- Възпитателните училища у нас са само две - в тях има 70 момчета и 12 момичета, които са със системни престъпления, оставени на произвола на съдбата
- Директорът на интерната за момчета Георги Янушев: Не "произвеждаме" професори, но помагаме да влязат в правия път (Виж интервю с него по-надолу)
- За последните 25 г. има 6 случая на подрастващи, които са били в интернат и са се върнали отново там, някои от тях са попадали и в затвора
- Преди да удари с юмрук малолетното момче, побойникът от Видин посяга на адвокат и бие други връстници, но не е ясно защо съдът отхвърля десетки искания за настаняването му във ВУИ
Системни кражби, скитничество, просия, проституция и други подобни престъпления може да вкарат едно малолетно или непълнолетно дете във Възпитателно училище интернат (ВУИ). Темата стана актуална след скандалния случай във Видин, където момче от ромски произход удря по-малко дете от него с юмрук в лицето. След което то пада на земята и изпада в безсъзнание. Жестокият видеоклип бе разпространен мълниеносно из социалните мрежи и институциите се самосезираха. Стигна се дотам, че някои от структурите започнаха да спорят – трябва ли побойникът да бъде настанен в интернат, или има нужда от друга грижа?
Затова се обърнахме към експерти, които да обяснят колко са тези училища в страната, защо са необходими,
какви деца постъпват там и важни ли са за системата ни
Оказва се, че интернатите в България са само 3 – две ВУИ – едно за момчета и едно за момичета, и едно СПИ – Социалнопедагогически интернат. Той се намира в с. Варненци (обл. Силистра), където се изпращат деца с по-леки постъпки, които не са срещу личността. Такива, които са възпитателно занемарени. Там основната задача е да ги образоват и да им дадат възможност да се социализират. Парадоксът е, че е само за момчета, а този за момичета е закрит преди известно време. Затова и девойка, която живеела сред хартия и картони, употребявала забранени вещества, е трябвало да бъде настанена в СПИ, но нямало къде. За съжаление, поведението ѝ продължило да се влошава, а възрастта ѝ вече позволява да е под ударите на Наказателния кодекс.
И трите учреждения са структури на Министерството на образованието и науката. Настаняването в тях е най-крайната мярка на Закона за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни и това се прави само с решение на съда. Предложението, за да се стигне до такова възпитателно дело, идват от местни комисии, които се занимават само с деянията на подрастващи.
“ВУИ е образователно заведение, а не наказателно,
абревиатурата му го подсказва – посочва пред “24 часа – 168 истории” Мадлен Ценкова, главен експерт в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, органа, който се занимава с тези проблеми у нас, управлява 300 местни комисии в страната и е под шапката на Министерския съвет. – Там попадат деца, които имат системни противоправни поведения и за тях е преценено, че е необходима помощ на педагози със специално образование и извеждане от средата, която очевидно е криминогенна, защото те са неин продукт. Трябва да се влияе върху самото дете, но за тази цел трябва да е далеч от това, което го тласка по лошия път. Местните комисии проверяват дали някой кара това дете да краде или да проси, дали е в сериозен риск и заедно с това не ходи на училище, а е на 12 години например. До тях достигат преписки от прокурор и тяхната задача е да организират превантивните дейности по отношение на децата на своята територия заедно с полиция, социални служби. Експертите на терен преценяват например, че деянията ще продължат, и затова решават да предприемат мерки, за да го спасят.
Ако детето е откраднало някаква вещ, няма да отиде там,
но ако профилът му е разнообразен… Има подрастващи, участвали в множество кражби, в грабежи. Това са сериозни простъпки, които, ако бяха на друга възраст, биха били наказуеми по Наказателния кодекс. Но законът, по който ние работим, е специален и неговата основна философия е, че малолетното лице е наказателно неотговорно. По тази причина към него се предприемат изключително и само възпитателни мерки. Всъщност в това се състои хуманността на подхода.”
Затова побойникът от Видин вероятно ще бъде настанен в интерната за момчета ВУИ “Ангел Узунов”, който се намира в Ракитово (обл. Пазарджик).
