Трябва да се ограничат ръстът на заплатите в публичния сектор и автоматичното индексиране на доходите. Това заявява в свой анализ, публикуван в "Медиапул", бившият премиер Иван Костов.
"Не е време за самозаблуда. Управляващите не бива да се успокояват, че инфлацията е под контрол и че прогнозите им ще се сбъднат. В страната има силен вътрешен фактор, който тласка цените нагоре – това е политиката на доходите", обяснява той.
"Данните на НСИ за март 2025 г. показват, че средната работна заплата е нараснала с 11.1% спрямо март 2024 г., а инфлацията за този период е едва 2.9%. Това означава реален ръст на покупателната способност на заплатите с около 8%. Пенсиите също са се увеличили реално с близо 7%. С други думи, реалните доходи на населението растат средно със 7.9% – значително по-бързо от реалното нарастване на БВП и на производителността, която се е повишила с едва 2.8%", посочва Костов.
Според него изпреварващият ръст на доходите спрямо създадения БВП би могъл да предизвика свръхтърсене, но това не се случва в пълен мащаб. По-голямото търсене се задоволява чрез внос на стоки и услуги, което води не толкова до вътрешна инфлация, колкото до влошаване на търговския баланс и текущата сметка на страната.
"Истинският инфлационен натиск идва от друг механизъм: изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността на труда увеличава разходите за труд в себестойността и оскъпява произведените у нас стоки и услуги. Това е "инфлация на предлагането". Именно този процес се наблюдава в България сега. От началото на годината до края на юни цените вече са се покачили значително. Ако добавим обичайната лятно-есенна инфлация, наблюдавана след пандемията, прогнозите на правителството ще бъдат надхвърлени", твърди бившият министър-председател.
"Освен това в България действат и няколко допълнителни фактора, които усилват покачването на цените. Често се подценява ролята на очакванията. Когато гражданите и бизнесът смятат, че предстои инфлация, те бързат да харчат. Това увеличава рязко търсенето, вдига цените и ускорява спиралата. Президентът и политиците, които се обявяват срещу приемането на еврото, засилват тези опасения. Твърденията им, че страната не е готова и че ще има ценови шок, плашат хората. А страхът е най-силният проинфлационен фактор", посочва той в анализа си.
"Преминаването към евро не е просто смяна на банкноти – за мнозина това означава объркване в управлението на личния бюджет, спестяванията и дълговете. Колкото по-несигурни се чувстват хората, толкова по-лесно се поддават на страховете и толкова по-бързо харчат. Това отново води до инфлация", казва още Костов.
"Голяма част от икономиката – около 31-32% от БВП – е в сянка. Тя също ще премине към еврото. Тези недекларирани пари – "под дюшека" или в "черни каси" – ще се появят временно на повърхността, тъй като ще трябва да се обменят или харчат. Много от тях вече се използват за покупки на скъпи стоки: коли, техника, жилища. Причината – фиксираният курс към еврото създава усещане за последен шанс за "парично убежище", заявява Костов.
"Този ускорен "спринт" на сивия сектор към консумация и инвестиции не се регистрира в официалната статистика, но създава допълнителен натиск върху цените. Така се създава важен, макар и трудно проследим източник на инфлация. Инфлацията почти сигурно ще надмине очакванията. Правителството трябва да се подготви – още сега – с антиинфлационна политика. Това е особено важно в периода преди въвеждането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 г. и в рамките на фискалната и паричната стратегия на страната", твърди Костов.
"У нас се забрави опитът от 1997–2001 г., когато бе водена успешна борба с инфлацията. Днес има повече инструменти, но трябва да бъдат използвани разумно. Не може да се разчита само на БНБ. Необходими са действия на изпълнителната и законодателната власти: административни, фискални и структурни. И то – навреме", казва бившият премиер.
И посочва какво може да се направи:
- Да се ограничи темпото на нарастване на заплатите и да се насърчава конкуренцията на пазара на труда, включително чрез привличане на чужда работна ръка.
- Да се отложи увеличаването на административни такси и акцизи.
- Да се даде временна подкрепа за местното производство, което предлага по-ниски цени.
- Да се възпре автоматичното прехвърляне на по-високите разходи върху цените, чрез насърчаване на конкуренцията.
- Да се ограничат ръстът на заплатите в публичния сектор и автоматичното индексиране на доходите.
- Да се въведат временни тавани на търговските надценки за основни стоки, като храни и лекарства.
Според него сивата икономика трябва да бъде овладяна:
- Да се намали лимитът за кешови плащания от 10 000 на 2 000 лв.
- Да се забранят плащания в брой при покупка на имоти и автомобили.
- Да се въведе електронна отчетност в реално време към НАП.
- Да се стимулират плащанията по банков път.
- Да се облекчат условията за микро- и малки фирми, които преминават на светло.
"Контролът също трябва да се засили – с повече проверки, инспекции и реални санкции. А гражданите да бъдат окуражавани: "Искай касова бележка", "Работиш ли на светло?" – това не са просто лозунги, а начин всеки да допринесе за стабилна и предвидима икономика. Ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход – без да допусне инфлацията да увеличи хората в риск от бедност", според Костов.
