- Ще дочакат ли родните фенове на пътуванията с ретро влакове българския "Ориент експрес"
Пътуващите с БДЖ добре знаят, че когато железниците обещаят "горещи" емоции, това може и да не е на добре. Понякога това може да означава вагони с неработещи климатици и заключени прозорци или пък направо подпалил се локомотив. Ако офертата е за "незабравимо" пътуване, също не е задължително конотацията да е положителна. Например воаяжът може да бъде осуетен от неочаквана авария и машината да заседне на някоя малка гара или направо в полето, а пътниците да чакат с часове автобусите, които да ги извозят.
Но тези перипетии изобщо не пречат БДЖ да организират и т.нар. атракционни пътувания. Тяхната цел е не просто хора да се превозят от точка А до точка Б, а това да се случи със стил и да остави наистина приятни спомени.
Известно е, че по света екскурзиите с ретро влакове са бизнес, който носи милиарди, тъй като те имат много почитатели. Емблемата на този бизнес е легендарният "Ориент експрес", който мнозина българи също са виждали да влиза бавно и величествено на гарите в Русе и Варна, включително и тази година. Разбира се, има още много примери как пътешествията с реновирани влакове се очакват с нетърпение.
БДЖ също са в този бизнес, или поне искат да бъдат. Най-известната им ретро атракция е теснолинейката от Добринище до Септември, но тя не е единствената. Фирмата периодично организира събития от типа "пътуване назад във времето", като тази година вече имаше няколко. Както и при други дейности, с които железниците се захванат, засега и ретро влаковете им не са това, което биха могли да бъдат и което са по света. Подобно на чуждестранните фенове, и българските очакват, когато се качат във винтидж композиция, да се пренесат в друга епоха - да пият чай или кафе в порцелан, а не в пластмасови чаши и бутилки, хора с униформи от началото на миналия век да проверяват билетите им и т.н. При БДЖ този преход определено не се получава.
Преди дни ретро влак превози от софийската Централна гара пътниците, които искаха да посетят събора на село Вакарел. В обявата на БДЖ пишеше, че в център на вниманието ще се превърне великолепният реновиран парен локомотив 01.23, произведен в Швейцария през 1935 г. Обещанието бе той да е флагман на композиция от 4 вагона от салонен тип и на един ретро вагон от времето на цар Борис III. Същият е бил част от царския екипаж "Корона експрес", от който са запазени още няколко вагона. БДЖ обявиха, че всеки пътник с билет ще може да разгледа луксозния екземпляр при почти 6-часовия престой на гара Вакарел.
Билетът струваше 40 лв. за възрастен и 20 лв. за дете до 10 г. За сравнение, пътуване с обикновен влак до Вакарел е с цена 3,20 лв. във втора класа и 4 лв. в първа. Както се вижда, цените на БДЖ за този вид атракции не са ниски. От железниците обясняват, че качването на ретро влак не е евтино удоволствие никъде по света, тъй като поддръжката им струва много пари. У нас обаче атракционото пътуване не минава гладко и добре организирано.
Първият проблем с екскурзията до Вакарел бе, че 10 мин преди началото пътниците не знаеха от кой коловоз ще тръгне влакът. В дните преди събитието БДЖ пуснаха едно съобщение на сайта си и това бе всичко по темата. В разписанието така и не се появи информация, че във въпросната неделя след влака за Вакарел в 7,23 и преди този в 11,55 ще има атракционен в 9,05 ч. Въпреки това в уречения ден в чакалнята на Централна гара се събраха много хора, които се питаха дали са за "царския" влак и дали някой знае откъде ще тръгне той. Освен българска в навалицата се чуваше английска, френска и руска реч. "Ох, дано само не сме от последния перон, че не знам как ще стигна с две деца", вайкаше се млада жена. За радост на всички в 8,55 ч дикторката най-после обяви, че атракционният влак ще отпътува от 1-и коловоз, намиращ се срещу чакалнята.
Най-неприятната изненада всъщност бе, че ретро влакът дойде без обещания красив парен локомотив. Пет минути преди часа на тръгване композицията се появи, теглена от дизелов агрегат, който нямаше нищо общо с този на картинката. Машината изглеждаше като почти всички локомотиви на гарата и бе почти безшумна. Това разочарова най-много десетките деца, които напразно чакаха да видят влакчето, дето прави пуф-паф и пуска пушек от комина.
"Тате, защо локомотивът не пуши?", полюбопитства момченце. "Защото е дизелов", кратко отговори бащата. "Защо е дизелов?", пак попита детето. "Не знам, тате, БДЖ", повдигна рамене мъжът. Оказа се, че парният локомотив, произведен преди 90 г., ще се появи и ще застане начело на композицията едва след като всички пътници заемат местата си.
Така никой от тях не видя "звездата" в действие, не се наслади на гледката от въртенето на огромните колела и на шумовете, които локомотивът издава, докато работи.