Проверката ни показа, че той е имал множество противообществени прояви не само във Видин, но и в Ново село. На практика на всеки адрес, където е местен, вече е било крайно необходимо да се вземе по-тежка мярка за него. Известен е на МВР. Води се на отчет за хулигански прояви и физическа агресия. Едно от последните му провинения е удар по адвокат и бой с друга деца. Затова през април 2025 г. местната комисия във Видин предприема мерки и предлага да бъде настанен във Възпитателно училище интернат, но съдът отказва да го изпрати там, тъй като има такова право.
Преди това на територията на друга община са завеждани не едно и две възпитателни дела, но не е ясно защо това дете не е изпратено във ВУИ, а е оставено да продължава да бие наред.
От Местната комисия за противообществените прояви във Враца обясниха пред “24 часа – 168 истории”, че все още чакат решението на съда и засега не е ясно дали момчето ще бъде настанено във ВУИ.
“Неговото поведение не получава отговора на държавата, макар и възпитателен, хуманен – посочва Мадлен Ценкова. - Към него трябва да бъдат приложени допълнителни мерки и грижа, за да може
да осъзнае и разбере, че това е крайно неприемливо за обществото
Един закон, разбирате, че трябва да пази и двете страни. Понякога съдът отказва да ги настани, но такива деца извършват нещо още по-тежко и тогава нямат друг избор.”
Според някои специалисти обаче тази мярка е неефективна и с децата трябва да се работи по друг начин, но ръководителите на тези училища са на друго мнение.
“При нас идват деца, които вече имат системни престъпления – посочва пред “24 часа – 168 истории” Нина Атанасова, директор на интерната за момичета ВУИ “Христо Ботев” в с. Подем (обл. Плевен). – Настаняват ги най-често заради множество кражби, проституция, джебчийство, наркотици. – Обикновено им трябват около 3 месеца, за да свикнат с новия ред, защото до този момент никой не ги е търсил, не се е интересувал какво се случва с тях, къде са, дрогирани ли са, пияни ли са. Трудно им е да разберат, че
трябва да спазват някакви правила
Когато видят, че ние се грижим за тях, те стават отговорни и благодарни. Започват сами да искат развитие. В момента по списък при нас са 12 момичета, но в училището са 7, тъй като е ваканция и някои от тях са при семействата си. С тях работят няколко учители, възпитатели и психолог. Те са постоянно на разположение на момичетата 24 часа в денонощието. Децата тук стават в 6 ч, след това имат учебни занятия до обяд. Хранят се, имат време за почивка и различни занимания. Лягат в 22 часа и тогава се гасят лампите. Обучаваме ги чрез труд, занаяти, спорт.
Имаме деца, които никога не бяха ходили на театър и на кино
Наскоро имахме момиче, което навършваше пълнолетие и трябваше да напусне интерната, но тя не искаше да си тръгва. Нямаше как да остане. Продължава да ни пише и да осъществява обратна връзка с нас. Всъщност благодарността на тези деца е нашата най-голяма награда и смея да твърдя, че успяваме да им помогнем и да им дадем едно по-добро бъдеще, защото за да попаднат при нас, никой не се е занимавал с тях, не се е грижил за тях. А когато те видят, че са значими за нас, започват да се държат добре. Много е жалко, че повечето момичета не са търсени от родителите си. Не искат дори да ги чуват по телефона. Децата го усещат, затова и понякога не искат да си тръгват.”
Всъщност именно това е училището, където настаняват едната близначка Скачева, която много трудно преживява смъртта на майка си Албена и отключва някакво психично отклонение. Случаят беше нашумял през 2012 г., когато в Сърбия разстреляха Албена Скачева, която се оказа кума на Васил Василев-Зуека. Със съпруга си Васил Скачев имали 4 деца, като последните две близначки били осиновени. След кончината на майката едната тръгва по лош път. Нито една институция у нас не може да се справи с нея, докато не попада във ВУИ-то в Подем. Там успяват напълно да преобразят детето. Спират голяма част от тежките психиатрични лекарства, които пиела, и най-вече успели да изкоренят от нея това да напада красивите учителки и жени в гръб, тъй като ги свързвала с майка си. Затова и Нина Атанасова смята, че тези училища са необходими, защото знае на колко деца са помогнали, без това да е известно на обществото.
