Три грешки, които водят до неуспех при спор

Те произлизат от лоша емоционална интелигентност, която проваля дори най-силните рационални аргументи

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Онова, което започна като кротко професионално обсъждане, така се разгорещи, че всеки от екипа излезе сърдит от "мозъчната атака". Стигна се до обвинителни обобщения от рода на "Ти никога", "Ти винаги" между колеги. Сега изпод вежди се гледате строго и скоро няма да се успокоите, за да си вършите работата.

Груповите спорове са неприятни, но са част от деловия живот. Според психолозите, ако сблъсъкът е минал цивилизовано, лошите чувства от него минават по-бързо, отколкото след спор в тет-а-тет. Причината е, че в двойка нещата се възприемат много по-лично. По-силен е хъсът на всеки да излезе победител в дуела и често тонът се изостря отвъд възпитаната размяна на рационални аргументи.

Първото условие да спечелите спор е разбирането, че опонентът има право да не споделя вашето мнение, казват специалистите. Съзнанието за това ви помага да сте отворени - да чуете какво казва другият и да се опитвате да го убеждавате, като се мотивирате. Ако подхождате от позицията, че той няма право да мисли иначе, няма и начин да сте конструктивни. Спорът ще се превърне в скандал.

Много е важно да култивирате у себе си разбирането, че колегите ви не са длъжни да са вечно съгласни с вас. То е в основата на умението да печелите спорове, което пък в голяма степен определя колко ще напредвате в кариерата. Хората, които не умеят да спорят цивилизовано, не стигат много нагоре. Първо, защото толкова се разгорещяват, че не могат да използват ефективно аргументите си. Второ, защото се сдобиват с реноме на конфликтни личности.

Вярна е максимата, че най-добрата победа в спор е да не го започвате първи. Това означава да предвидите, че някой няма да е съгласен с вас, да обмислите аргументи и начини на действие, за да го убедите още преди да се стигне до сблъсък на мнения. Тогава водите дискусия, не спор.

Идеално, но невинаги се получава. Даже рядко се получава.

По правило споровете в деловия живот възникват във важни моменти. Тогава и страстите силно се разгорещяват. Затова специалистите изтъкват, че за да спечелите спора, решаващи са не само и дори не толкова рационалните аргументи, колкото емоционалната интелигентност. С нея управлявате разговора и държите под контрол напора на чувства - своите и на опонента.

Три са най-често допусканите грешки, заради които може да изгубите спор, понеже сте подценили емоционалната интелигентност.

1. Брутално откровени сте

Дискутирате с колегата, разменяте аргументи, мотивирате мненията си. В един момент търпението ви свършва ("Докога ще му слушам глупостите на тоя!") и минавате в нападение. Или обратното - ходът на спора ви заставя да заемете отбранителна позиция.

Тогава повечето хора решават да бъдат пределно откровени и стигат дори до грубост. По-възпитаните индиректно лепят етикети на опонента - "Това е непрофесионално", по-невъзпитаните директно го обиждат - с "Ти си некомпетентен" или с някоя още по-лоша дума.

Честността е необходимо оръжие в спора, но тя не бива да е брутална. Поставете се на мястото на другия и си представете каква буря ще се развилнее у вас, ако той ви говори по такъв начин. И дали ще сте в състояние да слушате и да обмисляте аргументите, които дава. Той е човек като вас - не чува и не е в състояние да оценява желязните ви мотивировки, когато е обиден.

Ако успоредно с разума включвате емоционалната си интелигентност, вниквате как ще се почувства другият, ще можете да говорите истината, без да изгаряте мостовете към този, с когото спорите, твърдят психолозите.

2. Автоматично проявявате своите чувства

Често и в професионалния живот възникват спорове не по съществото на работата - как да се реши проблем, да речем, а за поведението на колега. Специалистите в отделите "Човешки ресурси" имат много такива казуси от междуличностните отношения. Понякога дребен конфликт между двама колеги води до невъзможност да се сработват.

Лазарова си е свършила некачествено своята работа и проваля изпълнението на вашата задача. Ядосвайте се, автоматично й казвате и започвате спор, понеже тя смята, че не сте прави.

Експертите по общуване се разминават в съветите си как трябва да постъпвате в подобни случаи. Има две школи.

Според едната е добре да се разкриват чувствата в началото на зараждащия се спор. Като си кажете (спокойно, без викане), че сте раздразнени или обидени от създалата се ситуация, давате възможност на другата страна да прояви емоционална интелигентност, да се постави на ваше място и по-бързо да намерите взаимоизгодно решение.

Втората школа казва, че в професионалното общуване не работи добре изясняването на позиции през чувства, дори когато е в дуетен спор и насаме - без публика. Проявата на емоции от едната страна принуждава другата да се отбранява или да напада. А това не помага за по-бърз изход от спорната ситуация.

По-добре е да започнете с фактите - да кажете на Лазарова защо смятате, че си е свършила некачествено работата и как пречи вие да си свършите вашата.

Има една тънкост - мозъкът е склонен автоматично да се поддава на чувствата и да забравя фактите, които са ги породили. Ако не се овладеете емоционално, когато давате негативна обратна връзка, а другият спори и иска да я обясните с конкретни факти, вие не можете да превключите. Отново и отново автоматично повтаряте чувствата си. Като не чува факти, опонентът ви или също се ядосва и се скарвате, или излиза победител в спора, понеже вие подхождате емоционално.

"Трябва да се подготвяте предварително с фактите, колкото и да сте ядосани. Преди да отворите уста, преговорете на ум онова, което ви е накарало да мислите и да се чувствате по определен начин. Точно тази информация изложете най-напред пред опонента", препоръчват експертите по управление на конфликти.

3. Заинатявате се на своята позиция

Щом някой е на противоположна позиция, естествената реакция е да си защитавате вашата. Мозъкът ви разпознава неговото различие като заплаха. Но то не е заплаха и няма нужда от реакция "Бий се или бягай". Емоционална интелигентност е да не оставяте това чувство за заплаха да определи вашето поведение, защото тогава е много по-голяма вероятността да се заинатите в битка за своето мнение и да не се опитвате да вникнете в аргументите на другия.

"В споровете инатът винаги е път към поражение - твърдят поведенческите психолози. - Вместо да му се оставите, осъзнавайте защо опонентът е на друга позиция. Като той усети, че се стремите да го разберете, е по-склонен да се опита да разбре вас."

----- И все пак не се плашете от спорове

Нормално е да не обичате спорове. Но не можете винаги да ги избягвате. Тогава никога не печелите.
По-добре е да претеглите предварително плюсовете и рисковете. Най-бързият начин да прецените струва ли си да проведете спор, е да си представите какво би се случило, ако той не се състои.

Специалистите препоръчват да оцените трите възможности в този ред:

а) какво ще стане, ако не проведете спора;

б) какво ще се случи, ако спорът мине добре и завърши във ваша полза;

в) какво следва, ако спорът мине зле и се окажете губещата страна.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

10-те еднакви качества на успешните хора

Стратегия за истинско, а не "сухо повишение"

Разчитате властовата динамика в екипа - печелите професионален успех

3 типа фрази, които да задраскате от деловия си речник

Какво е харизмата и можете ли да я научите

Първото впечатление се създава само за 2 секунди общуване

Японският метод 5С вдига 8 пъти професионалната продуктивност