Как изглежда “Божествена комедия” на Данте Алигиери през погледа на ренесансовия художник Сандро Ботичели?
С 28 пана, подредени на открито, филмовият режисьор и сценарист доц. д-р Лиза Боева показва емблематичните визуални интерпретации на ренесансовия майстор. Подбраните изображения обхващат трите части на поемата – “Ад”, “Чистилище” и “Рай”.
Изложбата е юбилейна, защото тази година се навършват 580 години от рождението на Ботичели.
“Ботичели не е първият илюстратор на “Божествена комедия”, но е първият, който има за задача да изобрази сцена от всяка песен от творбата на Данте. Задачата не е изпълнена – художникът не рисува всичко замислено, повечето изображения остават неоцветени”, разказва пред “24 часа” Лиза Боева.
Тя изучава Данте около
10 години, като
разработва лекции и
документални филми
за неговото творчество. Най-интересно за нея е да анализира какво и защо изменя някои от илюстрациите в историята на “Божествена комедия”. “Описано е с подробности облеклото на Данте - той е с дреха на францисканците: дълга роба от груба материя, с качулка и връв на пояса. Само това са елементите - дължина, качулка и връв. По някаква причина обаче Ботичели отказва да изобразява героя на Данте с връв около кръста. А тази връв, знаем от поемата, е много важна, тя е функционална (с нея Данте иска да покори един от дивите зверове, които се появяват в тъмния лес; нататък с помощта на връвта Данте и Вергилий преминават препятствие в един от кръговете на ада и т.н.). И ето – Ботичели не рисува тази връв. Защо? Оттук нататък тръгва много интересен анализ”, разказва Боева.
Друг пример е как в последния кръг на ада е Луцифер, който в трите си уста дъвче трима грешници. Ботичели два пъти рисува тази сцена, описана подробно от Данте. Добавя странен детайл - един от тримата грешника, които иначе понасят едно и също наказание, е особено силно мъчен от Луцифер. Сатаната не само го дъвче непрестанно, но и дере с острите си нокти гърба му. Защо Ботичели откроява този грешник и защо тялото му е раздирано по този начин, са въпросите, които анализира Лиза Боева.
Повечето от тези
илюстрации не
са толкова познати
обаче. “Може да звучи странно, но самият Ботичели до прерафаелитите е смятан практически за второкласен художник. Данте Габриел Росети и Уилям Морис в средата едва на XIX век заговарят с възторг за Ботичели, в пантеона на великите го поставят по-късно Джон Ръскин и Уолтър Пейтър. И да, можем да знаем “Примавера” и “Раждането на Венера” от календарчета, чадъри и принтове по шалове, ала все пак много малко знаем за “другия” Ботичели - за работата му в Сикстинската капела, за цикъла по “Декамерон” на Бокачо (историята за Настаджо дели Онести) или цикъла, посветен на свети Зенобий”, обяснява авторката на изложбата.
Паната с илюстрации са подредени в столичната градина “Кристал”. Те представят изображение и кратък анализ на Лиза Боева. “Използвам преводи на поемата, създадени от Иван Иванов и Любен Любенов, както и най-новия превод - на Кирил Кадийски”, обяснява Лиза.
Освен изложбата заедно с големия актьор Ицко Финци тя прави два документални филма в тяхната платформа за изкуство “Филизи 33”. Те представляват подробен анализ на рисунките на Ботичели към “Ад”, като гласът е на Ицко Финци. Има и лекция, посветена на “Божествена комедия”.
Изложбата в “Кристал” може да бъде разгледана свободно до 18 август.
