В 14-дневен срок районен съд може да наложи едногодишна забрана за извеждане на непълнолетно дете зад гранича при разделени родители
Една от професиите, набиращи популярност през последните години по света - т.нар. "дигитални номади", вече официално е част от българското законодателство, а работещите под тази форма вече имат право за продължително пребиваване в България.
Това стана възможно през изменения в Закона за чужденците и реално е една от мерките, които ще подпомогнат служители извън ЕС.
Дефиницията, която НС прие е, че дигитален номад е "човек, нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава-членка на Европейския съюз или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии".
Дигитален номад може да е и "законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25% от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава-членка на ЕС или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България".
Такива са и хората, които "предоставят в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България."
"Номадите" ще имат право на дългосрочно пребиваване в България. За целта те трябва притежават виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни.
Депутатите приеха при влизане или в срок до три дни след влизане в България чужденецът да посочва писмено адреса, на който ще пребивава. Това не важи, ако посещението е туристическо.
В коментар за промените преди месец вицепремиерът Гроздан Караджов посочи, че предвиждат в консулските служби за физическа обработка на документите на чужденци да има повече служители, сроковете за обработка на документацията да се скъсят, еднакви увеличени квоти за всички работодатели при наемането на чужденци и прецизиране на режима за единното разрешение за пребиваване и работа.
Повече от 60 страници доклад изчете шефът на вътрешната комисия в НС Маноил Манев от ГЕРБ.
Божидар Божанов от ДБ посочи, че законопроектът е подготвян вече от няколко години и среща подкрепа. Той обаче отбеляза, че има неща, които би трябвало да се коригират. Ако искаме да се развиваме в науката, тя трябва да се подпомага и от работници от трети страни, вметна той. Поиска и текстове за електронно подаване на декларации.
Подробно отношение по целия законопроект даде и юристът от "Възраждане" Петър Петров, който видимо се ядоса на внезапната поява на текстове за т.нар. "дигитални номади". Изрази притеснения и за регистрацията на чужденци и контрола им, алармира и за други неточности в текстовете.
Маноил Манев отбеляза, че не е основателно да се допуска "да имаш само привилегията, че си част от НПО, юридическо лице с нестопанска цел и това да ти дава преимущество да получиш достъп до България и до европейската територия".
Цвета Рангелова от "Възраждане" отбеляза, че в огромната си част текстовете по законопроекта са редактирани по начин, по който трябва, и заслужават нужната подкрепа. "С тях се въвежда облекчаване на административната тежест, улесняване на работодателите, по-добра връзка между различните служби, които контролират пребиваването на чужденците в страната", отбеляза тя. Рангелова припомни, че с влизането ни в Шенген е имало нужда от законово уреждане на ситуации с пътуването на непълнолетно дете, чиито родители са разделени. За година и половина 6 деца били изведени неправомерно заради този законов луфт.
Сега обаче в параграф 44 това е уредено - през съдебно производство с кратък срок за произнасяне на съда, каза Рангелова. Така тя влезе в несъгласие със съпартиеца си Петър Петров, който по-рано каза, че съдът няма как да се произнася толкова кратко.
С новите текстове има изрична забрана за напускане на България от малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в страната, за които има съдебно разпореждане или решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.
Решението е в ръцете на районния съд, който след това незабавно трябва да наложи забрана за напускане на страната и да уведоми МВР, което да въведе сигнал в Шенгенската информационна система.
Съдът постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото, като може да наложи забрана за напускане на страната за срок до една година. Недоволният родител може да обжалва в едноседмичен срок пред окръжния съд.
В закона се улеснява и издаването на документи за сезонни работници - разрешението ще става по ускорена процедура, ако са били такива на територията на България през последните 5 години.
Повечето текстове минаваха единодушно с "да", като само представители на МЕЧ и "Величие" се въздържаха почти по всички параграфи.
Заради дългия законопроект и многото изменения депутатите удължиха работния си ден с 2 часа и половина
