- Близо половин милион българи спират да работят не поради навършена възрасти стаж, а с документи за инвалидност, 1/2 от тях са в трудоспособна възраст
- По света експертизата прави връзка между медицинската оценка и социалната среда, у нас обаче реформата в ТЕЛК все се отлага
Българите с трайни увреждания вече са почти 800 хил., а през последните години се засилва тенденцията все повече хора да се пенсионират с инвалидни пенсии. Такива поради общо заболяване вземат 479 997. Още 55 700 пък са социални пенсии за инвалидност. В работоспособна възраст са 272 128 от тях, но само 120 хил. продължават да работят.
А броят на новоотпуснатите инвалидни пенсии нарасна с 35% само за три години. През 2022 г. те са били 46 700, през 2023 г. - 54 600, а през миналата година стигнаха рекордните 62 900 души.
Негативната тенденция ще се задържи до 2040 г. според актюерския доклад на НОИ.
През миналата година с лични пенсии за стаж и възраст са били около 1,5 млн. души. Те ще продължат да намаляват, като през 2040 г. ще стигнат около 1, 26 млн. души. “След това броят започва постепенно да нараства и през 2060 г. достига 1,3 млн.”, прогнозират експертите от НОИ. (Виж инфографиката долу).
Инвалидните пенсии са много ниски, а средният им размер е 675,11 лв. Над 1000 лв. са успели да вземат едва 34 258 българи с увреждания.
Вече 93%, или девет от всеки десет пенсии от този вид, са отпуснати без индивидуален коефициент, а това означава - в минимален размер. За сравнение през 2015 г. този дял е бил значително по-малък - 73%, или приблизително 7 от всеки 10 пенсии.
Средният период на получаване на този вид пенсия също се увеличава и вече е близо 15 г., докато към 2015 г. той е бил 12 г. Продължава да намалява и действителният осигурителен стаж при новите пенсионери с инвалидни пенсии. През миналата година той е бил средно 16,5 г., а през 2015 - 19,1 г.
Отчитайки и това, че средната възраст за отпускане на такава пенсия през 2023 г. е била около 54 г., а миналата година вече е стигнала 54,11 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
може да се превърне и в скрита форма на ранно пенсиониране,
предупредиха експертите от Икономическия и социален съвет в анализа си на системата.
Причините за тревожната тенденция са няколко. В началото на 2023 г. бяха приети законови промени заради голямото забавяне в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията.
С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и дори години експертно решение поради независещи от тях причини. Навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са промените при процентите, които се полагат за определени увреждания и заболявания. Това увеличи с около 30 болести списъка на заболяванията за пожизнен ТЕЛК. Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
От НОИ не изключват като фактор и опитите за измами. Затова и предлагат по-активна борба с тях, за да не нарастват пенсиите за инвалидност.
Друга мярка за спряване с нарастващия брой инвалидни пенсии били политики за т.нар. активен живот на възрастните хора и връщане на работа на хората с увреждания. Такива политики били увеличаване на икономическата активност на възрастните, достъп до социални и здравни услуги за профилактика и рехабилитация, лечение на хронични заболявания и намаляване на случаите на инвалидизиране.
От години се говори и за цялостна рефома на ТЕЛК решенията
и нов модел за експертиза на работоспособността. Експертите препоръчват най-накрая страната ни да въведе Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация. По този начин новата експертиза ще може да прави връзка между медицинската оценка и социалната среда, в която живее и работи човекът. Ще може да бъде оценено и влиянието на конкретното увреждане и функционалните ограничения и препятствия, които то предизвиква за конкретния човек и за конкретно изпълняваната от него професия.
В основа на оценката пък трябва да бъдат предвидени и условията, критериите и предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност в частичен или пълен размер.
По 1200 нови лични асистенти на месец - трябва анализ на законите
Близо 800 хил. българи имат ТЕЛК-решения и ползват социални плащания, трябва да се направи анализ на разпоредбите. Все повече са хората с асистентска подкрепа. През 2019 г. са били под 20 хил., година по-късно са станали 25 999, а днес вече са 82 838 души.
