Бартер, с който България продава ветото си за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС срещу влизането в еврозоната, видя близкият до президента Румен Радев идеолог Иво Христов.
Рано тази сутрин, часове след получаването на положителните доклади за приемане на еврото като национална валута от 1 януари 2026 година, Христов обяви подозренията си с категоричен статус в социалната мрежа "Фейсбук".
"Бизнес-моделът на българската политическа класа: продаваш националния интерес срещу подкрепа отвън.
Сега мнозина с право свързват влизането в еврозоната с падането на българското вето върху РСМакедония. Снемаме ветото и получаваме възнаграждение: заповядайте в еврозоната.
Това е next level на продажност, когато, политическата ни класа е приела в отношенията с Брюксел, че "търгува" едното за другото, макар да е наясно, че става дума за две капитулации.
Все едно да се радваме, че ни отстраняват бъбрека, срещу "правото" да не консумираме повече алкохол.
А медиите отговарят за възторга", написа Иво Христов.
Като според него докладът за напредъка на Северна Македония, който ЕП трябваше да приеме в сряда, е бил отложен, за да не съвпадне с обявяването на конвергентните доклади и "да не стане сделката явна".
Бизнес-моделът на българската политическа класа: продаваш националния интерес срещу подкрепа отвън.
Сега мнозина с...
Всъщност ЕП се отказа да разглежда доклада за Северна Македония след настояване от страна на всички 17 български евродепутати, сред които има и представители на партии, противници на еврото. Причината бе, че докладчикът за Северна Македония в ЕП Томас Вайц от "Зелените" е заподозрян в лобиране в полза на Скопие и прекалено тесно връзки с управляващите от ВМРО. Включително и в изтичане на информация за доклада към правителството на Северна Македония. За 6 месеца австрийският евродепутат е провел 31 срещи с правителството в Скопие без нито веднъж да се види с репресирани представители на българите в Северна Македония, твърдят още българските евродепутати, които успяха да спрат доклада.
Докладите за напредъка на кандидатите, които изготвя и приема Европейският парламент, не могат сами по себе си да дадат начало на преговорите на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Причината е, че преговорите се започват с решение на Европейския съвет, в който заседават премиерите и президентите на страните членки. Съветът вече одобри, че преговорите с РСМ могат да започнат едва след промяна в конституцията на страната, с която в нея да бъде вписано българското малцинство.
Иво Христов бе европейски депутат от БСП в предния мандат на ЕП. А преди това близък съветник и началник на кабинета на президента Румен Радев. Като Христов е и един от хората, работили най-активно върху кандидатурата на бившия генерал от ВВС за държавен глава през 2016 година.
Иво Христов бе посочен и от членове на администрацията на президента като съветникът в сянка, който е насърчил Радев да поиска референдум за приемане на еврото от 1 януари. Президентът обяви искането си на 9 май, но то бе отхвърлено от председателката на парламента Наталия Киселова като противоконституционно. Именно с мотив, че Румен Радев не го е послушал и иска референдум в нарушение на конституцията оставка от президентството подаде правният секретар на държавния глава Крум Зарков.
Според актуалната политическа мълва в разговор именно с Христов, при закрити врата за най-близките си съветници, Радев е решил "да скочи" за референдума. С което реално скочи за политическия си проект, както разтълкуваха веднага анализатори.
Иво Христов е и човекът с най-последователно отстоявана теза, че България трябва да стане президентска република.
На 16 май президентът Румен Радев назначи Иво Христов за член на Комисията за защита от дискриминация.
