Тя ще е на мястото на празните терени, в които има запазени останки. Хотел "Арена ди Сердика" и Гьоте институт няма да се събарят
Гладиаторски битки, циркови игри и театър са се разигравали някога на арената на амфитеатъра на Антична Сердика. Именно съчетанието на изкуство и езически игри, които са забавлявали древните сердикийци, прави амфитеатъра уникален. Макар по размери да не е бил най-големият в Римската империя, тъй като към момента са разкрити около 80 такива обекта, сердикийският амфитеатър може да се мери с Колизеума в Рим - имал е необичайно голяма арена в средата с размери 60,5 м и ширина 43 м. Тя се доближава плътно като размери до арената на една от най-известните световни забележителности, която се намира в италианската столица.
Останките от амфитеатъра на Сердика са открити през 2004 г. при изграждането на хотел “Арена ди Сердика” на ул. “Будапеща”, който в момента е затворен.
Сердика е имала
своя арена, е ясно още от 1919 г., когато е открита каменна
плоча с илюстрация на гладиаторски битки
Един от имотите на бул. “Дондуков”, в който попадат част от останките на уникалния римски амфитеатър, е собственост на Български енергиен холдинг (БЕХ). Опити той да бъде прехвърлен на общината, за да може старините да бъдат разкрити, направи преди години предишният кмет на София Йорданка Фандъкова. Те обаче се оказаха неуспешни и имотът все още е собственост на БЕХ. В момента той е заграден и обрасъл в треви. Преди години там бе поставена предпазна мрежа с изображение на амфитеатъра на Сердика, която е единственото нещо, подсказващо на минувачите каква ценност се крие зад оградите. А от 2016 г. амфитеатърът на Сердика е обявен за недвижима културна ценност с национално значение.
Въпросът за съдбата на арената на Сердика бе повдигнат отново, след като правителството обяви 4400 държавни имота с отпаднала необходимост. Един от тях се оказа този на БЕХ. След това стана ясно, че министърът на културата Мариан Бачев е поискал официално от Министерството на енергетиката имотът да бъде прехвърлен на ведомството. Междувременно с изрично решение на СОС Столичната община също направи първа стъпка да поиска от правителството този и още няколко държавни имота.
Може ли 17 века по-късно арената на Сердика да се възстанови, но вместо гладиатори на нея да играят артисти и да се правят концерти?
Такава е визията на Министерството на културата и за нея вече има идейна разработка на Университета по архитектура, строителство и геодезия.
“Разработката предвижда в терените, в които има обективна възможност,
да се експонират запазените структури от амфитеатъра, като
се използват за основа на лятна сцена
Такава практика е широко разпространена по света, за да има функционална приемственост между древността и съвременния живот. Това е и подход, който позволява по-добре да се съхрани старината, като същевременно получи нови и модерни функции. Целият екип на министър Бачев обсъдихме детайлно въпроса и стигнахме до извода, че това е най-добрият сценарий за социализация на запазените структури от амфитеатъра”, обясни зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.
За целта имотът на БЕХ трябва да бъде прехвърлен на Министерството на културата. Все още не е ясно кога ще бъде финализирана процедурата, но доц. Чобанов подчерта, че “ресорните дирекции работят. Това е особен вид решение на Министерския съвет, което изисква значителна подготовка”.
Идеята е останките, които се намират в терена на БЕХ, както и в съседните 3 имота, които са незастроени, да бъдат проучени, консервирани и социализирани под формата на лятна артсцена. Все още е рано да се каже колко седящи места може да има лятната сцена - вероятно между 200 и 500.
Няма обаче да се събарят сградите на Гьоте институт и на хотела, каквито информации се появиха.
“Най-вероятно нищо драматично няма да се случи нито с хотела, нито с “Гьоте институт”. Идеята, че ще се събарят сгради, за да се представят археологически хоризонти, ни води към събарянето на всичко в центъра на София, където навсякъде има запазени археологически структури. Сградата на Гьоте институт има и статут на културна ценност, натоварена е със значими международни функции. Хотелът е частен и не мисля, че е реалистично и оправдано данъкоплатците да дадат за него стотина милиона - цена като за 20 нови детски градини или голяма детска болница, за да видят това, което вече се вижда отдолу и е достъпно”, уточнява доц. Чобанов.
Той допуска вариант само в бъдеще
сградата на Гьоте институт да се укрепи с пилонна система,
което да направи видима част от структурата под него по подобие на експонираните останки от амфитеатъра в хотела. Но зам.-министърът на културата подчертава, че “това засега са само теоретични концепции”.
За да се резервират четирите терена единствено и само за разкриване на богатството на Древна Сердика, доц. Чобанов е категоричен, че “общината трябва час по-скоро да процедира подробен устройствен план (ПУП) за зоната”, след като предишният ПУП е отменен от съда.
Без този ПУП отчуждаването на трите частни имота ще бъде чувствително забавено
и затруднено, категоричен е доц. Чобанов.
Амфитеатърът на Сердика е изграден от император Диоклециан в края на III и началото на IV в., като е заместил по-стар театър, съществувал от края на II или началото на III в.
