Светът се скара как да се пребори с 400 млн. тона всяка година
Над 400 милиона тона пластмаса се произвеждат всяка година в света, а до 2040 г. количеството може да нарасне с още 70%, прогнозира Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През последните 100 години светът е произвел повече от 8,8 млрд. тона пластмаса. 11 млн. тона попадат всяка година в океаните.
Тези цифри наистина звучат стряскащо. И докато постоянно се говори за рециклиране, всъщност само около 6% от произведената пластмаса в света се преработва. Процесът е сложен, тъй като различните видове пластмаса нямат еднакъв химичен състав и не могат да се третират заедно. В тях се влагат между 16 000 и 17 000 химикала.
Цифрите за България изглеждат така - в периода 2015 - 2024 г. в България са изхвърлени (непредадени за рециклиране или повторна употреба) над
11 милиарда стъклени, метални и пластмасови опаковки за напитки
Това прави средно по 1 132 904 991 годишно, а пропилените опаковки от напитки през 2022 г. в България са 160 на жител. Процентът на кръговост на икономиката е 4,9% за 2023 г. при средно 11,8% за ЕС, показват данни на организацията Reloop, която се бори за въвеждане на кръгова икономика, и на Евростат.
Затова светът се опитва да намери общо комплексно решение. От няколко години се водят преговори за подписване на първия глобален договор срещу замърсяването с пластмаса, но те се провалиха за пореден път миналата седмица.
След повече от 10 дни интензивни преговори представители на повече от 180 страни се събраха на среща в централата на ООН в Женева. И макар че повече от 100 държави призоваха за правно обвързващи ограничения за производството на пластмаса, а някои стигнаха и по-далеч - забрана да се влагат токсични химикали, консенсус не беше постигнат. Нов опит ще се направи на 20 септември.
Основните страни, които се противопоставиха на тези ограничения, бяха големите производители на петрол и газ като Саудитска Арабия, Кувейт и Русия. Те настояват договорът да се съсредоточи върху рециклирането, повторната употреба и редизайна, а не върху производството.
Тъй като пластмасите се произвеждат с помощта на изкопаеми горива, това е жизненоважна част от икономиката на петролните държави. Особено след като светът започна да се насочва към електрическите коли и да се отказва от бензина и дизела.
Тази позиция се подкрепя и от компаниите производители. Според тях опитите пластмасата да се замести с други материали могат да доведат до “непредвидени последици”, имайки предвид, че тя се използва в почти всички аспекти на съвременния живот. Към това мнение се присъединяват и САЩ, които са най-големият генератор на пластмасови отпадъци.
На другия полюс е т. нар. коалиция с високи амбиции, включваща повече от 60 държави, сред които членовете на ЕС, Австралия, Япония, Украйна, които апелират за глобални мерки и цели. България, като страна - членка на ЕС, също e част от високоамбициозната коалиция и счита за изключително важен ангажимента на ЕС и държавите членки за предприемане на спешни действия в тази насока с цел защита на човешкото здраве, биоразнообразието и климата и справянето с тройната екологична криза, заявяват от Министерството на околната среда.
От МОСВ уточняват, че основен приоритет в дългосрочен план е да се намали замърсяването с пластмаса, като продуктите се проектират така, че да бъдат многократно използвани, рециклирани или компостирани. Кръговият подход, разглеждащ целия жизнен цикъл, е ключът към промяната, необходима за минимизиране на лошото управление на пластмасата по цялата верига на стойността.
Считаме, че е необходимо както държавите да засилят действията си за предотвратяване навлизането на пластмаса в околната среда, така и замърсителите да бъдат напълно отговорни за своите действия. Намаляването на производството и потреблението на първична пластмаса следва да се сведе до устойчиви нива.
Подкрепяме виждането, че за да се справим ефективно с проблема, трябва да действаме на най-ранен етап във веригата на стойността на пластмасите, преди те да се превърнат в отпадъци, замърсяващи околната среда, гласи още позицията на министерството.
В Европейския съюз вече действат сериозни мерки по отношение на ограничаването на употребата на пластмаса, а и на самото ѝ производство. От тази година в сила е Регламентът за опаковките и отпадъците от опаковки, който поставя още по-високи цели.
Например използването на неразградимите химикали в опаковките, предназначени за контакт с храни, е забранено,
както и използването на тежки метали като олово, кадмий, живак
и шествалентен хром. Това е една от основните цели, която глобалният договор се стреми да постигне в световен мащаб.
В ЕС е заложено опаковките като цяло да бъдат намалени - с 10% до 2030 г. и с 15% до 2040 г., постепенно да се увеличава и вложеното рециклирано съдържание в PET бутилките (произведени от полиетилен терафталат като основен компонент) - първоначално до 24% до 2030 г. Опаковките ще се разделят и на няколко класа в зависимост от степента им на рециклиране и ще трябва да се изработват по такъв начин, че да са годни за преработка - например да са от един вид материал, което важи и за етикетите им, освен ако не са хартиени.
В България тези правила също влязоха в сила. Въведоха се и продуктови такси и от началото на годината пластмасовите кутии за насипна храна струват минимум 30 стотинки за потребителите, а чашите за напитки - по 15 стотинки. Тези такси се увеличават постепенно от 2023 г. насам. Така от началото на следващата година те ще се вдигнат съответно до 35 ст. и 20 ст., а от 2027 г. - до 40 ст. за кутия и 25 ст. за чаша
Вече са забранени пластмасовите клечки за уши, чинийки, прибори за хранене,
бъркалки за кафе, сламки, кутии и чаши от стиропор, дръжки за балони, тънки найлонови торбички с дебелина до 25 микрона и всички продукти от оксоразградима пластмаса. Ако в магазините все още се предлагат такива продукти, те би трябвало да са произведени преди ограничението им. Друга мярка, която се предприе, е капачките да бъдат прикрепени към бутилките.
Реално Европа е лидер по отношение на борбата със замърсяването, потвърждават и от българската браншова асоциация “Полимери”. И дават пример за България - миналата година по време на кампания за почистване на Бургаския залив при Ченгене скеле и пикник зоната на Росенец доброволци събраха 2500 кг различни отпадъци – основно бутилки, кенове, гуми и фасове. Само 5 кг от тях бяха събрани от морето.
От асоциацията посочват, че освен действащите регламенти Законът за кръговата икономика ще бъде един от основните приоритети на ЕК през следващите няколко години. Той ще даде приоритет на декарбонизацията с акцент върху преминаването към по-устойчив модел на производство и потребление, пазарното търсене на вторични материали, единен пазар за отпадъци, особено във връзка с критични суровини.
Оттам припомнят и че европейският регламент набляга и на разширената отговорност на производителя. “Главната цел е секторът на пластмасите - заради изискванията за рециклирано съдържание и забрана на определени видове опаковки. Докато не се създаде вторичното законодателство – делегираните актове и актове за изпълнение, като например хармонизираните спецификации за етикетиране и оценка на рециклируемостта, реално само се създават ограничения и административна тежест за индустрията, тъй като има много неясноти по прилагането на Регламента.
Европейските политици буквално убиват европейската индустрия за производство и преработка на пластмаси, като я правят неконкурентноспособна заради тежките регулации и същевременно дават възможност за внос от други континенти”, казва в позиция председателката на “Полимери” Цветанка Тодорова.
Един от основните недостатъци в България остава липсата на депозитна система за опаковките. От няколко години екоминистерството работи по въвеждането ѝ, но то все се отлага. Европейският регламент обаче ни задължава да въведем депозитна система за напитки от 2029 г.
