- Хвали ни за стабилни финанси на държавата и ниския дълг
- Предупреждение обаче има за цените на имотите и препоръка към БНБ да охлади още кредитите
България е готова да въведе еврото като национална валута от 1 януари 2026 година, обяви в сряда в 14 часа Европейската комисия.
Конвергентният доклад за това е одобрен и той потвърждава, че страната ни изпълнява всички условия за присъединяване към еврозоната. Положителен доклад има и от Европейската централна банка (ЕЦБ).
В този на ЕК се посочва, че
България изпълнява четирите номинални критерия,
които гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото. Законодателството също така се счита за съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.
Според ЕЦБ от 2024 г. насам страната ни е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната.
Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава в ЕС, която се присъединява към еврозоната, заяви Филип Р. Лейн - член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Бих искал да поздравя България за огромната отдаденост да извърши необходимите корекции, добавя той.
Инфлацията у нас към април 2025 г. на годишна база е 2,7% и под изискваната за еврото. За изчисляване на критерия са ползвани данните за трите страни с най-ниско ниво на този показател - Ирландия, Финландия и Италия, и е добавено допустимо отклонение от 1,5 процентни пункта.
Вероятно заради изказваните в публичното пространство съмнения за коректността на измерването в доклада специално е подчертано, че за разлика от оценката за Хърватия, при която бяха извадени най-добре представящите се държави заради специфични обстоятелства, в процедурата за България такова изключение няма.
Прогнозата на банкерите от Франкфурт обаче е за
леко повишение на поскъпването за тази година - до 3,6%,
като изрично е споменато, че ще се дължи на обективни икономически процеси, както например е повишаването на заплатите.
От 2012 г. насам България не е изпадала в процедура по свръхдефицит и изпълнява и критерия за стабилност на бюджета, констатират още ЕЦБ и Европейската комисия. Включително за 2024-а година дефицитът е в рамките на допустимите 3%.
Според доклада
България все още е втора по най-нисък дълг в ЕС
- 24,1% от БВП. Това е посочено като едно от най-големите постижения на българските правителства след 2000 г. Препоръката, която следва тази констатация, е да запази политиката на фискална стабилност.
Валутният борд е с основна заслуга за запазване на фиксирания курс на лева към еврото, който е останал без никаква промяна. Успешно изпълняваме и критерия за дългосрочните лихвени проценти с ниво от 3,9%, което е много под референтната стойност от 5,1%, е записано в документа.
Известен риск пред финансовата ни система остава имотният пазар. Банкерите от Франкфурт предупреждават нашите власти, че има известен риск от влизане в спирала между цените на имотите и ипотечното кредитиране. Препоръката е насочена към БНБ, която може да предприеме ограничаване на кредитния растеж.
Единствената сериозна критика в доклада на ЕЦБ е за качеството на управлението.
Тези предизвикателства можело да се проявят например по отношение на бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчното законодателство, корупцията, социалното приобщаване, прозрачността, независимостта на съдебната система и достъпа до онлайн услуги. А препоръката е да изпълним заложените в плана за възстановяване реформи.
По отношение на членството ни в Банковия съюз в доклада се подчертава, че ЕЦБ засилва надзора и върху по-малко значимите банки в страната, а не само над първите пет. В заключение е посочено, че сме поели ангажимент да работим по излизането си от черния списък за пране на пари и финансиране на тероризма.
А общата оценка е, че България ще приеме еврото гладко, без сътресения.
Макар с това решение да е почти сигурно, че новата национална валута на България от 1 януари 2026 г. ще бъде еврото, то не е окончателно.
Техническите стъпки са описани в Договора за функционирането на ЕС.
Извънредните конвергентни доклади се изпращат на Съвета на ЕС
Тук членуват представители на правителствата на всяка от 27-те членки и именно съветът трябва да реши дали България изпълнява условията и да отмени изключението, с което сме запазили лева при влизането в ЕС.
Съветът на ЕС трябва да получи предложение на Европейската комисия, което обичайно се случва незабавно след положителния доклад, а също и препоръка от държавите от еврозоната.
Това става на заседание на Еврогрупата и такова има насрочено за 19 юни. За разлика от решението за Шенген сега страната ни не може да бъде блокирана от вето на някоя друга държава. Договорът за ЕС посочва, че
решение за влизане в еврозоната се взема с мнозинство от поне 55%
от членовете на съвета, представляващи поне 65% от населението. Тоест дори една или две държави да се обявят “против”, това няма да спре България за еврото.
Другият ангажимент на Съвета на ЕС е да вземе решението си след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет. Очаква се това да стане на среща на върха на 26 юни. А самото финално одобрение от Съвета на ЕС се очаква на 8 юли, когато трябва да се приемат нужните законови актове.
