Растящият дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) обуславя риск за фискалната устойчивост на социално-осигурителната система, а съответно и на публичните финанси като цяло. Това се посочва в Становище на Фискалния съвет на България относно Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г., цитирано от БТА.
От Фискалния съвет отбелязват, че в становищата си Съветът нееднократно е предупреждавал за негативното въздействие в дългосрочен план на предприетите в последните години мерки за повишаване на пенсионните доходи.
В становището се отчита, че дефицитът в бюджета на ДОО продължава да расте - вече достига 11,522 млрд. лв. (5,68 процента от БВП), а покритието на разходите с осигурителни приходи е 52 процента.
Посочва се още, че изпълнението на бюджета е близо до предварително заложените в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. стойности - минимално преизпълнение се отчита както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на разходите за социални помощи и обезщетения.
Отчетените разходи възлизат на 24,621 млрд. лв. (12 процента от БВП), като само Фонд "Пенсии" заема 80 процента от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7 процента от БВП.
При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2 процента.
В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5 процента спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20 процента до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10 процента до 3750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера, се отбелязва в становището.
От Фискалния съвет отбелязват, че пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5 процента през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7 процента). По-бързият темп на ръст на средния осигурителен доход спрямо този на средната пенсия води до леко понижаване на брутния коефициент на заместване на дохода до 53,3, посочват от Фискалния съвет като обобщават, че коефициентът е близо до средния за ЕС-27 (54,8) и над средния за страните от ОИСР (50,7), въпреки че съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо - 0,72 при 0,35 средно за ЕС-27 и 0,31 средно за страните от ОИСР. Това показва, че политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи, отбелязват от Фискалния съвет. От Съвета посочват, че по този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи.
В становището се отчита още, че със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. - 18 процента, докато миналата година ръстът им е бил 7,5 процента.
Становището е изготвено в изпълнение на Закона за фискален съвет и автоматични корективни механизми (ЗФСАКМ), който изисква от Фискалния съвет на България да изготвя мотивирано становище по отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Съветът изготвя мотивирани становища и препоръки относно всички стратегически документи, относими към спазването на числовите фискални правила, обясняват от Фискалния съвет.
