- Според производители на храни рафтовете ще се опразнят, ако законът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни влезе в сила
- Земеделци питат какво да правят с продукцията си, ако залежи по магазините
Пет държави в Европейския съюз досега са правили опити да ограничат търговските надценки и да дадат предимство на рафта на родното производство пред вносното. Но и петте опита са се провалили, а срещу две от тези държави - Румъния и Унгария, дори има наказателни процедури от Европейската комисия за нарушаване на европейски регламенти. Другите три – Словения, Германия и Ирландия, са се отказали навреме от такива мерки.
Това се твърди в част от многобройните становища на сайта, на който тече общественото обсъждане на проекта на закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
Във вторник бе последният срок на общественото обсъждане
и проектът се очаква да мине през Министерския съвет преди връщането на депутатите от ваканция на 3 септември.
Бъдещият закон бе представен преди месец и предвижда в обектите на всяка фирма с над 10 магазина в страната 50% от продуктите от малката потребителска кошница да са произведени или преработени в България. Създава се електронна система, в която до 20-о число на месеца да се вписват цените на земеделските продукти и храни по цялата верига на доставки – за колко се изкупува от производителя, каква е цената след преработката и каква – в магазина. За търговците, преработвателите и големите изкупни фирми с над 20 млн. лв. годишен оборот се въвежда таван на надценката, която е максимум 10%. А за изкупуване на земеделска продукция родно производство се въвежда минимум 10% надценка върху себестойността на тази продукция.
Рядко досега законопроект е предизвиквал такова бурно обсъждане – за броени седмици
са се събрали 28 становища, всичките негативни
14 браншови организации на месопреработватели, млекопреработватели и на земеделски производители излизат с общо становище, в което пророкуват, че ако законът влезе в сила, рафтовете в магазините ще се опразнят.
Според становището на Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги, в момента се водят наказателни процедури от ЕК срещу Унгария и Румъния за подобен закон. Румъния през 2016 г. задължава търговските вериги поне 51% от храните да са произведени в страната. Още на следващата година Еврокомисията
започва наказателна процедура,
защото така се ограничава свободното движение на стоки в рамките на ЕС, а освен това квотата се разглежда като вид скрита държавна помощ. Същото се случва и с Унгария една година по-късно.
В становището се припомня, че в разгара на пандемията през 2020 г. у нас бе направен също такъв опит да се определят квоти родни храни в големите супермаркети, и то с министерско постановление, което така и не успя да влезе в сила.
През 2016 г. Словения се озовава в същата ситуация, при това без там правителството да е въвело квоти за словенски храни - то просто задължило търговските вериги да докладват и публикуват информация за националния произход на всяка храна, която продават. Но Словения също е наказана от ЕК, защото е преценено, че
това изискване има ограничаващ ефект
Единствено Германия и Ирландия са се разминали с наказателни процедури, но там подобно ограничение било само идея, която е отхвърлена още на ниво национално обсъждане.
В становището на 14 браншови организации пък се казва, че проектът пряко заплашва сигурността на пазара на хранителни стоки.
Например преработвателите питат как ще се третират храните, които те произвеждат – като родни или като вносни? При положение че почти няма хранителна стока, която да се прави само от родна суровина. Дори млякото и месото да са родни, в млечните и месните продукти винаги има добавки, които често се внасят от чужбина. В проекта на закона обаче не пише как се третират такива случаи.
Земеделските производители пък питат как точно законът защитава именно тях със задължителните квоти родна продукция. “Дори тя да е 50% от намиращото се в магазина, ако в него се продава и вносна стока и тя е по-евтина,
потребителят ще купува нея
Неясно остава кой ще плати загубите от изхвърлянето на нашата продукция, след като в друг член законът забранява на търговеца да предлага повече от 10% от стоките на промоция”, пише още в становището.
