Отваряйки вратата аз виждам семейства с толкова щастие в очите, а мен ме чака моят съпруг, който е облян в сълзи", разказва Тодорова
Радост разказа за кошмара да загубиш не едно, а две деца и да бъдеш изписан от болницата с родилките. Лекарите първо казват инфекция и замърсяване, а в последствие преждевременно изтекли води. 3 месеца след трагедията, Тодорова и семейството и се събират и намират нови сили.
"Напуснах болницата без дете, а другото ме чакаше вкъщи. Трябваше да се събера тогава за семейството ми. През цялото време в стаята се говореше как ще ме загубят. Медицинският персонал емоционално не подкрепя жената", изповяда се тя пред "България днес".
Най-тежкият момент за нея е да излезе от болницата с празни ръце.
"Изписаха ме с родилките, които бяха с бебета на ръце, което наистина можеше да бъде променено. Можеше един час по-рано да ме изпишат. Отваряйки вратата, аз виждам семейства с толкова щастие в очите, а мен ме чака моят съпруг, който е облян в сълзи", връща се към кошмара Тодорова.
Нещото, което я държи е нейната първа рожба. Тя споделя, че малкият не им е оставил миг за траур и че е бил лъч светлина в най-трудните им моменти.
"Детето ни ми даде сила. Това е най-невероятният дар. Благодарим на всички хора, които проявиха разбиране и ни дадоха кураж. От нас зависи да намерим светлината в тунела. Искам да помагам на семейства, които имат проблеми със зачеването. Има нужда от промяна и лекарите трябва да бъдат по-човечни. Никой не им е избрал професията, има много трудности и трябва да имат по-добър подход".
