Ако вредните емисии не бъдат намалени до нула, скоро върху бетонните джунгли ще се стовари изпепеляващо "цунами" от жега, предупреждават експерти
За поредна година голяма част от Европа е залята от непоносима гореща вълна, а пожарите изпепеляват огромни територии, които се превръщат в пустини без живот. По данни на специализирания сайт за климата “Карбън Брийф” Старият континент е най-бързо затоплящият се на планетата, като температурите на сушата се повишават с около 2,3°C над нивата от прединдустриалния период, което е почти двойно повече от световния темп. Климатичната служба “Коперник” на ЕС прогнозира, че 2025 г. ще бъде една от най-горещите години в историята. А 2024 г. вече беше такава.
Жителите на големите градове са особено засегнати поради ефекта “топлинен остров”. Възможно ли е скоро европейските мегаполиси да станат необитаеми?
“Ефектът на градския топлинен остров засяга градовете в цяла Европа и това прави температурите с около два, три, понякога дори четири градуса по-високи в тях в сравнение със селските райони”, разкрива пред френскоезичната редакция на “Евронюз” Нилс Суверийнс, експерт по климата в Белгия. Температурите на повърхността в градовете понякога са били с до 10-15°C по-високи, отколкото в околните им села през лятото, показват данни от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Ето и някои данни, които са особено обезпокоителни, тъй като показват какъв огромен брой хора са засегнати. Почти 40% от общото население на Европа живеят в градовете, а около 70% живеят в градски райони. Демографското явление създава тежък здравен проблем за градските власти на целия континент. Едно проучване на Националното училище за обществено здраве в Португалия установило, че приемането в болница се е увеличило с 18,9% спрямо изходното ниво в дните с горещи вълни.
Уязвимите групи – като възрастните хора и малките деца – са особено изложени на риск. “Особено възрастните хора с придружаващи респираторни или сърдечносъдови заболявания са най-засегнати”, подчертава Суверийнс.
Тъй като
явлението се проявява предимно през нощта,
хората не се охлаждат правилно, когато лягат да спят, което също има отрицателни последици за организма им.
Ефектът на градския топлинен остров е резултат от няколко фактора, вариращи от широкото използване на материали до концентрацията на сгради и интензивния трафик. “Фактът, че градът е по-топъл от околността, се дължи на материалите, използвани в града”, каза климатологът Вим Тиери. Те включват асфалт и цимент, които абсорбират топлина, когато слънцето грее, задържат я и след това я излъчват през нощта. В резултат на това през деня максималната температура в градовете е по-висока, но през нощта охлаждането е значително по-слабо. А е известно, че високите нощни температури са дори по-опасни за получаване на инфаркти, отколкото дневните жеги.
Неотдавнашно проучване, публикувано в “Нейчър Комуникейшънс”, подчертава нарастващата заплаха от комбинирани топлинни вълни, в които високите температури се задържат както през деня, така и през нощта. Тези събития силно ограничават физиологичното възстановяване, увеличават сърдечносъдовото натоварване и нарушават съня. Проучването прогнозира, че подобни топлинни вълни ще станат по-чести и интензивни в цяла Европа през този век, засягайки дори северните и източните региони, исторически пощадени от екстремни горещини.
Високите сгради и тесните улици в градовете също задействат явлението “топлинен остров”, тъй като нагряват въздуха, който се задържа между тях, блокирайки естествения поток на вятъра, който иначе би помогнал за охлаждането на въздуха. Това личи и в България според информация на доц. Стелиян Димитров от Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии в СУ.
На 26 юли вечерта например температурата на кръстовище на бул. “Панчо Владигеров” в “Люлин” е била между 40 и 47 градуса, разказва доц. Димитров пред Нова тв.
Температурата на растителността в района е била с около 12 градуса по-ниска
Според европейските проучвания проблемът е особено остър в по-бедните квартали. Този фактор в комбинация с лоши жилищни условия, липса на изолация и ограничен достъп до възможности за охлаждане като например зелени площи превръща ефекта на градския топлинен остров в социално-икономически проблем.
Суверийнс подчертава още, че мащабът на градския топлинен остров е силно свързан с размера на градовете и количеството бетон и сгради, разположени там. И накрая количеството трафик в града също оказва влияние. Замърсяването от автомобили например може да действа като вид слой от парникови газове върху града, задържайки горещината.
Климатологът Вим Тиери подчертава, че в бъдеще се очаква ефектът на градския топлинен остров да се влоши. “Поради изменението на климата температурите се повишават с повече от средната температура от 2°C като цяло, като горещите дни са с 4°C по-топли в Европа”, разкрива той.
Градовете все пак могат да предприемат редица мерки за противодействие на ефекта на градския топлинен остров. Това включва създаване на ветрови коридори за вентилация, проектиране на “зелени” фасади за сгради, засаждане на повече растителност и по-добро използване на водата. По прозорците могат да бъдат използвани отразяващи фолиа или тенти, а покривите - да бъдат боядисани със силно отразяващи покрития.
Експертите обаче са на мнение, че
само адаптацията не е достатъчна
“Трябва да бъдем реалисти, че въздействието на адаптацията е ограничено. Много локално, където са засадени дървета, въздействието може да е забележимо, но на една улица по-нататък отново ще бъде по-топло”, посочва Тиери.
Реалността е, че няма място за достатъчно зелени площи в гъстонаселените квартали. “Ефектът на градския топлинен остров ще се увеличи в бъдеще с допълнителни климатични промени. Така че е важно също така да намалим емисиите си възможно най-бързо”, добавя Суверийнс.
Експертите предупреждават, че ако емисиите на CO2 не бъдат намалени до нула, “цунами” от топлина ще се стовари върху градовете, които биха могли да станат негодни за живеене.
2024-а: България втора в ЕС по щети от горски пожари
България е втората страна в ЕС след Португалия, понесла най-големи щети от горски пожари през миналата 2024 г., показват данни на Европейската агенция по околната среда. Голяма част от тях са били предизвикани от човешка небрежност или злонамереност, но климатичните промени ги правят по-чести и интензивни, посочва агенцията.
В Португалия изгорените площи през изминалата година са се равнявали на близо 450 кв. км, а у нас те са били малко над 390 кв. км. На трето място по щети е била Испания със 186 кв. км опустошена територия. Четвърта по щети е била Италия, пета – Румъния, а Гърция се нарежда на шестото място. Люксембург, Малта и Словакия за сметка на това са били най-пощадени от огъня и не са понесли загуби.
Между 2000 и 2024 г. горските пожари изгарят средно 3770 км² земя в ЕС всяка година. Средногодишно 10% от горите и 21% от пасищата в съюза са били изпепелявани.
Смята се, че горските пожари струват на общността 2,5 милиарда евро всяка година поради унищожаването или сериозните щети на сгради и инфраструктура като електропроводи, водопроводи и транспортни пътища. Те могат също така да възпрат туристите, като нанасят поражения на местните икономики, които зависят от туризма.