Шанс да се полюбуват на ретро бижуто в движение имаха само случайни минувачи. Много от тях спираха изненадани и бързо вадеха телефоните да запечатат момента. Същото направиха жителите на Казичене и Елин Пелин, които се бяха накачулили около линията, както и тези на Вакарел. Само хората във вагоните не получиха това, за което са платили. Ако организаторите наистина искат да видят как се прави посрещане на парен локомотив, могат да разгледат клипове в Ютюб с "Ориент експрес", който влиза бавно и тържествено в гарата, позволява да го снимат, обира овациите и носи радост на мало и голямо. В САЩ същото се случва например с ретро локомотива Big Boy (в превод - Голямо момче).
Втората неприятна изненада на екскурзията София-Вакарел бе, че на никого от хората с билети не бе разрешено да се повози в ретро вагона.
Оказа се, че той е запазен за генералния спонсор на събора и за неговите спътници. Макар пътуващите с билети с право да обясняваха, че те също са спонсори. Наложи се обаче да се примирят, че по време на своето ретро пътуване ще се возят в обикновени вагони. Несправедливостта разгневи този път не децата, а техните родители. "Защо не можем да влизаме в царския вагон? Каква ретро атракция е това, след като ще пътуваме в най-обикновени вагони?", негодуваха някои.
Спонсорът причини още неудобства на пътуващите. Почти половината от прозорците на влака бяха облепени с плакати на фирмата и през тях не можеше да се гледа. Това принуди децата да се трупат на останалите прозорци, а майките и бащите на други ги държаха на ръце.
Не всички пътници получиха добра екскурзоводска услуга. От БДЖ не бяха предвидили аудиогидове, с които присъстващите да чуят беседа за историята на парния локомотив и на царския вагон. Това наложи всяка група да ходи при разпоредителя и да му задава въпроси, понякога едни и същи. В един момент възрастният човек видимо се умори и стана доста лаконичен.
Изключително добри думи трябва да се кажат за машинистите на ретро локомотива. Първо, те повече от час хвърляха въглища в пещта, за да закарат влака навреме във Вакарел. След това близо 6 часа неуморно вдигаха и качваха деца в локомотива, където им показваха копчетата и ръчките и им разказваха истории. "Този чичко защо е толкова мръсен? Има ли баня в локомотивчето?", питаше момиченце, докато гледаше ококорено огняря, целия оцапан в сажди. "Той ще се изкъпе, когато се прибере у дома, миличка", успокояваше я майката. "А няма ли да му се карат, че си е изцапал дрехите?", продължи детето.
Всъщност БДЖ разполагат с достатъчно техника, за да превърнат ретро атракциите в бизнес, който да носи наистина добри приходи на фирмата. Като това може да се случва не само по български, но и по чужди релси. За целта обаче железниците трябва да направят нещо хем просто, хем, оказва се, не съвсем - да оставят клиентите си доволни и след това те да се превръщат в ходеща реклама на ретро пътуванията. Може би БДЖ трябва да сменят и тяхната начална точка. Освен всички останали до болка познати проблеми, които има, столичната Централна гара не изглежда никак ретро. Затова може би е по-добре олдскул екскурзиите да започват от гара "Подуяне", която има по-старовремски вид.
Цар Борис и семейството му пътували с "Корона експрес
- Той, царица Йоанна и принц Кирил са разполагали със собствени вагони, в които е имало хол, спалня и баня
Паркът на железниците разполага с няколко парни локомотива. За 01.23 вече стана дума, той е произведен във фабриката SLM, което е съкращение от Schweizerische Lokomotiv- und Maschinenfabrik, в швейцарския град Винтертур. Заводът е създаден през 1871 г. и във времето се прочува с локомотивите си за движение в планината. Първата машина SLM излиза през 1873 г. и с нея все още може да се пътува. Намира се в транспортния музей в Лозана.
Друг парен локомотив на БДЖ- 05.01, e произведен от известната германска компания Krupp през 1941 г. През 2010 г. БДЖ го възстановява за атракционни пътувания. Железопътното строителство на Krupp съществува от 1919 до 1997 г. и е гръбнакът на немската влакова система. Компанията се прочува с това, че изобретява безшевните влакови колела.
Локомотивът 03.12 е дело на друга германска фабрика- Henshel Kassel. Произведен е през 1942 г. През 2011 г. е върнат към активен живот в депото в Горна Оряховица. 16.01 пък е "австриец" и е по-малък брат в сравнение с останалите с рожденна дата през 1949 г. Той също е върнат към живот в Горна Оряховица.