Проверката ни установи още, че за последните 25 години около 3 момичета и 3 момчета са били в интернат, напуснали са го, но след това отново са били настанени заради противообществени прояви. По данни на източниците ни
поне трима са влезли в затвора години след като са излезли от ВУИ
Каква е точната бройка на тези хора обаче, не е ясно, тъй като нито Министерството на труда и социалната политика, нито Министерството на правосъдието имат представа.
“Преди години ние правихме изследване колко от децата, които са настанени в Поправителния дом за непълнолетни към затвора във Враца, са били обект на работа на нашите комисии – подчертава Мадлен Ценкова. - Оказа се, че са изключително нисък процент. Тогава там имаше около 10 момчета, а само с 2-3 бяха работили наши експерти. Ако бяха с всички, нямаше да стигнат дотам.”
Главният експерт допълва, че затова е по-добре, когато дете има системни противообществени прояви, да бъде насочено към ВУИ.
“Подрастващите се настаняват за срок от 3 години в интернатите – подчертава Ценкова. – Съдът може да наложи и само 12 месеца. Има деца, които може да бъдат предсрочно освободени по предложение на местната комисия. Ако детето показва развитие или желание да бъде самостоятелно, да не се влияе от лоши фактори. Вижте във ВУИ-та, с тях работят психолози и педагози както индивидуално, така и групово. Учат ги чрез изкуство, труд, спорт. В интерната за момчета си имат градина, за която се грижат. Единственият парадокс е, че ако те са попаднали там на 14-15 години, а задължителното образование у нас е до 16 г., децата сами подават молби с желание да продължат училището. Скоро имаше един интересен случай. Във ВУИ в Ракитово бяха две братчета, но едното завършва средното си образование, навършва пълнолетие и трябва да напусне. Беше помолил директора да е наблизо, за да вижда по-малкия си брат. Директорът го беше настанил в близко село и му беше намерил работа. Тоест този пример показва, че тази среда не е плашеща.
Това не е затвор, тези интернати нямат огради.”
При друг случай майка на едно от момчетата в интерната в Ракитово се обадила сама и помолила да настанят и другото ѝ дете, защото признала, че изпуска контрола и се притеснява, че и то ще тръгне по лош път.
“Напоследък децата биват възпитавани преобладаващо в информиране за техните права, но без задължения и те започнаха да воюват по един страшен начин – категорична е Ценкова. – Има младежи, които мизерстват, но има и сериозен процент такива, които са
деца на богати родители, но извършват кражби
от магазини заради тръпката. Затова, че не преживяват живота си в пълнота. Със сигурност никога няма да можем да предвидим как ще се развие съдбата на едно дете, но ние опитваме да им помагаме докрай. Имам практика от 38 години и ви уверявам, че ако навреме се вземат мерки, те не достигат до тази степен на саморазрушение. В тези заведения подрастващите оценяват грижата за себе си, затова, че някого ги учи на нещо, те са значими, някой го е грижа за тях. А това е много дълъг процес и трудна работа. Това им помага да се ориентират, да придобият умения, навици, някакво базисно-образователно ниво, да знаят кое е добро и лошо. И когато излязат оттам, да имат някаква посока. За съжаление,
поне 1% от тях се връщат в средата, която продуцира крими деяния
Спомням си за едно момче, което не искаше да напуска ВУИ, защото казваше: “Ще се прибера вкъщи и ще ме бият и ще ме карат да крада”. Когато семейството е такова, то няма къде другаде да отиде. Това обаче не е проблем на нашия закон, който, казват, че не е променян от 1958 г., но забравят да споменат, че е допълнен през 2004 г. в съответствие с най-важните международни документи.”
Директорът на интерната за момчета Георги Янушев: Не "произвеждаме" професори, но помагаме да влязат в правия път
Децата идват с тежки провинения, занемарен са, правим им психопрофил и индивидуален план за работа, посочва директорът на възпитателното училище интернат за момчета "Ангел Узунов"
Занимаваме ги със спорт, театър, народни танци, грижат се за градина и животни. Някои обаче излизат оттук и се връщат в старата кримисреда, защото няма къде другаде да отидат
- Г-н Янушев, вие сте директор на интерната за момчета в страната, какви деца се настаняват при вас?
