Управителят на БНБ очаква България да запази политическата и фискалната си дисциплина дори след като присъединяването ѝ към еврозоната разшири възможностите ѝ за заеми.
„Фискалната дисциплина е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя“, заяви управителят Димитър Радев в ексклузивен коментар за "Политико". „Процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби, дългогодишния ни ангажимент към фискална стабилност.“
Предишни разширявания на еврозоната са водили до икономически бум, последван от спад в новоприети държави. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ обикновено са твърде ниски за икономики с нисък дълг и висок растеж, каквито често са новите членки, в сравнение с по-развитите западноевропейски държави.
Макар най-яркият пример да е Гърция, икономически спадове са засягали и държави, които, като България, в миналото са имали комунистическо управление с присъщите му недоразвити финансови системи и регулации. Въпреки това страховете от дългово захранвани харчове след постигането на по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до международните капиталови пазари са неоснователни, увери Радев.
„Наясно сме, че присъединяването към еврозоната означава възприемане на монетарна рамка, предназначена за целия валутен съюз“, каза той. „Решението е в укрепване на националните политики особено във фискалната и структурната сфера, за да се гарантира устойчивост в рамките на общия паричен режим.“
Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното си становище миналата седмица, че България отговаря на критериите за присъединяване към еврозоната, което отваря пътя на страната да приеме еврото на 1 януари 2026 г., с което ще стане 21-вият член на валутния съюз. Това е исторически момент за балканската страна с население от 6.4 милиона души, която се ангажира с тази стъпка още през 2007 г., но претърпя години на забавяне – най-скоро поради инфлацията след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна.
За да се присъедини към еврозоната, България трябваше да постигне средногодишна инфлация в периода от април 2024 до април 2025 г., която да е в рамките на 1.5 процентни пункта от инфлацията в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация. В началото на годината инфлацията скочи до 4 процента на годишна база, след като изтече срокът на различни антикризисни мерки – като например освобождаване от ДДС за ресторанти, хляб и брашно. Въпреки това през април годишната инфлация се забави, най-вече по линия на административно определяните цени, като средногодишната инфлация към април възлезе на 2.7%.
Макар числата вече да изглеждат задоволителни, Брюксел отбеляза, че България все още има предизвикателства в борбата с корупцията и подобряването на съдебната независимост.
Радев беше категоричен, че новият статут на страната няма да промени коренно нейната икономическа философия. „Ключовото предизвикателство не е дали можем да заемем повече, а дали оставаме ангажирани с използването на дълга по разумен и ориентиран към икономически растеж начин“, каза той.
БНБ също се изправя пред важна промяна. При режима на валутен борд инфлацията се държи главно под контрол не чрез парична политика с използване на лихвените проценти, каквато София не може да води, а чрез фискална дисциплина и данъчна политика.
Основните инструменти на БНБ са изискванията за задължителни банкови резерви, които в момента са 12 процента, и лихвеният процент върху тези резерви, който е нулев. Но от следващата година тя няма да упражнява пряк контрол върху тези инструменти, което не е без потенциални последствия, тъй като изискването за задължителни минимални резерви на ЕЦБ е само 1 процент. Това означава, че при равни други условия българските банки ще разполагат с много повече средства, които биха могли да използват за кредитиране, и това рискува да ускори вече започналия кредитен бум: ипотечните кредити са нараснали с 26 процента за година до април, а потребителските – с 14 процента.
Присъединяването към еврозоната и отпадането на валутния борд ще заменят автоматичния механизъм за дисциплина с правилата на Пакта за стабилност и растеж — рамка, която ЕС умишлено е направил по-гъвкава — като крайна граница за фискалната политика. Тези правила са закрепени и в националното законодателство, но в доклада си за конвергенцията ЕЦБ отбеляза, че „е желателен допълнителен напредък“, за да се гарантира, че българският фискален съвет, който следи спазването на правилата от страна на правителството, може да осигури достатъчна отчетност.
„Структурна характеристика на валутния съюз е, че паричната политика е обща, докато фискалните политики остават национални“, каза Радев, посочвайки потенциалните асиметрии. „Не трябва да очакваме ЕЦБ да адаптира политиката си към отделни икономики — отговорността е на националните власти да се съгласуват и адаптират.“
България се присъединява към еврозоната в един уникален момент: възможното въвеждане на дигиталното евро. Банкови асоциации из цялата зона се притесняват, че при неправилен дизайн това може да направи техните членове по-уязвими на масово изтегляне на депозити и да ограничи способността им да отпускат кредити. Това би могло да е особено проблематично за България, където банките играят дори по-голяма роля във финансирането на икономиката, отколкото в повечето части на еврозоната, поради липсата на достатъчно развит вътрешен капиталов пазар.
Радев отхвърли опасенията, че дигиталното евро би усложнило влизането на България в еврозоната, макар и да посочи, че то въвежда „допълнително стратегическо измерение, особено в сферите на плащанията и технологиите“.
Той допълни, че България участва ангажирано в дискусиите в рамките на Евросистемата относно дизайна на дигиталното евро, като подчертава необходимостта от модел, който запазва финансовата стабилност и гарантира защитата на личните данни. „Всяко дигитално евро трябва да зачита европейските ценности, включително правото на лична неприкосновеност“, заяви той и призова за „прецизиран подход“, който да предотврати евентуални рискове, свързани със защитата на личните данни.
По думите му, опитът на България с валутния борд, който наложи консервативно управление на резервите и строга ликвидна дисциплина сред търговските банки, поставя страната в добра позиция да се справя с рисковете, свързани с бъдещото дигитално евро.
Докато България се подготвя да заеме своето място на масата във Франкфурт, Радев даде знак, че БНБ ще запази консервативен, съсредоточен върху стабилността подход към паричната политика.
Без да се идентифицира с традиционните етикети на „ястреб“ или „гълъб“, Радев ясно заяви, че ще подкрепя политики, които укрепват устойчивостта, намаляват фрагментацията и опазват ценовата стабилност в еврозоната.
„Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да променяме този курс“, каза той.
