- Г-н Асенов, Вие сте от ръководителите, които работят с автентичен фолклор, трудно или лесно е това и какво ви дава?
- Основната причина да се изпълнява изворно народно творчество, а не обработен фолклор или авторски песни на фолклорна основа, е стремежът да се съхрани истинският, неподправен, оригинален фолклор, сътворен от народния гении. Намесата на професионалистите в обработката му понякога го отдалечава от автентичното му звучене, макар и да повишава художественото му ниво.
Откривам много ценни образци на народни песни в селата от областта, както и в сборника „Народни песни от Тимок до Вита" на Васил Стоин. Те са несправедливо забравени. Ние изпълняваме автентични нашенски песни, най-вече торлашки, за да ги запазим и предадем на идните поколения, да бъдем по-различни, да изненадваме публиката, да сме интересни, а не да повтаряме това, което се излъчва по телевизионните канали за народна музика. Казвал съм го, според мен торлашкият фолклор е незаслужено пренебрегнат. А той е уникална част от духовния облик на Северозапада. Точно ние тук, в този край сме длъжни да му вдъхнем живот и да го популяризираме.
Има и още една причина групата ни да пее автентични песни. Аз работя и с малки деца (7-10-годишни), които все още нямат развит хармоничен слух и не могат да изпълняват многогласни обработки на народни песни. Подбирам репертоар, който пасва на възможностите им. С по-големите правим и двугласни и тригласни песни.
- Много деца от „Пъстренец Джуниър" имат изяви в БНР и в чужбина, печелят престижни награди от фолклорни конкурси. Как ги привличате към народната песен и как израстват като изпълнители?
- Не полагам специални усилия да привличам деца. Нашите самостоятелни концерти, участието ни в сборни концерти, фестивали и други събития е най-добрата реклама за групата и точно те, публикации в медиите за нашите постижения, както и в социалните мрежи, привличат нови попълнения на групата. В 90 на сто от случаите родителите са тези, които откриват, че детето им има музикален талант, и го довеждат на прослушване в групата. За много от родителите е важно децата им да пеят точно български народни песни, защото самите те обичат фолклора и си дават сметка, че фолклорът е огледало на душевността, историята и ценностите на един народ, най-яркият белег на неговата национална идентичност.
Под влияние на приятели, които пеят при мен, в групата идват деца. Също така, част от моите ученички от Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий", където създадох група „Торлашки славеи", се присъединиха и към „Пъстренец Jr." в Младежкия дом.
Децата израстват като изпълнители благодарение на факта, че работя индивидуално с всяко едно от тях.
- Какви са успехите им?
- Певческа група „Пъстренец Jr." е създадена преди 19 години. Групата и солистите й спечелиха множество награди. Отдавна съм се отказал да ги броя. През тези близо 2 десетилетия през групата преминаха стотици деца и благодарение на това те обикнаха фолклора и изградиха вкус за хубавата музика. Част от тях избраха фолклора за своя професия, въпреки натискът на средата, че това не е перспективно. За моя радост две от ученичките ми – Петя Илиева и Габриела Иванова, се върнаха в Монтана и също обучават деца в своите певчески формации. За мен това е истинският успех, защото се гарантира приемствеността.
- Наричат ви учителят с гъдулката. Вашият съпровод на изпълненията допринася още по-голям колорит и магическо звучене. Как избрахте този инструмент?
- Права сте, че съпроводът на гъдулка придава добавена стойност на изпълненията на песните, защото гъдулката, както и останалите традиционни инструменти, са неизменна част от автентичното звучене на фолклора. Моите ученици оценяват факта, че им съпровождам на народен инструмент. Но много се радват и на синбеци с по-съвременно звучене, изработени специално за групата и за уникални нашенски песни.
Иначе, родителите ми избраха за мен този инструмент, когато бях на 6 години. Продължих с него в музикалното училище в Плевен, в академията в Пловдив, в ансамбъл „Тракия". Когато започнах да свиря, преди почти 50 години, в музикалната школа в Монтана при моя първи учител по гъдулка Петър Георгиев се обучаваха на този инструмент около 50 деца. В момента нито едно дете в Монтана не учи гъдулка. Това е тревожна тенденция не само в нашия край. Проучването на Българската музикална асоциация (БМА), което беше представено на кръгла маса на тема „Професията фолклорен музикант в България – състояние и проблеми на образованието и реализацията", констатира, че ако не се обърне внимание на фолклорния музикант, някои традиционни български инструменти като тамбура, гъдулка и кавал ще изчезнат до 10-15 години. Сериозната липса на кадри, които да попълнят фолклорните ансамбли, ще доведе до прекратяване на тяхната дейност, а оттам – до погубване на българския фолклор.
- Монтана е град на фолклорните фестивали. Как вие се включвате в изявите?
- Нашата група участва в Международния фолклорен фестивал, посветен на празника на Монтана – Свети Дух, както и в много събори и надпявания, организирани от читалищата в селата на общината.