“Това е една от неговите най-интересни особености, която го прави уникален - съчетанието от две такива структури във времето. Обикновено римските театри и амфитеатри са били на различни места. Защо са премахнали театъра при размерите на Софийското поле, което е давало много възможности за нови градежи, си остава загадка и до днес. Едно от обясненията би могло да бъде оскъден бюджет, при който се е наложило да рециклират отчасти с градежите от старата постройка и да ги ползват за новата. Друга вероятност е сградата да е била сериозно повредена през готските нашествия във втората половина на III в. Но след забраната за езическите игри в края на IV в. при император Теодосий амфитеатърът западнал. По-късно - през V-VI в., е бил ползван като военна постройка и източник на строителен материал - нещо обичайно за епохата. За размерите му можем да кажем, че не е бил сред най-големите в империята, но е имал необичайно голяма арена”, разказа зам.-министърът на културата.
Това са и част от причините амфитеатърът на Сердика да не е добре запазен - рециклирането на структурите му от градските власти още в Късната античност.
“Това е била обичайна и повсеместна практика, залегнала даже в трактатите от онова време. Като се разхожда човек днес в подлезите на ларгото, може да види например, че настилката на декумануса (главната римска улица - б.а.), е изградена от рециклирани парчета от сгради, включително и фасадни елементи. Степента на запазеност може добре да се види и в частта, експонирана под хотела -
почти изцяло липсват пейките, за разлика от Пловдив например,
където те са отлично запазени и се ползват и до днес”, обясни доц. Чобанов.
Според данните от Регионалния исторически музей - София, амфитеатърът се е намирал на около 250 м от античния град и се е свързвал с него през източната порта на Сердика.
“Представлява голямо масивно съоръжение с елипсовиден план и надлъжна ос в посока изток-запад. Външните размери са 100 х 80 м. Градежът му е със смесена задария (опус микстум). Следвайки естествения терен на хълма източно от града, той е изграден от два сектора, разположени във височина (мениануси), разделени към арената помежду си от широка обиколна алея (диазома). Секторите за посетители (кунеуси) са били отделени чрез радиални стълбища. Засводеният вход (вомиториумът) е водел от север на юг към арената”, става ясно от описанието, направено от РИМ - София.
Министерството на културата проверява състоянието на древните останки на пл. “Св. Неделя”
Общината: Вече са почистени. Терзиев иска техническо задание и цена на проекта на Фуксас
Комплексна проверка на състоянието на разкритите останки от Древна Сердика, които се намират на площад “Света Неделя” в София, е възложило Министерството на културата, съобщи зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.
“В идеалния център на София знаковите обекти са предадени на Столичната община, каквато е практиката навсякъде в страната и по света. През 2018 г. целият комплекс на ларгото бе официално предаден на общината заедно с експонираната археология. Това е отразено и в акта за изключителна държавна собственост на резервата. За съжаление, ясно се вижда
липсата на поддръжка, настилките са в тежко състояние,
а за археологическите структури ще издадем скоро задължителни предписания, тъй като очевидно няма действия за регулярно нужната им реконсервация. Още по-притеснително е положението на площад “Света Неделя”. От началото на годината има издадено разрешение за строеж на площада на името на общината на база спечеления конкурс и подготвения проект. Видимо то не се изпълнява, а състоянието на археологическите структури се влошава. Там има издавани предписания в рамките на проекта, а сега сме назначили и комплексна проверка, след която ще ги актуализираме и ако няма активни действия, ще предприемем и други предвидени в закона мерки”, обясни доц. Чобанов.
При разкопки през 2015 г. археолозите откриха антични питейни заведения и магазини. Разкрита беше и голяма обществена сграда, която се е намирала в централната зона на античния град и е от средата на II в., когато Сердика получава статут на римски град. По време на проучванията бе
намерено и съкровище от близо 3000 сребърни римски монети
Археолозите установиха, че животът на сегашния площад “Света Неделя” е кипял още преди 7000 г., за което сочи намерена керамика от ранния халколит.
След това през 2019 г. Столичната община обяви международен конкурс за новата визия на площада, като проектите трябваше да представят идеи как разкритите антични структури да бъдат показани. Той бе спечелен от световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас, чието дело са стъкленият фенер в Рим, терминал 3 на летището в Шенжен, кулата на Армани в Токио и др. Проектът на Фуксас предвижда преобразяване на 33 000 кв. м в сърцето на София и показване на античните останки под прозрачна настилка. Той е симбиоза между модерност и автентичност - преплита български символи с модерни хайтек елементи. По настояване на тогавашния кмет на София Йорданка Фандъкова проектът беше преработен и беше намален броят на модерните хайтек осветителни тела, беше гарантирано, че няма да бъде отрязано нито едно дърво и бе спазено изискването на Светия синод - патриархът да има автомобилен достъп до своята резиденция в Софийската митрополия. Девет жалби обаче атакуваха в съда издаденото разрешително за строеж, което спря реализацията на проекта.
Сега с цел опазване на археологията Столичната община е направила щадящо почистване на античните останки. То е извършено под контрола на експерти от Регионалния исторически музей - София. Като част от теренната консервация след направените проучвания зидовете са укрепени в дълбочина, а археологията е покрита временно с геотекстил, обясниха от общината.
Столичният кмет Васил Терзиев вече е възложил да се създаде цялостна стратегия за опазване, експониране и социализация на разкритата археология на площада. Заедно с това
започва и разглеждане на техническата готовност на проекта
Предстои да се направи остойностяване, подготовка на изготвяне на техническо задание и да се представи план за реализация с бюджетно планиране на различните етапи, казаха от общината.
