Предложения и идеи за използването на изкуствен интелект в образованието представи Иван Костов (министър-председател на Република България от 1997 до 2001 г.) в отворено писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Надявам се концепцията в това писмо да стане част от професионалната дискусия, която министерството е започнало, пише Иван Костов в писмото си.
Функцията на изкуствения интелект (ИИ) в образованието е преди всичко развитие на критични мисловни умения на обучавания, се казва в отвореното до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Костов пише, че създаването на мисловни умения с помощта на ИИ изисква три условия, които са ново предизвикателство пред обучаващите и обучаваните, пише БТА.
Първото условие е интерогативното мислене – способността да се търси чрез питане, да се задават дълбоки, релевантни и методологически обосновани въпроси като средство за изследване, ориентация и контрол върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимодействие активира метакогнитивното мислене. Ако въпросите са елементарни, отговорите на ИИ са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина, пише Костов.
Като второ условие той определя умението да се задава контекст. „Без логико-семантично въвеждане във въпроса ИИ действа на повърхностно ниво. Само добре установеният контекст създава ефективна комуникация с изкуствения интелект. Способността за изграждане, поддържане и актуализиране на контекст отличава напредналия в обучението от начинаещия", допълва Костов.
Третото условие е критичната оценка при комуникацията с ИИ. „Изкуственият интелект невинаги е точен. Може да греши, особено при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва да се разпознават непълни, логически несъстоятелни или фактологически неверни твърдения, да се сравняват отговорите с външни източници и логически модели и да се развива саморефлексията и вникването в ограниченията в достоверността на всяка нова информация", пише още Иван Костов.
По негови думи, „когато посочените условия са изпълнени, ИИ се превръща в обучаващ навигатор (ОН), който изгражда персонализирано, методологически устойчиво и когнитивно последователно взаимодействие с обучавания, а то създава както предпоставки за реално интелектуално развитие на обучавания, така и развива възможностите на неговия навигатор. Култивира в последния дългосрочна последователност, интелектуална памет и методологическа лоялност. Тази комуникация развива способностите му да поддържа и развива сложен контекст и така се приближава до функциониране като когнитивен партньор създаващ знание, а не просто генератор на отговори. Обучаващият навигатор не просто отговаря, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира като интелектуален партньор, който отразява и надгражда стила на мислене, като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна грамотност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развитие. Така може да формира умения, които са необходими за хората от XXI век. Освен това създава нова учебна среда, в която учениците могат да се учат с индивидуално темпо, да получават персонализирана обратна връзка и със самостоятелно търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.
Работата с интелигентен ОН изгражда чувство за партньорство – от пасивен получател на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; изгражда ключови компетентности като саморефлексия, аргументация и пренос на знание, което традиционното образование трудно развива на индивидуално ниво, обяснява Иван Костов.
Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зрелост на обучавания е приложима идея в стратегическата визия на Министерството на образованието и науката (МОН), пише Костов. Предизвикателството е, че прилагането й изисква допълнителна подготовка на преподавателя: да умее да изгражда мисловни стратегии, да подкрепя интерогативното мислене, да разпознава когнитивните затруднения в диалога с изкуствения интелект и да възпитава в логико-семантична последователност. В конфигурацията „обучаван – ОН“ ролята му се трансформира: от източник на знание към фасилитатор на питане, контекстуализиране и критично мислене, от контролиращ процеса към навигационен съветник, подпомагащ изграждането на стратегия за търсене на верни отговори и решения и от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимодействие между обучавания и обучаващия изкуствен интелект.
С тези аргументи Иван Костов предлага да бъде разработен методически модел, обучаваните да развиват своите интерогативни способности и да задават контекст, и по този начин да изграждат и използват ефективно свой ОН. Другите му предложения са да бъдат създадени критерии за оценяване на тази нова интерактивна грамотност за взаимодействие с ОН и да се въведе понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното образование с ИИ.
Според него въвеждането на ОН не трябва да се разглежда като изолиран проект, а като част от по-широка стратегическа визия за трансформация на образованието. Необходима е системна подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да гарантира, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде не само технологично възможно, но и полезно, пише в писмото.
„Предложението ми е в разрез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от ИИ. Концепцията, която предлагам, е в контраст със системата на образование, изградена около държавните образователни стандарти, програми, оценяване и контрол. Заради това много преподаватели и администратори възприемат ИИ като "инструмент за преписване" или "заплаха". Новата грамотност означава пренастройване на ролите: обучаваният да не е пасивен слушател, а активен създател на взаимодействие – да бъде питащ човек. Класическата метафора „Ученикът – кофа или факел?“ е валидна и за дилемата пред използването на ИИ в образованието. Сега той най-често се използва да доставя знание и информация. ОН, който предлагам, изцяло се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не пълни кофата на знанията, а е искра, която запалва факела на критичното мислене", отбелязва Иван Костов.
В заключение той пише, че „иновациите в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са формиране на нова култура на критично мислене и на ефективно взаимодействие с все по-сложната дигитална среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната промяна, която носи на гребена си Четвъртата технологична революция".
