От село Главан, Болградски район в Украйна, където живеят 1500 души, за второто издание на фестивала „Главанци" в добричкото село Владимирово пристигнаха два състава. „Танцовият състав се казва „Хубавица", а вокалният – „Спомен". Те имат дългогодишна история. Пристигнахме 13 изпълнители. Всички в селото сме главанци и ревниво си пазим традициите", каза Олга Боз, директор на културния дом в селото. „Живеем задружно, въпреки че сме от много националности в селата в района – бесарабски българи, украинци, молдовци, арменци, цигани. Толкова години живеем заедно, децата ни се женят едни за други. Сега е по-тревожно. Във войната с Русия дадохме жертви от селото - трима млади хора. С много насторение дойдохме в България, за нас това е родна земя. За фестивала сме подготвили три танца и две песни", добави тя.
Над 30 самодейни състава и индивидуални изпълнители се включиха във второто издание на фолклорния фестивал „Главанци" в село Владимирово, където живеят главанци. Сред тях бяха самодейци от селата Стефан Караджа, Карапелит, Бенковски, Крушари, от град Тервел, Коларци, Средище (община Кайнарджа), Алеково (община Тутракан), както и самодейци от Главан (област Стара Загора) и от украинското село Главан в Болградския район, Одеска област.
„Събираме се главанци заедно от страната и от село Главан, Болгарски район в Украйна. Събират ни песента, хорото словото, споменът" – така с настроение започна второто издание на фестивала. „Чрез фестивала популяризиме малко познатата група главанци", каза кметът на селото Антоанета Станева. Главанците са тръгнали от Тракия на път за Бесарабия, но Добруджа е привляква голяма част от тях с безкрайната си шир. Те са неизменна част от добруджанската културна плетеница. „За втора година сме се събрали да почетем богатата история и традиции на тези уникални българи, да се насладим на тяхната невероятна компания. И главанците са като другите хора – всеки със своя характер и особености, а понякога и с малко странности. Именно това ги прави толкова специални и незаменими. Те ни учат на търпение и на разбиране и най-вече на умението да приемаме другите такива, каквито са. Иначе тези тихи хора, известни със своята мъдрост и спокойствие, често проявяват своята непокорност. Този пословичен главански инат е това, което ни събира вече втора година на фестивала. Този инат ни кара да се чудим каква ли дяволия ще направят следващия път. Но едно е сигурно – животът без главанците би бил скучен", приветства фестивала кметът на община Добричка Соня Георгиева, облечена в елегантна рокля с български шевици. „За мен този фестивал е уникален", каза Диян Петков, кмет на село Главан, община Гълъбово, който поднесе на кметицата на село Владимирово специален главански подарък.
Стоян Пасев, роден във Владимирово, беше облечен с кукерска носия със звънци и беше атракция на фестивала. Казва, че я има от много години и участва в певческа и танцова група към читалището в село Владимирово. Тя изнесе цял спектакъл на сцената, в която водещ беше Пасев, а хорото поведе облечен в пищна народна носия Дико Иванов, зам.-кмет на община Добричка и е от родом от селото. „Чист главанец съм. Майка ми и баща ми също са от Владимирово. Пазя и предавам традициите на главанците на децата си", добави Пасев.
Победителите в кулинарното състезание на главански ястия – питки, различни видове баници и други тестени изделия, бяха определени от участниците в музикалната програма. Бяха представени ястия от села Главан, община Гълъбово, от домакините – село Владимирово, от село Главан, област Силистра.
„В началото на юни се срещнахме за първи път представители на нашия Пеливанов род. В началото му са трима братя. Единят остава във Владимирово, другите тръгват на Украйна, но се връщат обратно в Добруджа", разказва Пенка Желева, която определят като живата история на село Владимирово.Със съпруга й Георги Ганчев живеят от 57 години в селото. Тя беше мнотго щастлива, че изпълненията й на сцената, съпреживяват синовете й Генади и Веселин. Специален гост на фестивала „Главанци" в село Владимирово беше Денислав Кехайов, чиято майка е родом от село Главан, област Стара Загора. Цял ден продължи фестивалът, съпроводен със сергии с блузи, рокли, ризи, везани в с български шевици, цървули, дърворезби и изделия от дърво под пушека на скарите с месни изкушения и студена бира. Повечето от гостите също бяха облечени в носии.
