Най-добре са се представили в София и Смолян, най-зле са в Разград и Шумен, напред са се придвижили в Плевен
10% от абитуриентите нямат умения за съставяне на аргументиран текст. Това показва анализът на резултатите от матурите тази година.
От явили се на държавен зрелостен изпит по български език и литература 48 082 души 2534 изобщо не са писали есе или интерпретативно съчинение върху произведението на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”. Други 1256-има просто са преписали откъса от повестта. А 625-има пък са го преразказали.
Всяка година се увеличава броят на абитуриентите, които избират да пишат есе вместо интерпретативно съчинение. Тази година процентното съотношение е 73 на 17. Средният брой точки за съчинението обаче и по-висок - 18, а за есето 14.
Средният резултат на задължителната матура по български език и литература е 57,53 т. - “добър” (4,27). Миналата година е бил “добър” (4,32).
На втората матура, където абитуриентите си избираха предмет, са постигнали средно 69,27 т. - “много добър” (4,81) - с две точки повече от миналогодишния резултат.
Близо два пъти повече са пълните 100 точки
на двете задължителни матури тази година и по-голям брой са зрелостниците, постигнали отлични оценки. Това показва анализът на резултатите от тазгодишните матури, представен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и екипа му.
“Резултатите са съпоставими с тези от предходните години. Не може да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата”, каза министърът. Според него от резултатите няма как да се видят основните проблеми и предизвикателства пред системата. “Това, което системата не е направила към настоящия момент по няколко обективни причини, е т.нар. оценка на добавената стойност, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е една от амбициите ни да направим”, каза още Красимир Вълчев.
Той обясни, че за него основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, по физика и по химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, редица важни индустрии.
Най-добре по български език и литература са се справили в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе. Най-зле са Разград, Шумен и Силистра. Дръпнали са напред по български абитуриентите в Плевен.
Повече абитуриенти са с отлични резултати и по-малко със слаби на втората задължителна матура, отчитат още експертите от МОН.
Продължава тенденцията за повишаване на средния успех на държавния изпит по професионална квалификация. Тази учебна година гимназистите са постигнали оценка “много добър” (4,56), което е с пет стотни повече от предходната и с 27 стотни увеличение спрямо 2022/2023 г.
Най-висок е резултатът (5,01) на зрелостниците, защитавали дипломен проект,
като пълните шестици при тях са 2029 (15,49%).
От свищовското СУ “Николай Катранов” се похвалиха, че две абитуриентки са с по две пълни шестици, има още 14 с отлични оценки на двете матури - това е равносметката на елитното училище. Постиженията на випуск 2025 са рекордни, гордее се ръководството.
36 ученици от общо 94-мата явили се на матурата по български език и литература от познатата като Автото професионална гимназия по транспорт и строителни технологии “Гоце Делчев” в Пловдив са изкарали оценка “слаб”. На 21 май, когато се провеждаше националното външно оценяване, репортер на “24 часа” попадна на абитуриенти именно от Автото. Част тях се молеха да хванат тройка, но 38% от положилите изпита не са успели.
На 11 юни излязоха резултатите и от външното оценяване след 4-и клас. По български език и литература са изкарали средно 70,9, а по математика 69,7 точки. Затваря се ножицата между двата предмета, обясни шефката на дирекция “Съдържание на предучилищното и училищното образование” Евгения Костадинова.
