Манастирът на св. Теодосий Търновски край с. Самоводене е сред най-впечатляващите археологически открития в България. В преддверието на главната църква най-вероятно е погребан един от духовните пазители на българския народ – св. Роман Търновски, ученик на Теодосий Търновски.
Лично цар Иван Александър е участвал в строежа на манастира, вдигнат по негова воля след 1360-а година, в чест на Теодосий Търновски, разказват археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей.
"В житието на св. Теодосий е описано, че той живее тук между 1360 и 1363 г., когато заминава заедно с Патриарх Евтимий за Константинопол и умира в манастира Мамант. Тогава игумен става Роман Търновски", разяснява проф.Вачев.
Проучвателите откриха главната църква към манастира през миналата година. Разкопките край село Самоводене продължиха и това лято с нови впечатляващи открития.
"По своите архитектурни дадености и декоративно решение църквата се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство и аналогиите са с патриаршеския комплекс и дворцовата църква на Царевец, както и с църквите в Несебър", посочва проф.Вачев.
При разкопките вече ясно се откроява импозантният храм с размери 6 на 10 метра, чийто патрон най-вероятно е св. Никола. Източно от олтарната част проучвателите открили фрагменти от многоцветен витраж, чрез него църквата се е осветявала. "Слънцето е падало върху тухления под, всеки може да си представи блясъка и играта на светлините във вътрешността", казва археологът. Хипотезата, че църквата е царска, се подкрепя и от намерен фрагмент от уникален керамичен съд със стъкло, вероятно потир, произведен в Иран.
На укрепената западна стена се очертава частично запазеният главен вход, а отвъд, под общинския път, вероятно се крие преддверието, където погребвали духовниците.
"Тук някъде е и гробът на един български светец, какъвто е Роман Търновски. За него се знае, че бил игумен на манастира, след като св.Теодосий заминава за Константинопол и както е описано от вселенския патриарх в житието "монасите го погребаха с почести", цитира проф.Вачев.
Комплексът се е развивал на изток. Археолозите са открили стъпалата, които водят към сгради, който сега са зарити под социалистически насип от времето, когато районът е бил петролна база. Те са излизали към манастирската трапезария, където монасите се отправяли организирано след края на службата в храма.
Църквата вече има временен статут на паметник на културата с национално значение, разкопките са финансирани с целеви средства от Министерски съвет в размер на 100 000 лв..
Пътеките край зидовете на храма са маркирани и ще бъдат включени в туристическите маршрути от Велико Търново до хижа „Божур" над Горна Оряховица.
Светинята е в подножието на днешния манастир „Св. Троица". В този район през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора с множество църкви и манастири, смята археологът.
Спор с Търновската митрополия върху чия земя се извършват разкопките обаче може да обрече отново на забрава знаковия манастир.
"М.г. бяхме подложени на огромен натиск от страна на Великотърновската митрополия. Бяха отправени писма до МК, Главна прокуратура, ГДБОП, Регионалния исторически музей и кмета на Велико Търново, че разкопките са незаконни. Обвиняваха ни, че копаем в манастирски имот, а разрешителните ни са фалшиви", призна проф.Хитко Вачев.
Направена е детайлна проверка от Инспектората на Министерство на културата, която не е открила нито едно нарушение. Измерено с най-съвременните геодезични уреди, най-близкото ъгълче на митрополитския имот е на 182,60 м, твърдят от музея в Търново, където поискали GPS фиксиране на точките на имота.
В техни документи се говори се за метох на манастира св.Троица, който е изгорял, само че той е на 500 м. Атаките продължават, на 31 октомври има насрочено заседание по дело, заведено от Митрополията срещу Общината, че това е имот на църквата.
"Правим всичко възможно да запазим това наследство за поколенията. Или следващата година ще продължим да разкриваме това духовно средище, или след 3 г. тук няма да се вижда абсолютно нищо", казва проф.Вачев.
Измерено с най-съвременните геодезически уреди, най-близкото ъгълче на митрополитския имот е на 182,60м. Претенциите на църквата обаче се базират на документи за съществувал метох на манастира "Св.Троица", който е изгорял. Само че той е бил на 500 м от новооткритата църква, твърдят археолозите.
