Енергийният министър изчисли, че пари, които ще се платят по договора с "Боташ", са равни на три магистрали "Хемус", пенсиите на 600 000 българи и на сумата, нужна за превъоръжаване на армията
Държавата няма да разреши сделка за бизнеса на “Лукойл” в България, ако купувач е компания от Русия или Беларус, или зад нея стоят капитали от тези две държави. Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков пред депутатите от ресорната комисия в парламента в сряда.
Той уточни, че правителството е създало скринингов механизъм, оглавяван от вицепремиера Томислав Дончев, който да оценява продажба на стратегически обекти, включително и на рафинерията “Лукойл Нефтохим - Бургас”.
Станков каза още, че
държавата има свой представител в
Надзорния съвет
“От докладите, които съм получавал от него, в надзора не е разглеждана темата за продажба на рафинерията. Това не означава, че компанията майка не е предприела действия, без да уведоми дъщерната си фирма”, коментира министърът. Той допълни, че и в Министерството на енергетиката няма информация. Коментарът му бе след въпрос дали знае, че се водят преговори за бизнеса на “Лукойл” у нас с азербайджанската “Сокар”. Станков уточни, че не е обсъждано държавата да вземе дял от рафинерията при евентуална сделка.
Министърът коментира още, че в последните месеци се чувствал като сапьор, а първата обезвредена бомба била тази домакинствата да не излязат напълно на свободния пазар и да купуват ток от борсата. Ако това не било направено, сметките за юли щели да са с 46% по-високи.
Следващата бомба, която се очаквала да избухне, била заради договора между “Булгаргаз” и турската “Боташ”.
“За целия 13-годишен период
“Булгаргаз” ще плати над 6 млрд. лв.
- това е сума, която съответства на 12 магистрали “Черно море”, на 3 аутобана “Хемус”, целогодишната пенсия на над 600 000 българи. През призмата на отбраната - цялата необходима сума за превъоръжаване на българската армия”, изчисли министърът.
Станков каза, че Анкара ще използва парите от България, за да заплати на Русия за изграждане и довършване на ядрени централи на своя територия. Договорът с “Боташ” означавал, че сме отдали печалбата на “Булгаргаз” за 200 години напред. “Турските колеги желаят да получат цялата сума. Разсрочване означава още по-голяма тежест - с индексацията до 8 милиарда. Договорът няма клауза за прекратяване”, посочи още Станков.
Министърът подчерта, че с подписването на този договор “Булгаргаз” е изпаднал в несъстоятелност. “Ако дружеството не функционира, има опасност да не успее да предостави необходимите количества газ на столичната “Топлофикация”. Правя всичко възможно това да не се случи”, подчерта Станков. По думите му “Булгаргаз” не е имал задължения към 2021 г., а е бил на печалба между 20 и 60 млн. лв., в момента дълговете са над 1,8 млрд. лева.
“В последните няколко дни се говори за подаръци от президентската институция към правителства и българския народ. Един такъв подарък, добре опакован с панделки и обявен с фанфари, е договорът между “Булгаргаз” и турската газова компания “Боташ”, заяви още енергийният министър.
