55 пъти са клатили 11 премиери от 1991 г. насам. 10 пъти опитвали да свалят Борисов в трите му мандата, Станишев - 7, но само Кирил Петков падна, и то от първия път
Четири вота на недоверие за по-малко от 6 месеца. Толкова преодоля правителството на Росен Желязков, с което се изравни по броя на вотове, внесени срещу първия кабинет на Бойко Борисов, който обаче бе на власт 3 г. и половина.
Неоспорим факт е, че поводът за "обстрел" или се мисли в движение, или е за незначителни теми, но пък дава възможност на опозиционните сили за изява и публичност. Така “Желязков” се нарежда на челно място в класацията на най-атакуваните кабинети от самия им старт. Още преди да навърши традиционните 100 дни, в които се дава толеранс, срещу това правителство бяха внесени два вота на недоверие от иначе разпокъсаната опозиция.
55 пъти общо е искано сваляне на 11-те премиери, управлявали страната от 1991 г. досега. (Виж инфографиката.)
След правителството на Димитър Попов, когато е приета новата конституция,
няма нито един кабинет без вот на недоверие
Но единственият успешен, довел до свалянето на правителство, е този срещу Кирил Петков.
Няма обаче друго правителство, което да е атакувано толкова скоро след старта си. Първият вот на недоверие срещу кабинета “Желязков” беше за външната политика и беше внесен на 26 март - на 70-ия му ден. Вторият - за корупция, бе само 2 седмици по-късно. На 4 юли бе третият - за фискална политика. А в петък, при гласуването на 4-ия вот (за екологията), бяха направени три заявки за нови атаки срещу властта.
Засега настоящият кабинет изглежда непоклатим - отношенията между коалиционните партньори ГЕРБ, БСП и ИТН са гладки, а зад тях неизменно стои и “ДПС - Ново начало”. Така миналия петък правителството събра 131 гласа подкрепа, а 83-ма бяха “против”.
В момента правителството няма как да бъде свалено при вот на недоверие. За да мине вот, трябва да гласуват не по-малко от 121 народни представители. Вижда се, че потенциалът на подкрепа за вота в момента е около 80 и няколко депутати, не скри спокойствието си премиерът Желязков в неделя.
За първи път обаче миналата седмица вот на недоверие подкрепиха и “Продължаваме промяната”, които досега се въздържаха заради членството на България в еврозоната. След като получихме финалното “да” на 9 юли обаче, само ДБ остана да упорства, че няма да прави опити за сваляне на правителството преди есента. Така последно в събота ПП решиха, че ще преговарят с партньорите си за тема на вота през септември.
Въпреки че не събират достатъчна подкрепа, “Възраждане”, МЕЧ и “Величие” дадоха заявка, че ще продължат с вотовете. Проблемът с тях е, че губят времето на парламента - дебатите обикновено отнемат по няколко часа, депутатите се разсейват, а гласуването идва поне 24 часа след това и така фокусът отново се измества от реалната работа.
Вотът на недоверие е инструмент на опозицията, с който може да свали правителството. Вписан е в конституцията и в правилника на Народното събрание и най-общо опозицията внася проект на решение за сваляне на правителството заради негов провал по определена тема. Ако събере гласовете на повече от половината депутати - поне 121, то правителството си отива.
В най-новата ни история след 1989 г. има само един такъв пример - свалянето на кабинета на Кирил Петков на 22 юни 2022 г. Той изкара на власт към 7 месеца, беше съставен като коалиция межу ПП, ДБ, БСП и ИТН, но последните го напуснаха заради скандали за пари за магистрали и македонския въпрос. Тогава от ГЕРБ внесоха вот на недоверие заради финансовата политика на правителството. 123-ма депутати гласуваха “за” и така четворната коалиция отиде в историята.
Още едно правителство си е отивало по подобен начин, но не с вот на недоверие, а на доверие - това на Филип Димитров. През октомври 1992 г. премиерът внася в парламента искане на вот на доверие, след като отношенията му с медиите, синдикатите и президента Желю Желев са обтегнати докрай. Гласуването е тайно и от 231 депутати “за” кабинета са 111, а “против” - 120. В конституцията изрично е указано, че премиерът и правителството подават оставка при провал на вот на недоверие, но не и какво се прави, ако не събере подкрепа при вот на доверие. Въпреки това тогава Филип Димитров подава оставка.
Досега само трима премиери са искали вот на доверие
- освен Филип Димитров, това са Любен Беров и Бойко Борисов. Но за разлика от първия другите двама получават подкрепа от парламента.
През януари 2011 г., след изтичане на записите на разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с Бойко Борисов, БСП заплаши, че ще внесе вот на недоверие. В отговор ГЕРБ решиха сами да си внесат вот на доверие, а от “Атака” веднага им обещаха подкрепа и още преди гласуването в зала беше ясно, че кабинетът ще оцелее. Тогава обаче подходът беше различен - гласува се явно и поименно със ставане от място. 140 депутати подкрепиха кабинета “Борисов 1”.
Иначе от всички общо 55 вота на недоверие за последните 30 години най-много - 10 общо, са насочени към Бойко Борисов, но той беше и най-дълго управлявалият премиер - 3 мандата. Повечето са били по време на първия му мандат - за здравеопазване, антикризисната полититика, отлагането на Шенген, вътрешната сигурност и спирането на АЕЦ “Белене”, като последният не бе гласуван. Всички те са внесени от БСП, а ГЕРБ бързо им го връща. След Борисов на власт идва Пламен Орешарски. За краткото му управление от година и два месеца ГЕРБ внасят 5 вота: за провал в областта на инвестиционното проектиране, регионалното развитие и инфраструктурата, сигурността заради бежанските вълни, енергетиката и фискалната политика.
Най-много вотове в един мандат е имало срещу Сергей Станишев - 7. Те са били за несправяне с последиците от тежките наводнения през 2005 и 2006 г., здравеопазването, образованието, корупцията, “срастването на държавата с престъпността”, за неусвояване на парите от европейските структурни фондове и за цялостен провал.
В класацията не са включени служебните правителства, тъй като те се назначават от президента и срещу тях подобна парламентарна процедура не може да има. Всъщност през април 2024 г. имаше и такъв прецедент - “Възраждане”, БСП и ИТН внесоха вот срещу кабинета на Димитър Главчев. Тогава обаче конституционалисти обясниха, че това е недопустимо, тъй като в основния закон може да не пише изрично, че тази процедура е само за редовната власт, но според решение на Конституциония съд от 1992 г. служебното правителство черпи своята власт от президента, а не от парламента, т.е. депутатите не може да му търсят политическа отговорност. Затова и не беше разгледан от НС.
