Компанията обаче едва ли ще наруши стриктните си правила с подобно изключение
Помощ от Apple са поискали от ФБР, за да отключат телефона на Алексей Петров. Айфонът, който потенциално съдържа ключова информация за последните му контакти, бизнес сделки или дори заплахи, е криптиран. Разследващите в САЩ бяха помолени за помощ от българските власти, но и те се затрудняват.
Политиката на Apple относно отключването на криптирани устройства обаче е изключително строга. Тя е основана на ангажимента им към поверителността на потребителите и сигурността на данните. Компанията отдавна поддържа позиция срещу създаването на “задни вратички” в своите операционни системи. Тя твърди, че подобни уязвимости, веднъж създадени, биха могли да бъдат експлоатирани от злонамерени лица далеч извън обхвата на правоприлагащите органи.
Apple обикновено отказва да отключва устройства за правителства или правоприлагащи органи. Изключенията се отнасят до извънредни случаи, по-специално свързани с тероризъм, където националната сигурност е недвусмислено заложена и е представена съдебна заповед. Ярък пример за тази политика в действие беше спорът от 2016 г. между Apple и ФБР относно iPhone, принадлежащ на един от стрелците от Сан Бернардино. ФБР поиска Apple да създаде персонализиран софтуер за отключване на устройството. Главният изпълнителен директор Тим Кук публично се противопостави, позовавайки се на опасния прецедент, който това би създало за поверителността и сигурността в световен мащаб. В крайна сметка ФБР успя да отключи телефона с помощта на трета страна, заобикаляйки прякото участие на компанията производител. Затова и е много малко вероятно тя да направи изключение за телефона на Алексей Петров. Аргументът е, че ако създадат инструмент за отключване на един телефон, той може да попадне в неподходящи ръце, компрометирайки сигурността на милиони потребители.
Алексей Петров бе убит на 16 август 2023 г. Стрелецът го издебна на Витоша, близо до хижа “Деляна”, популярно място за отдих край София. По време на нападението той бе с рехабилитаторката си Мирослава Михайлова.
Двамата били с гардовете на Петров, когато пристигнали около 9 ч сутринта. Там вече ги чакал убиецът. Направил си заслон, на който да подпре пушката, за да стреля от по-стабилна позиция. Заради охраната се наложило да смени плана си и да търси друго място за убийството. Така убил Петров около 12 часа по обед на километър над заслона. Първият изстрел уцелил бившата барета в торса – той се свил инстинктивно от удара. Куршумът преминал през тялото му и улучил Михайлова в рамото. Секунди по-късно вторият изстрел покосил Петров в окото.
Според разследващите убиецът е използвал оптична система с лазерна точка, известна като бързомер
Тя позволява прицелване на близки разстояния с помощта на червена точка, видима само за стрелящия. Тъй като този прицел не проектира своята светлина върху мишената, жертвата не може да познае къде ще бъде ударена.
Михайлова успяла да види стрелеца, който се оттеглил с колело. Бил с камуфлажни дрехи. Изстрелите били чути и от двойка украинци. Един от тях дал телефона си на Мирослава, която съобщила на спешния тел. 112 за стрелбата. Тя била чута от гардовете, които бързо дошли на мястото.
В дните след разстрела разследващите претърсиха всяка следа. Няколко души бяха задържани за разпит, но пуснати заради липса на доказателства. Един от арестуваните е известен чуждестранен бизнесмен – търговец на оръжия с богато криминално минало. Преди години той бе обвинен и съден за подготовка на убийство, но оправдан. В медиите дори се споменаваше, че може да е бил поръчител на атентата срещу Петров от 2015 г., когато стреляха по колата му с два гранатомета. Любопитното бе, че патроните от убийството на Петров са 7.62х39 мм, а само 3 фирми у нас внасят такива. Едната е на освободения мъж.
Друг от задържаните бе мъж с екзотичен прякор,
известен в средите като контрабандист на автомати. И при него разследващите имали подозрения – говореше се за негови връзки с черния пазар на оръжие. Дори бяха проверени няколко велосипедисти, след като според показанията на Михайлова килърът избягал с колело. Един от тях прекара 24 часа в ареста, но се оказа, че е издирван като свидетел по друго разследване и нищо не го свързва с убийството на Петров. Четвъртият задържан е престъпен бос, който обаче имал алиби за деня на убийството.
Разследващите проверяваха различни версии, но до момента без резултат. Като най-малко вероятна те разглеждат хипотезата зад покушението да стои личен мотив.
79 дни преди покушението от затвора излезе организаторът на стрелбата с двата гранатомета
79 дни преди убийството на Алексей Петров от затвора излезе Роман Логвиненко, осъден като организатор на атентата срещу бившата барета на 29 октомври 2015 г.
Това бе втората атака срещу щу Петров. На 29 октомври 2015 г. той и гардовете му излизат от къщата на Петров на столичната ул. “Арарат”. Движат се с бронирана лимузина. По тях стрелят с 2 гранатомета. Снарядите поразяват целта, но Петров остава невредим. Причината - забиват се под такъв ъгъл, че ударната вълна се насочва извън колата. След атентата Петров обяви награда от 100 000 лева за информация кой може да го е извършил или поръчал.
Година по-късно властите задържаха украинеца Роман Логвиненко. Той бе обвинен и осъден като организатор на атентата у нас. Властите и днес издирват хората, които натиснаха спусъците на гранатометите. Сочи се, че са били украински наемници – трима души, дошли в България специално за атентата. Това са Артьом Темпински, Максим Чорний и Иевен Балков. Влезли незабелязано, изпълнили задачата и напуснали страната още същия ден. Запитванията към чужди служби не донесоха резултат.
Петров сам твърдеше, че знае кой стои зад покушението, но отказваше да посочи име. Логвиненко бе експулсиран след края на присъдата си, проверка показа, че няма общо с убийството на собственика на “Лев инс”.