Това, което обаче е нашият съществен принос е, че след като 2 години с група „Пъстренец Jr." участвахме в много конкурси и фестивали, основах Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада", в който участват и пеят песни от нашата фолклорна област стотици деца от цяла България.
-.Как намирате песни за репертоара?
- Вече споменах, че търся песни по селата, както и от сборници.
- Правят впечатление и красивите носии. Кой е авторът им и от Севeрозапада ли са?
- Имахме стилизирани носии, които са по проект на Цветана Видова - една от хористките в големия народен хор „Пъстренец", чиито диригент бяха аз и който вече ръководи Петя Илиева. Държа да подчертая, че със средства от спонсори успяхме да закупим материалите и да ушием тези първи носии на групата преди 17 г. След което с децата правихме концерти пред банкови офиси и магазини, за да се отблагодарим за подкрепата. По проект за малки граждански инициативи на Община Монтана и Платформа „Агора" изнесохме концерт в Дом за стари и закупихме носии, по модел на ателие за народни носии. Много от децата имат собствени автентични народни носии. Искам да подчертая, че като пораснат, те ги подаряват на по-малките. Например, сега 10-годишната Вяра пее с умалялата носия на 18-годишната Магдалена Тодорова.
- Стремите ли се да отбележите принос към разкриване и запазване на автентичния български фолклор?
-Да. С всичко, което правя – от обучението по народно пеене, концертите, конкурса „Напеви от Северозапада".
- Какво е особеното при песните от Чипровския край?
- Торлашкият фолклор има интересна мелодика, макар че тоновият обем на песните не е толкова голям. Впечатляват с уникалния си диалект, както и историите, които разказват тези песни. Какъв човек е турлакът? На този въпрос те заявяват: гостоприемен, работлив, здрави, смели, буйни по нрав, хитри, будни по ум. Турлака пие вино, яде люти чушки, беден е, но богат по душа, доверчив, горд. Те са изконна част от българите, с традиции, пазени от години, умеят да се веселят; разговорливи са и в същото време са стеснителни, пестеливи, честни, с чувство за хумор и находчиви, добродушни, сурови хора, които живеят в Балкана, стойностни хора.
Откъдето и да го погледнем, турлакът е странен човек. Чудат е не само езикът му, самобитни са и обичаите, вярванията, суеверията му. Така например, турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред Бога, колкото пред зверове, треви, растения. Затова турлаците си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и Вълчи ден, и всякакви змейови празници. Дойде ли празник обаче, турлаците са на хорото – играят и пеят.
- Какви цели си поставяте?
- Най-близките ни цели са свързани с подготовка за участие в регионални и национални конкурси, както и с организирането на Лятно училище по народно пеене. Това е майсторски клас под ръководството на проф. Светла Станилова. Тази моя инициатива започна преди 17 г. и беше образователен лагер само за певческа група „Пъстренец Jr.". Впоследствие обаче в нея се включиха и деца от цялата страна, дори българчета от чужбина. Тази година в него ще участват момичета от Франция и Испания.
Всяко участие в конкурс или фестивал е свързано с емоции и незабравими преживявания. Спомням си обаче една изненада, която ни поднесе прочутата странджанска певица Калинка Сгурова. С групата участвахме в Националния конкурс "Песенна дъга над Кутев", който се провежда в Националното музикално училище в Котел. Когато влязохме в залата, Калинка Сгурова, която беше в журито, плесна с ръце: "Оооо, Монтана, добре дошли!" и запя "Ката пере на рекуту". Тове една любима на децата песен от нашия репертоар. Калинка Сгурова я е слушала в изпълнение на групата и солисти, и освет това нейна ученичка участва в нашия конкурс „Напеви от Северозапада" с тази песен, защото според регламента е задължително да се пее нашенска песен. И така от Западна Стара планина торлашката песен „Ката пере не рекуту" стигна до Странджа.
CV
Асен Асенов е роден в град Монтана на 31 юли 1971 година. На 6 г. започва да свири на гъдулка. Завършва Средно музикално училище "Панайот Пипков" в Плевен, а впоследствие и Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив, специалност "Ръководител на народни състави" и следдипломна преквалификация по музикална педагогика. В продължение на 6 години е гъдулар в оркестъра на Държавен фолклорен ансамбъл "Тракия". През 2002 година се връща в родния си град. Започва работа в Общинския младежки дом като художествен ръководител и диригент на народен хор "Пъстренец" към Общински младежки дом – Монтана, и учител по музика в ЦДГ № 7 "Приказен свят" и ЦДГ № 12 "Здравец", както и по народно пеене и в V СОУ "Христо Ботев" с разширено изучаване на музика, където води и часове по гъдулка. Паралелно с това близо десетилетие е художествен ръководител на оркестъра на танцов ансамбъл "Пъстрина" – Монтана.
От ноември 2007 г. е директор на Общински младежки дом – Монтана. През 2006 г. създава детска певческа група "Пъстренец Джуниър" и е инициатор на Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада". В момента преподава музика в Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий", работи с певчески групи в читалища.