Производителите на яйца и на месо пък са възмутени от друг член на проекта, с който се въвежда минимална изкупна цена на продукцията, еднаква за цялата страна. Това заплашвало да ги направи неконкурентни на пазара, при положение че те и сега търпят негативните последици от вноса на евтини яйца и месо от Украйна, Полша, Испания, Гърция и Северна Македония. Това ги кара да се страхуват, че
съвсем ще бъдат изтласкани от пазара,
независимо че половината яйца в един магазин трябва да са български.
Още по-голям проблем за земеделските производители идва от изискването да изчисляват себестойността на продукцията си към момента на продажбата ѝ.
Проблемът идва от това, че разходите им често се правят през предходната година, а продукцията узрява на полето през следващата. А при авансовите сделки, когато парите се плащат или капарират още докато продукцията не е узряла, никой не знае какви са му разходите, защото не знае дали реколтата ще е добра. Затова в становището това изискване е наречено “абсурдно”.
Още по-абсурдна ситуация въздниквала с картофите и всеки подобен продукт, който е евтин, но обемен и изисква големи разходи за транспорт и съхранение.
“Сега изкупната цена на картофите е около 60 ст. за кило. За 6 ст. на килограм
няма да се намери никой, който да се заеме с тяхната логистика,
и сегашните вериги на доставка ще бъдат прекъснати, без да е ясно с какво ще се заменят”, твърдят земеделските производители.
В общото становище се подчертава и друг казус - установява се твърда надценка от 10% за всички стоки, без значение дали са в по-високия ценови сегмент, или в по-ниския.
В момента надценките на търговците далеч не са еднакви - има продукти с по-висока, но и продукти с по-ниска надценка. Следствието от това втвърдяване е, че постепенно по-скъпите и по-качествени продукти ще изчезнат от пазара за сметка на по-масовите. Това ще е и пречка пред навлизането на нови продукти на пазара, които по неизбежност досега са се продавали с ниска търговска надценка, докато не се наложат.
Изводът в това становище е, че рафтовете в магазините постепенно ще опустяват, а сегашното разнообразие от стоки значително ще намалее.
На друго място пък в становището на търговците се казва, че за да избегнат санкциите, много производители ще се принудят просто
да влагат по-евтини суровини в продукцията
Така се е случило например в Хърватия, където преди две години правителството въведе таван на цените на продукти от първа необходимост, за да предотврати спекулативното поскъпване покрай въвеждането на еврото. Много производители на храни тогава, за да издържат на ограничението, просто започнали да слагат по-евтино мляко или месо, или да влагат заместители.
Резултатът - хората престанали да купуват точно стоките с определен таван на цената.
Земеделското министерство: Чуваме бранша, приемаме всичко разумно с аргументи
Министерството на земеделието и храните не възнамерява да се отказва от законопроекта за агрохранителната верига и след като отрази постъпилите сега становища, ще го внесе в Министерския съвет, казаха за “24 часа” от ведомството.
Оттам подчертаха, че сега приключва второто обществено обсъждане. Предишното беше през май, продължи цял месец и тогава постъпиха много повече забележки и становища, които сме отразили, обясниха от министерството. Сега обсъждането продължава 14 дни и конкретните предложения, доколкото ги има, ще бъдат разгледани. Всички аргументирани предложения за промени ще бъдат взети предвид, гарантират от ведомството.
Земеделският министър Георги Тахов вече няколко пъти подчерта публично, че има нужда от регулиране на надценките по цялата агрохранителна верига, тъй като има продукти и стоки, при които тези надценки са изключително високи. Освен това таванът на надценката, така както се предлага в проекта, засяга само основни храни от т.нар. малка потребителска кошница и целта на регулирането е да не позволи прекалено високи цени на тези продукти от първа необходимост.
Имало нужда също да се сложи в ред процесът по изкупуване на земеделска продукция, тъй като сега маржовете на самите земеделци са изключително ниски. Така голяма част от огромните печалби се натрупват преди всичко в търговците, но също така са големи при изкупвачите и преработвателите, а са най-ниски при фермерите.
Регулацията на надценките е временна, предвидено е да продължи 18 месеца, припомниха от министерството.
