- Леопардът е един от най-интелигентните и трудни за хващане хищници, най-вероятно ще бъде отстрелян
Избягалият в Шуменското плато хищник почти сигурно е черен леопард, което личи от вече разпространените в публичното пространство видеа. Това е едно от най-интелигентните и трудни за хващане диви животни, то се крие отлично. Затова не е учудващо, че вече дни наред ловците не могат да го намерят. Това заяви за „24 часа - 168 истории" главният куратор на Софийския зоопарк Радко Сертов. „Тази сутрин (вчера – б.р.) в градината дойде телевизионен екип, който поиска да снима нашия леопард. Той така добре се беше скрил в клетката, че около 5 мин. аз не можах да го забележа. Какво остава за издирване в природата", коментира биологът. Той смята, че ловците може вече да са минавали покрай животното, което да ги е наблюдавало от някое дърво.
Според Сертов търсенето може да продължи още дълго, като е малко вероятно да приключи с приспиване на леопарда. „Дори да бъде уцелен със стреличка, той може пак да избяга, да се скрие, да се наспи и отново всичко да започне отначало. Мисля си, че в крайна сметка ще се отиде на другия вариант - отстрел", каза още той.
Експертът смята, че голямата котка може да живее още дълго в Шуменското плато, ако там има достатъчно храна. „Доколкото разбрах, такава имало в изобилие – сърни, елени, зайци. Така че той няма причина да се мести, докато не се почувства застрашен. Обаче ще го направи веднага, ако усети заплаха. Тогава може да бъде забелязан и в друг, съседен на Шумен район", поясни Сертов.
Леопардът има нужда от около 2 - 3 кг храна дневно, като може да прави и дълги паузи в храненето. „Ако улови голяма плячка, след това той може няколко дни да не се храни. При нас дневната дажба на леопарда е 3 кг месо с кокал, като има и 2 „гладни" дни в седмицата", посочва Сертов.
Главният куратор на столичния зоопарк призовава хората от Шумен да се отнасят с абсолютна сериозност към ситуацията и да изпълняват указанията на властите. „Чета, че хора разхождат кучетата си из платото. Нека знаят, че те самите не са естествена храна на леопарда, но кучетата им са. Ако човекът навлезе в пространството на хищника и той се почувства застрашен, последиците за човека може да са фатални", обобщава Сертов.
Леопардите и ягуарите си приличат, тъй като са представители на рода „Пантера". Между тях има и видими разлики, припомня енциклопедия „Британика". Ягуарите са по-големи и по-тежки, с по-набито телосложение, докато леопардите са стройни и с дълги опашки. Името на ягуара означава „този, който убива с един скок", попълва сайтът на WWF.
Леопардите живеят в райони с гъсти гори в Югозападен Китай, Мианмар, Асам, Непал и различни части на Индия. Разпространени са и в Африка. Те се адаптират добре към различни терени, докато ягуарите предпочитат да са близо до реки и други влажни зони.
Най-често черните леопарди са представители на черните пантери, отглеждани в плен. Това се дължи и на по-продължителната им селекция както в зоологически градини, така и в частни колекции. Установено е, че черните леопарди са по-малко плодовити от индивидите с класическа окраска.
Леопардите ловуват нощем и са свикнали да прекарват деня в сън, скрити в големи храсти, в дупката на друго животно или върху клоните на дърво. Зрението им е 8 пъти по-добро от това на човека. За леопарда дървото е място за почивка, лов и складиране на храна. От дърветата той прави засади на жертвите си. Любимата плячка на леопардите са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма такива, може да се храни с плъхове и други дребни животни.
Докато гони плячка, може да развие скорост от 60 км/ч. Отлични скачачи са, хоризонталният им скок достига до 6 м, а вертикалният – до 3.
Леопардите живеят сами и се събират само през размножителния период. Женските са изключително грижовни майки. Бременността им трае 3 месеца, но след това се грижат за малките около 2 г.
Мъжките достигат тегло до 70 кг, амурските - до 91 кг. Амурските обаче се срещат много рядко, като се счита, че в момента на свобода в Далечния изток живеят около 40 такива леопарда. Женските достигат до 40 кг; до 60 кг амурските. На дължина са до 1,6 м, съответно 2 м. Опашката може да е дълга до 1,2 м.
Ягуарите са най-големите котки в западното полукълбо и третите по големина в света след тигъра и лъва. Срещат се единствено в Америка – почти из цяла Южна и Централна Америка. Преди време ягуари са срещани и в южните територии на САЩ, но това вече е изключение. Според WWF към момента популацията им наброява около 173 000, от които половината живеят в джунглата на Амазонка.
Най-дребни са мексиканските ягуари - до 1,6 метра с тегло до 50 кг, а най-едри са амазонските с дължина до 2,3 метра и тегло над 160 кг.
Подобно на леопарда, ягуарът също е активен предимно през нощта и по здрач. Има и изключения като живеещите по Амазонка. На практика активността на ягуара съвпада с активността на основния му вид плячка. Те са добри плувци и често ловуват във водата. Понякога нападат дори каймани.
Както мъжките, така и женските ягуари реват. Това им помага да се сближат, когато искат да се чифтосват. Обичайният вик на ягуара се нарича „трион", защото звучи като рязане на дърво. Когато ягуарите се поздравяват или се успокояват, издават звук, подобен на свистене с ноздри.