Ако ги акумулираме, ще видим, че това са по 1100-1200 нови души на месец. Трябва да се направи анализ на Закона за личната помощ и останалите закони за хората с увреждания и ако е необходимо и има пропуски, да се предприемат и законови промени, каза социалният министър Борислав Гуцанов в сряда на блицконтрол в ресорната парламентарната комисия. Обясни, че в момента се получава геометрична прогресия - на входа са решенията на ТЕЛК, а на изхода - всички плащания, които вече са милиарди.
Наша е отговорността да сме справедливо общество и тези, които наистина имат нужда, да получават колкото може по-адекватни помощи, обясни Гуцанов пред депутатите.
Законът за лична помощ бе приет в края на 2018 г. Асистент се отпуска след оценка от социални служители и спрямо увреждането - от 15 до 168 часа месечно.
Анализ преди години показа редица проблеми. Един от тях е липсата на ограничения за възрастта и здравословното състояние на личните асистенти. Често това са възрастни хора, които не могат да се грижат добре за тежко болните.
Липсват желаещи да са професионални гледачи заради ниското заплащане. Някои тежко болни пък не искат чужди хора вкъщи и се отказват от помощта, право на която им дава ТЕЛК.
В Сърбия се дава, ако увреждането е над 75%, и се спира при работа
Вземането на инвалидна пенсия и ходенето на работа едновременно е ограничено в редица европейски държави.
В съседна Сърбия не вземаш инвалидна пенсия, ако имаш трудов договор. Освен това се получава, ако инвалидността е над 75%. В Люксембург е забранено да упражняваш трудова или самостоятелна дейност, освен ако тя е минимална, т.е. не превишава 1/3 от минималната работна заплата. В Португалия пълната инвалидност не позволява никакъв труд и инвалидната пенсия не може да се комбинира с доход от работа. В Словения, ако започнеш работа, губиш правото си на инвалидна пенсия. Изключения има за хората над 55 г. с инвалидност категория II, хора с II или III категория, които изпълняват нестандартна работа, съобразена с оставащата им работоспособност.
В Полша пенсията се намалява или се спира при доходи над определени прагове. Под 70 % от средната заплата пенсията остава непроменена. Между 70 и 130 % - намалението е 18 или 24%, а над 130 % пенсията се спира. Във Финландия, ако започнеш да работиш в същата или подобна професия, пълната инвалидна пенсия се отнема. Пълното възстановяване е възможно при доход над определен праг. В Германия също има ограничения. При пълна инвалидна пенсия човек може да работи под 3 часа на ден, а при частична - под 6 часа. Ако това условие бъде нарушено пенсията може да бъде отнета. Освен това има ограничение на самите суми и при частична максималният доход трябва да е 39 322,50 евро годишно, при условие че работата не надвишава допустимия брой часове. При пълна инвалидна пенсия сумата е €19 661,25 евро.
Бизнесът не ги наема заради защитата от уволнение и дългия отпуск
Хората с увреждания всъщност са и един от скрите ресурси за пазара на труда, където недостигът вече стигна 250 хил. души.
Най-голямата пречка според работодателите е законодателната защита от уволнение на хората с увреждания. Бизнесът иска създаване на законова възможност за по-лесно освобождаване от работа на хора с увреждания, които не се справят със задълженията си. Сега това става само след предварително разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган, пише в проучване на парламента за проблемите при заетостта на хората с увреждания.
Липсват достатъчно държавно субсидиране и данъчни облекчения при наемане на хора с увреждания, категоричен е бизнесът. Не стига и помощта за адаптиране на работните места. Проблем е още липсата на обществена инфраструктура, за да могат хората с увреждания да стигат спокойно на работа.
При социалните фактори водещи са страховете на работодателите, че такива работници отсъстват по-често. По закон те имат право на 26 дни платен годишен отпуск. Но някои ползват по-често и болнични и така ангажиментите им трябва да се поемат от останалите служители във фирмата. Друга причина са опасенията на шефовете, че човек с увреждане няма да се справи с работните си задължения.
Според самите безработни хора с увреждания една от основните мерки, които трябва да се предприеме, е държавата да поема осигурителните вноски и други задължения, за да стимулира работодателите да ги наемат. Искат да се изготвят и реализират повече специални програми за насърчаване на заетостта. Освен това да се откриват повече специализирани държавни предприятия за хора с увреждания.