Балансиране на учебните програми е целта на предлаганите от Министерството на образованието и науката (МОН) промени, каза министър Красимир Вълчев в Стара Загора. Той посети местната Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“, пише БТА.
Вълчев акцентира, че целта не е да се премахват езиковите гимназии, а да се постигне балансиран подход в образователната система. Той уточни, че промените са на етап предложение и се намират в процес на обсъждане, като подчерта, че решенията в сферата на образованието изискват задълбочено обмисляне.
Предложенията на МОН не са нормативен акт, в момента текат обсъждания. Предложили сме в осми клас намаляване на часовете по чужд език от 18 на 16 часа, което ще запази възможността учениците да се подготвят, каза Вълчев. Според него тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите и то не само в езиковите гимназии. Ние сме предложили промени в рамковите учебни планове. Имахме разговори с директори на езикови гимназии и много от тях смятат, че промените са полезни за езикови гимназии, посочи Красимир Вълчев.
Министърът обясни, че в момента 18 от 35 часа в езикови гимназии са само по език, съответно учениците не учат история, физика, химия, биология. „Опитваме се да премахнем това прекъсване в учебните планове. От друга страна сме предложили да не започват всички деца от нула, тоест да има възможност в осми клас да групират учениците в зависимост от нивото на владеене на езика“, посочи Вълчев. Той отбеляза, че в момента голяма част от осмокласниците в езиковите гимназии „буквално почиват“ през половината учебна година, тъй като са изучавали английски език от ранна детска възраст. По думите му това е голяма загуба на учебно време, докато по всички останали предмети има недостиг на часове, а липсата на време за упражнение, осмисляне и формиране на умения води до възпроизводство на културата на заучаване.
„Това е един от големите проблеми с функционалната грамотност. Като цяло проблем на образователните системи е, че постоянно увеличаваме задачите, учебните предмети, микса от компетентности, които искаме да добият децата. Въведохме информатика и информационни технологии, компютърно моделиране от трети клас, тъй като дигиталната компетентност е необходима. Увеличихме силно обучението по чужди езици не толкова в езиковите гимназии, колкото във всички останали, въведохме втори чужд език, гражданско образование, разширихме профилираната подготовка“, напомни Красимир Вълчев.
Той отбеляза, че това, което предлага образователното министерство, е да се ограничи малко езиковото обучение, да има диференцирана възможност и да се облекчат програмите за профилирана подготовка, за да се освободи време за общообразователните дисциплини. Убедени сме, че днешните деца ще бъдат активни в десетилетия, в които ще изискват по-широк комплекс от умения, а тези, които дават общообразователните предмети, ще бъдат все по-важни, посочи министърът. Той напомни, че се отчитат много лоши резултати по физика, математика, химия, биология, но има голям процент такива и по български език. Те са концентрирани в училища с деца, в чиито семейства не се говори български, но по математика има повсеместен проблем, уточни Вълчев.
В момента се обсъжда колко да бъдат амбициозни програмите за професионална подготовка. „Свалихме материал от висшето образование, което не е необходимо“, каза Красимир Вълчев и изрази мнение, че това трудните програми отказват голяма част от децата от профилирана подготовка. Смятам, че ще спечелим, ако оптимизираме голяма част от програмите за профилирана подготовка и освободим място за общообразователна, заяви той.
В обсъждането на новата образователна структура са предвидени и други две дискусии, като едната от тях е за завършване на основното образование, каза още Красимир Вълчев. По думите му има много висока степен на съгласие, че то трябва да приключва по-късно. „Другото е за националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити, ако имаме по-къс гимназиален етап, стои въпросът трябва ли да има външно оценяване в десети клас“, посочи той.
Според Красимир Вълчев в организационно отношение образователната система е подредена и това не са основните предизвикателства към МОН. Винаги има трудности и дефицити като неприключили ремонти, липса на учители, но основните предизвикателства са свързани именно с учебните програми и подобряването на резултатите, най-вече по математика и природни науки, но и по български език и функционална грамотност. Това е свързано с учебните планове, оценяването и допълнителната подготовка и квалификация на учителите, но всяка една от тези теми е голяма сама по себе си, посочи той.