- Когато семейството няма условията да отглежда добре едно дете, започват проблемите и тогава те тръгват по лошия път, а институцията е най-доброто в случая, която може да им помогне. При мен има само момчета. Няма как да са смесени с момичета, защото може да стане страшно. Когато дойдат децата, те са с лоши навици и те рефлектират в първите дни, докато успеем да въздействаме и да спрем извършването на нередни деяния.
Момчетата идват предимно със системни кражби
Излизат новини от типа - защото дете било гладно и откраднало храна, е попаднало при нас. Това не е така. Говорим за сериозни грабежи. Не един или два. Преди години имахме дете със 104 заявителски материала към органите на МВР, а това значи, че нарушенията са сериозни. Има и наркомани. Но следейки ситуацията при децата до 18-годишна възраст, виждам, че ние, възрастните, правим грешка, че винаги даваме и още един последен шанс и в този период детето продължава да прави престъпления и става с множество деяния.
- Има ли деца от ромски произход?
- Преобладават.
- Колко момчета са настанени във ВУИ "Ангел Узунов"?
- Бройката винаги е различна, защото едни освобождаваме, други настаняваме, но в момента са около 70 момчета. Вчера получих писмо от Министерството на образованието и науката, че ще изпратят нов ученик. Възрастта при нас е от 8 до 18 г., но толкова малки никога не сме имали. Всички деца се изпращат с решение на съда.
- Колко човека се грижат за тези деца?
- Персоналът ни е 36 души, от които 25 човека са педагози. Работата ни е денонощна и целогодишна. Много трудна. В другите държави от Европейския съюз са повече Тя е безконечна. Учителите обучават децата както във всички училища в България, защото образователната програма е същата за нас, както за всички останали в страната. Имаме и младежи, които са със специални образователни потребности, обикновено с лека степен на умствена изостаналост. Те са експлоатирани от възрастните, които са се възползвали от тях заради незрялостта им в живота.
- Как изготвяте план за работа с тези деца?
- Когато те идват при нас, ние обследваме средата, от която излизат, въпреки че след това тя се променя. За всяко дете получаваме становище и дали има условия за развитието му. Колкото обаче и да работим с едно момче, колкото и да постигнем,
попадне ли отново в кримисреда, то се връща на стария път,
защото е много лесно да му се въздейства по този начин.
Всяко дете е различно. Когато дойде, му правим обследване като профил с психолог, на база, на която след това се изготвя индивидуален подход за работата с него. Психологът ни е много добър, има доста години стаж и умее да напипва проблемите в дълбочина, които са довели до това поведение. Целият персонал се обучава постоянно. Имаме голяма зала за тренировки, защото в тази възраст момчетата обръщат внимание на това, имаме и зала за управление на гнева със светлини, водим разговори с тях. Търсим всякакъв начин, за да им помогнем, защото детето попада в една по-различна обстановка, когато дойде, и първоначално може да крие насъбрана агресия и да я покаже по-късно.
- Как протича денят на тези деца? С какво се занимават?
- Кандидатстваме по различни програми към Министреството на образованието и науката за запълването на свободното време на децата след училище. Възпитателната рамка при нас е застъпена сериозно. Учебното време сутрин е от 8 до 13,30 ч. Включва предметите математика, физика и всички други, които са заложени в програмата. След това имат обяд и време за самоподготовка, занимания по интереси, организиран отдих и спорт. Запълваме тези часове с различни мероприятия – арттерапия, спортове, защото те каляват характера и личността. По този начин те градят ценности, които не са получили в семейната среда - голяма част от децата са занемарени. На тях не им е било обръщано внимание. Не са развити уменията и талантите им. Разчитаме много на работата с неправителствени организации. Тази година например участвахме в проект, който ангажираше децата с 5 вида спорт. Занимаваме ги и с театър и народни танци. Обучаваме ги в две професии, придобиват умения за независим живот. Същевременно се учат на селскостопанска работа,
имат градина, отглеждат картофи, домати,
други зеленчуци, както и животинки. По различни проекти сме ги учили как да поправят велосипеди, как да правят кафе, да бъдат бармани и сервитьори. До 21 часа са в леглата, защото в 7 ч трябва да са се събудили и за нас е важно сънят на децата да е добър. До 22 ч понякога ги пускаме лятото, когато нямаме обучителен процес.
