Проблемът не е изкуствено създаден, но е преекспониран. Това заяви в "Денят започва" по БНТ ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев. Той помоли ректорите на останалите университети да последват примера на СУ, защото "неведнъж сме казвали, че ключово в следващите няколко години е да създадем едно знаещо, можещо, образовано младо поколение".
"След вчерашната новина за приемането на еврото да успокоим аудиторията и да кажем, че таксите ще паднат с 50%. Но сега сериозно - нека най-напред подредим нещата. Първо става дума за платеното обучение само и това е следствие на завишената издръжка, която ние започнахме да получаваме в различните професионални направления".
Разбира се, че трябва да се намери решение. Проф. Вълчев уточни, че води разговори със студентите.
"Винаги, когато такива сложни процеси се управляват през формули се стига до подобни ситуации. Таксите от платеното обучение се определят основно от три компонента - издръжката, която получават различните висши училища, таксите, които плащат редовните студенти, и коефициента, който имаме за качество. И накрая комплексна оценка. И тъй като Софийският университет е водещ в повечето професионални направления при нас най-много се качва с този коефициент размерът на таксата".
По думите му в природните направления издръжката трябва да е по-висока, тъй като има лаборатории и повече апаратура. Според ректора на СУ тези примери са били "леко преекспонирани".
Проф. Вълчев каза, че министърът на образованието е започнал една мащабна реформа и "дай, Боже, да има политическата и обществената подкрепа това да се случи".
"Ние предложихме да се редуцира до 60% тази сума, тъй като все пак трябва има икономическа логика. Не можем да вървим към цялостно оразмеряване на студентите, които са държавна поръчка с тези, които са платено обучение. И второто, което предложихме и което е изключително важно действително да се приеме този принцип на "завареност". Когато поемем ангажимент към студенти не можем така в движение да сменяме такси".
Той изрази надежда народните представители да приемат тези предложения. В образованието, каза той, трябва да има икономическа логика, но и човешки елемент - какво целим, защо го искаме и с какви средства можем да го постигнем.
