50 лв. Това показва статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ).
Ниски са пенсиите в още 4 области. В Разград средната е 739,84 лв., а с три лева повече е в Силистра. В Търговище е 757,43 лв., а в Шумен 787,66 лв.
През септември 377 370 пенсионери ще вземат минимална пенсия от 630,50 лв. Под тази сума пък са пенсиите на 434 264 българи. До 1000 лв. вземат общо 1 516 804 души. Максимална пенсия от 3400 лв. са стигнали 8844 пенсионери.