- Излизат ли във ваканция?
- Създали сме една система, свързана с правилника за устройството и дейността, в която ние заедно с местните комисии за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, Закрила на детето и органите на МВР, преди големите ваканции изпращаме писма до тях, за да се оцени средата, в която трябва да се върнат децата и дали има подходящи условия за тях в населеното място. Изготвят се становища и голяма част от момчетата излизат във ваканция. През това време районният инспектор е длъжен да следи поведението им. За някои от децата няма никакви условия, защото семействата са се разпаднали и резултат от това е държанието им в обществото. Ако то няма близък, при когото да отиде, няма как да го пуснем, защото ще трябва да живее на улицата. Понякога си заминават и през уикенда.
- Има ли случаи, в които деца са били два пъти в интерната?
- От 25 години съм на този пост и мисля, че има около 2-3 такива случая за целия период. Големият проблем е, че като излязат оттук, те лесно могат да се върнат в криминалната среда, защото няма къде другаде да отидат. Затова ние се опитваме, преди да напуснат интерната, да им намерим работа, реализация или да ги настаним в център от семеен тип, но много е важна работата тук с НПО-та. Например в другите страни от ЕС има система, която е ангажирана с това
да наблюдава тези младежи до 6 месеца след напускането на интернатите,
за да се проследи дали са се интегрирали, докато при нас това го няма и трябва да се работи в тази посока. Виждам, че има лъч светлина. Имаме отзиви от районните инспектори, че някои деца, които са напуснали училището, имат промяна в семейната си среда, държат се добре, продължават образованието си и най-важното - не са се върнали при приятелите си от криминалния контингент. Това е страшно дълъг процес, с постоянна комуникация с комисии и отдели на закрила на детето, чрез които осигуряваме някакво бъдеще на тези деца.
- Момчета, които са били в интерната, попадали ли са в затвора след това?
- Не мисля, че се води такава статистика, но знам за няколко такива случая. Има наистина деца, които са били в интерната, но след излизането си се връщат в неблагоприятната среда и накрая стигат до затвора. Колкото и добри професионалисти да стоят насреща им и колкото и неща да са направили, тези младежи върнат ли се в същите лоши условия, всичко приключва.
Което е жалко, но ние не можем да го предпазим от това. На Запад по закон, когато такова дете излезе от интернат, цялото общество трябва да поеме отговорност то да не се върне към вредните си навици. Тоест търсят такъв тип работна ръка, след което тези хора се реализират и започват да се трудят. У нас трудно намираме работа на младежите.
- Помагат ли наистина тези училища на децата, тръгнали по лош път?
- От позицията, която заемам, твърдо заявявам, че тези интернати помагат на много деца и ги вкарват в правия път. Дори само на едно да помогнем, пак е нещо. Според мен има нужда от тях, защото се стараем за всяко дете, настанено при нас. Процесът е двупосочен, ние се опитваме
да формираме у тях намерения да се променят
и да заживеят един по-добър живот, но нещата се получават, когато самият младеж има желание, защото иначе пътят е много труден.
Имаме момче, което дойде и беше наркоман, но имаше много добри спортни заложби. С една неправителствена организация му помогнахме да се развива във футбола. Включихме го в "Отбора на надеждата", с който ходи на световно първенство, след като ни напусна. Докато беше при нас, участва на европейско по футбол. Това е един добър пример. Бидейки в тази институция, сме развили потенциала му и сме му помогнали да се реализира. Имаме случаи, в които напускат и след това завършват висше образование. Знаем, че не можем да произведем професори, но имаме случаи, в които деца излизат оттук, продължават пътя си и стават бизнесмени.
Ние редовно получаваме благодарствени писма от момчета, които са поели по правилния път. Скоро чествахме годишнина от създаването на училището и на празненството дойде един мъж, който
живее в Щатите, създал е бизнес там и ни е благодарен,
защото като дете е спял по мазетата в София, работил е различни неща и накрая попада при нас, но много отдавна. След това обаче се развива успешно.
Имаме десетки такива примери, затова смятам, че възпитателните училища помагат на децата. Правим всичко със сърце.