Най-известният парен локомотив на БДЖ е т.нар. Баба Меца. Той е с номер 46.03 и е произведен през 1931 г. в полската фабрика H. Cegielski – Poznań. От БДЖ поясняват, че името е вдъхновено от ниската скорост на машината, но в същото време голяма мощ, с която тя неуморимо прекарвала тежки товарни влакове. Смята се, че именно на такъв локомотив е работил Никола Вапцаров, докато е бил огняр в железниците. Днес Баба Меца е особено популярен сред децата, тъй като точно него БДЖ извади на 1 юни за атракционно пътуване от София до Перник. Цената на билета за родителите бе 45 лв, а за децата-наполовина.
Както вече стана дума, не по-малко интересни са ретро вагоните. Тези от "Корона експрес" са обслужвали пътуванията на Цар Борис III и семейството му. Царят, царица Йоанна и принц Кирил са разполагали със собствени вагони, в които е имало хол, спалня и баня. Всички те са произведени през 1938-1939 г. в Германия.
Част от "Корона експрес" е и вагон 055-0, който е използван от иранския шах. Според дългогодишни служители на Ремиза (подразделението, което се грижи за ретро техниката), през Втората световна война шехът е прекарал дълго време в България. В края й се оказало, че цената за отпътуването на вагона до Иран е по-висока от стойността му. Така той бил включен в състава на „Корона експрес" и става известен като "иранеца". Има 7 купета с по 6 места, тапицирани с гълъбово син плюш.
Другата елитна ретро композиция на БДЖ е "Витоша експрес" или влакът на Тодор Живков. Той е произведен през 1975 г. отново в Германия. Освен спални вагони и салони за общо ползване, „Витоша експрес" разполага и с 36–местен вагон-ресторант и със собствена кухня, в която може да се приготви дори чеверме. Има и специален вагон за превоз на леки автомобили.
В Индия предлагат пътешествие в спа вагон
- Из почти всеки континент пътува винтидж композиция, която смайва с разкош
Почти всеки континент може да се похвали с атракционен влак, който се отличава с лукс и класа на преживяването. За европейския "Ориент експрес" е разказвано много. "Гордостта на Африка" също редовно попада в класациите за препоръчани ретро пътувания. Най-често той се движи между градовете Претория и Кейптаун в ЮАР. Компанията-собственик предлага и по-дълги воаяжи до Ботсвана, Зимбабве, Замбия и Танзания. Отличителна характеристика на този влак са красиво реставрираните вагони в стил "Пулман" (британецът Джордж Пулман създава спалния вагон и много други удобства за пасажерите), напомнящи за 20-те години на ХХ в., с полиран тиков интериор и разкошно обзавеждане. Офертата включва и отлична кухня с южноафрикански вина. "Цялото преживяване неизменно отговаря на най-високите луксозни стандарти", пише в каталога за 2025 г. на "Обществото на пътуващите с международни влакове". На "Гордостта на Африка" могат да се качат 72 пътници, които трябва да разполагат с щедри банкови сметки. Тридневно пътуване от Претория до Кейптаун струва около 1500 долара, а цената на 14-дневната екскурзия "Африканска трилогия" може да достигне 14 000 долара, ако настаняването е в най-луксозния апартамент.
В индийския ретро влак "Деккан Одисей" има дори луксозен спа вагон. Пътуванията с този влак обикновено траят по 1 седмица. Композицията е дълга 700 метра и в нея могат да се возят 88 души. На борда има малък фитнес и два ресторанта, обслужвани от една от най-известните ресторантски вериги в света.
Най-луксозната композиция във втората по население държава в света всъщност е "Експресът на махараджите". Неговият президентски апартамент заема цял собствен вагон и е най-големият подобен в света.
В Япония един от най-популярните атракционни влакове е "Ару Реша", или Сладкият влак. През зимата той обикаля широкия залив Омура между Сасебо и Нагасаки, а през лятото маршрутът е между Оита и Хида.
Сред страните с развита ретро жп индустрия в Европа е Великобритания. Там особено популярен е "Шекспир експрес", чиято крайна точка е родният град на Уилям Шекспир- Стратфорд на Ейвън. Пътуванията до него тръгват от Бирмингам, Лестър, Дерби и други градове. Място в купе на вагон от 60-те години на ХХ век струва 45 лири за възрастен и 25 лири за дете. Има и семеен билет за 4 души срещу 120 лири. "Шекспир експрес" предлага и пътуване с храна - сутринта английска закуска, а следобед - чай. Цените започват от 105 паунда за място на маса за четирима. 230 английски лири пък струва маса за двама. Всички клиенти на "Шекспир експрес" получават 20% намаление при посещение на родната къща на драматурга.
В други европейски държави също се предлагат интересни дестинации. На остров Палма де Майорка например може да се пътува с дървен влак от 1912 г. Композицията Sуller изглежда по начина, по който е изглеждала при встъпването си в длъжност. Тръгва от гарата в Палма и след около час на красиви гледки пристига в градчето Солер. Двупосочен билет струва 30 евро.
