„Ще се опитаме директно да информираме членовете на КНСБ, които са около 300 00 души, за процесите при въвеждането на еврото, особено на пазара на стоки услуги. В месечното наблюдение на 20 стоки и услуги добавяме още три, които в този период преди въвеждането на еврото се оказаха особено чувствителни – кафе, минерална вода и закуски, тъй нар. баничка. Информираността обаче не е достатъчна, според нас, затова на второ място направихме споразумението с Комисията за защита на конкуренцията. Вече е в ход изграждането на обществения съвет към този регулатор. Срещите ни ще бъдат всяка седмица, докато работата тръгне, после – на две седмици. Ясно се вижда, че има тенденция за повишаване на цените. Само системни действия и координация между държавните институции, работодателите и синдикатите могат да я пресекат. На трето място, ще продължим да настояваме за законодателна промяна за това търговците да изписват в етикета за цената на всяка стока прозводител или вносител, през колко прекупвачи е минала, за да се стигне до цената в магазина", каза в курорта „Албена" президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„С министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов имаме разговори да се сключи междудържавна спогодба за внос на работници от Узбекистан. Говорили сме със синдикатите в страната, с техния министър, има такава нагласа. Вероятно ще задвижим конкретните действия още в началото на есента. Още повече, че се „налепиха" фирми-посредници, които искат по 800 – 1000 – 1200 лева за човек. Те могат да бъдат елиминирани чрез такава спогодба, което ще облекчи бизнеса у нас.Вносът на работници вече не е лесна работа, защото и други страни от Европа наемат чуждестранни работници, в които те получават добри заплати", каза още Димитров.
„При обсъждането на проблема дали да се увеличи сега допустимият брой за работници, която фирма може да наема от чужбина, трябва да посочим, че някои бизнесмени създават тъй нар. кухи компании, които дават възможност на „вносните" работници да заминат директно за Германия и други страни от Западна Европа. От тази гледна точка, дали е нужна промяна в законодателството. Освен туризма, граждани от трети страни работят и в строителстово, и в индустрията, броят им у нас се увеличава постоянно", каза Димитров.
„Мое лично мнение е, че трябва да се обърнем по-сериозно към българската диаспора в чужбина, особено към българите в Молдова и Украйна. Още повече, че в Украйна много от техните домове и работни мести са засегнати в различна степен от военните действия. Възможност за тях е да ги заселим в България и да работят, но няма движение по този проблем", добави той. „В комплекс „Бялата лагуна" в момента работят 21 бесарабски българи.Опитвахме да доведем българи от Тараклия, Украйна, но не се получи", каза Красимир Станев, изпълнителен директор на „Албена" АД.
