Заради прекалени интелектуалщини може да общувате, без да се самоутвърждавате
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Колежката Страхилова винаги безстрашно се изказва като последна инстанция. Звучи дразнещо самоуверена и според вас оставя лошо впечатление. Защото вас от детството са ви възпитавали, че в разговор интелигентният човек не се изказва крайно, не се държи нафукано, не се демонстрира като безпогрешно прав, а с думите си изразява, че е отворен към чуждото мнение.
Е, може би колежката ви показва с категоричното си поведение затворен ум, но пък вашият увъртлив модел на говорене може би намалява убедителността ви, руши професионалния ви авторитет и саботира успеха ви. Прекалените "интелектуалщини" при общуване внушават, че вашите мнения и знания не са важни. Те пречат да се самоутвърждавате, обясняват специалистите по комуникация.
Според тях трябва да задраскате от речника си три типа фрази: изразяващи условности, правещи уговорки, търсещи потвърждение.
Ако не сте докрай сигурни дали е нужно да изхвърлите вредните навици от речта си, забележете как шефът, колегите, партньорите реагират, когато Страхилова безстрашно заяви "Определено ще успея". И когато вие употребите условното наклонение "Би трябвало да се получи".
Сократов парадокс
"Знам, че нищо не знам", казал Сократ преди 25 века и оттогава това се смята за постулат на интелигентния човек. В деловия разговор той използва фрази като "може би", "вероятно", "би трябвало", които показват коректност и обективност, защото си дава сметка, че не всичко знае и че нищо не е 100% гарантирано, колкото и да планира, анализира, предвижда срещу лош развой.
Вярно, по принцип няма 100% гаранция и събеседниците ви го знаят. Но като употребявате думи, които са белег за несигурност, не това "по принцип" им припомняте, а ги карате да мислят, че не сте си свършили докрай работата или не сте уверени в способностите си. Не ги убеждавате, а ги отблъсквате.
Противно на онова, в което вярват прекалените интелектуалци - че условностите им носят авторитет, на практика е обратното - тези думи рушат авторитета. Като гарнирате речта си с "определено", "със сигурност" и т.н. уверени думи, внушавате, че знаете какво правите. А нали целта е да убедите събеседниците в компетентността си.
В работата трябва да сте напълно сигурни в себе си и в решенията си. Ако не сте, другите забелязват липсата на увереност и ви нямат доверие. Премахнете условностите от вашия речник и поискайте същото от хората, с които общувате. Времето е прекалено ценно, за да го губите с "би трябвало" и "може би", препоръчват поведенческите психолози.
Дружество с ограничена отговорност
Вторият тип фрази, които пречат на самоутвърждаването, са предварителните уговорки "Без да съм експерт по въпроса, мисля", "Ще опитам да", "Може и да греша, но". С тях сякаш искате да ограничите отговорността си, а това също показва неувереност.
Понякога уговорките тип ООД са необходими, но много често хора смятат, че като ги правят, изглеждат по-интелигентни и по-любезни в разговора.
На особена почит се радва изразът "Може и да греша" като признак за смирение - не искате да обидите събеседника си, и на отворен ум - готови сте да чуете други мнения. Но той е кристален пример за неуверен изказ в деловото общуване, който вреди на репутацията.
На пръв поглед не се смятате за безкрайно осведомени и безпогрешни. Но да бяхте се информирали, мислили и после говорили. Или да бяхте мълчали, като може и да грешите.
В редки случаи при делово общуване използвайте фрази, за да ограничите отговорността си - само когато темата е възникнала внезапно. Не ги употребявайте, за да прикриете осведомеността си и да изглеждате уж ненафукани. Иначе се запращате в несигурността, пречите на самоутвърждаването си и рушите авторитета си.
Напротив, след като сте добре подготвени, казвайте "Няма да сгрешим" и ще получавате доверие. Това е активен език, който внася яснота и сигурност в ситуацията.
Валидатор между плахост и натиск
Несъзнателно послание за несигурност изпраща любезното "Не сте ли съгласни". Уж питате събеседниците за мнение, но всъщност търсите валидация на своето мнение. Това е съвсем различно от желанието да чуете какво мислят. И съвсем не е възпитано, а сякаш притискате.
Уверените хора не търсят валидация за своите гледни точки. Те са готови да слушат чуждото мнение, но без да изпращат послание за неувереност и да пречат на самоутвърждаването си.
Избягвайте да завършвате твърденията си с въпроси от типа "Не се ли съгласни", "Нали". Ако е нужно, питайте "Имате ли въпроси". Щом партньорите в деловото общуване искат да изкажат мнение за това, което сте казали вие, ще го направят и без да ги подканяте.
- Езикът влие и на психическата ви нагласа
"Шансовете за професионален успех могат да бъдат повлияни позитивно или негативно от отношенията с останалите хора, на които пък влияе езикът. Но той не е само за събеседниците ви. Думите имат силно влияние и върху вас самите, върху психическата ви нагласа. Пътят към постигането на всяка цел започва от вас и езикът, с който я изразявате, може да ви направи повече или по-малко уверени, да ви попречи или да ви помогне да я постигнете", обобщават поведенческите психолози.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Какво е харизмата и можете ли да я научите
Първото впечатление се създава само за 2 секунди общуване
Японският метод 5С вдига 8 пъти професионалната продуктивност
Правило в преговорите за по-висока заплата: Докато не ви кажат "не", искате малко
5 стратегии помагат за овладяване на конфликти
Тримата най-ценни колеги за професионалния ви успех
Как да разпознаете колега от опасния тип "тъмен емпат"
Техники да се справяте, ако шефът ви е маниак на тема контрол
Шансове и капани да работите с шеф визионер
Законът за принудителната ефективност на работа
