Първото издание на фестивала „Фолклорна магия" в Стралджа събра стотици зрители, в навечерието на Деня на българския фолклор – 22 юни. Южният парк в града беше огласен от български народни песни, извиха се кръшни хора́. В обособени кътове бяха представени както традиционни носии от Стралджанско, така и най-често срещаните в региона билки по повод наближаващия Еньовден – 24 юни, предава БТА.
„Поводът е да отпразнуваме българския и нашия стралджанския фолклор, но според мен най-важното е, че имаме възможност да изкараме една невероятна вечер заедно – нещо, от което всички имаме нужда", каза на откриването на фестивала кметът на Стралджа Атанас Киров. Той посочи, че е приятно изненадан от присъствието на толкова много хора. „Гледката от сцената е наистина невероятна", отбеляза кметът и допълни, че това е събитие, което обединява. Фестивалът ще бъде надграждан, а най-важни в него са именно хората, посочи Киров.
Най-характерно за стралджанската женска носия е т. нар. вадена престилка, тъкана на стан, на бяла и синя основа. Вадените престилки наброяват над 100 разновидности и имат различни имена – „пъстрилата", „перцата", „копчената", „лингурската" и т.н. Една престилка се е изработвала от три до пет дни, а някои по-пищни са отнемали и около 15 дни, разказа за БТА Нели Тончева-Кавалджиева, дъщеря на хореографа Тончо Тончев, който преди повече от 60 години създава емблематичния Стралджански фолклорен ансамбъл „Въжички".
„Стралджанската носия е една от най-богатите с орнаменти и шевици. Друго много характерно за нея е т.нар. буенешка шапка, която представлява богата украса за глава, част от традиционното лазарско облекло. Женската риза също е с много красиви орнаменти, богато украсен е и кованецът (б.а. – коланът с пафтите). Всеки символ от вадената престилка символизира семейството. Ромбоидите например показват броя на децата, които има жената", обясни Надя Жечева – журналист и председател на Народно читалище „Просвета – 1892" в Стралджа.
По време на фестивала посетителите можеха да научат и повече за билките в Стралджанско – за лечебните им свойства, къде и как могат да бъдат набрани. Най-често срещани в природата на този край са мащерка, лайка, липа, бял равнец, жълт кантарион, разказа за БТА магистър-фармацевтът Добромир Георгиев, който е и член на Сдружението „Заедно с теб – Стралджа", които са съорганизатори на празника заедно с местната Община.
Празникът беше съпътстван от концерт на народната певица Катя Георгиева и оркестър „Нашенци", както и от изпълненията на детските състави към Стралджанския фолклорен ансамбъл „Въжички" и певческата група от село Джинот. Със свои изпълнения за празничната атмосфера допринесоха и танцьорите от Клуба за народни хора́ „Българе" от Ямбол.
