Много тийнейджъри отхвърлят днешния мейнстрийм и се интересуват от субкултурата през 80-те години на ХХ век
Те знаят от родителите си, че едно време телевизията е излъчвала само две програми и че в петък вечер едната от тях е превключвала на съветски новини. Знаят още, че бананите са се продавали само в някои магазини, и то в определени дни. Наясно са и че преди 1989 г. по улиците можело да се видят само колела "балканче" и че маратонките били предимно "Ромика". Въпреки това много млади българи проявяват видим афинитет към предмети и явления от епохата на социализма.
И тази година немалко абитуриенти решиха да се отличават от връстниците си и се появиха на бала не с последен модел германска лимузина, а с кола от времената на тоталитаризма - с представителна "Чайка" или поне с "Волга", но също и с "Лада", в най-лошия случай с "Москвич". Дискотеките изкушаваха празнуващите с разнообразни попфолк маратони и диджей сетове, но въпреки това част от тях предпочетоха да отидат на концерта по случай 60-ия рожден ден на музикалната емблема на промените - Димитър Воев, починал през 1992 г. едва на 27 г. Концертът се състоя в Студентския дом на пл. "Народно събрание", където ученически групи изпълниха парчета на "Нова генерация" на Воев и на друга легендарна банда от края на 80-те - "Ревю". Една от младите формации носеше името "Мавзолей" и е съставена от момчета и момичета, част от които също завършват тази година (интервю с групата четете по-долу). Докато младежите свиреха, пред сцената техни връстници пееха наизуст текстовете на песни, на които майките и бащите им са се влюбвали и целували.
Млади банди ще подгряват публиката и на предстоящия концерт "60 години Димитър Воев", който ще се проведе на 7 юни. Освен сегашния състав на "Нова генерация" и ветерани като "Тангра" и "Ревю", в него ще участват надеждите "Цвет", "Опиум" и "Майнд Пиърс". "През последните години интересът към музиката от края на 80-те е по-голям - и от страна на публиката, и на младите музиканти - коментира създателят на "Ревю" Васил Гюров, който е един от организаторите на концертите за Димитър Воев. - Съдя по това колко нови групи се появиха със заявка, че искат да свирят наши парчета, на "Нова генерация" и т.н. Не помня кои първи дойдоха, а след това доведоха още банди. Това бе причината да организираме серия от концерти, за част от които помогна Столична община. Мисля, че причините за интереса на днешните младежи към музиката на нашето поколение са комплексни. Някои от тях не харесват съвременния мейнстрийм и търсят алтернативи. При други роля играе възпитанието и влиянието, идващо от родителите. Факт е също, че други музикални жанрове, които години наред бяха модерни, западат и част от младежите преоткриват по-старата музика."
"Не съм сигурен, че абитуриентите, които избират да се появят със соцавтомобил на бала, имат осъзнат интерес или някакъв култ към онези времена - коментира фотографът на свободна практика Кирил Константинов, който от години наблюдава абитуриентските тържества. - По-скоро става дума за присъщото желание на младите да бъдат оригинални. Това, което според мен трябва да се отбележи, е, че от година на година абитуриентите стават все по-„обрани" във външния си вид и в поведението си. Кичът, от който преди време всички се изумявахме, става все по-рядко явление. Намирам това за най-положителната промяна."
За днешните тийнейджъри не е трудно да намерят информация за социализма, а възможностите не са само в интернет. В момента в България поне 4 музея пазят спомените за времената между 1944 и 1989 г. Държавният е в София и е под шапката на Националната художествена галерия. Намира се на територията на сграда на Министерството на културата в ж.к. "Изток". В парка му са изложени над 70 скулптури от тоталитаризма. Първият експонат, който посетителите виждат, е петолъчката от бившия Партиен дом. Наблизо е паметникът на Ленин, заради който десетилетия наред пространството срещу днешното „Ларго" се казваше площад "Ленин". След демонтирането им трябваше да се появят в Музея на социалистическото изкуство и фигурите от Паметника на Съветската армия. От галерията обаче отказаха с обяснението, че наличното пространство не може да приеме толкова много и толкова големи скулптури с постаментите им. Впоследствие се разбра, че нарязаният войник с шмайзера е хвърлен в склад в село Лозен.
"Учениците и чужденците са над 90 на сто от посетителите на нашия музей. Част от младежите идват организирано на големи групи, водени от класния или от друг учител. Гостували са ни почти всички софийски училища, включително и много частни. Идват и деца от други градове, например наскоро тук бяха от математическата гимназия в Гоце Делчев, много възпитани деца", разказва Вероник, която изрично посочва, че не е уредник на музея, тъй като той няма щатен.
В музея често идват и по-малки неорганизирани групи. "Обикновено са по двама, най-много трима ученици. Имало е случаи точно те да ме изненадат с познанията си за хората, чиито лица могат да видят при нас. Безпогрешно са разпознавали не само портретите на Тодор Живков, но и на Георги Димитров, Димитър Благоев", изброява Вероник. Според нея става дума както за ученици с изявен интерес към историята, така и за такива, чиито родители са им разказвали интересни сюжети от своята младост и те са решили да надградят впечатленията си.
По своя инициатива родители също водят децата си в соцмузея. "Заведох дъщеря си и нейна приятелка, които няма как да помнят онова време. Експозицията събуди интереса им и ги накара да се замислят с мъничко помощ от моя страна кое какво е, защо е, кой е и какво символизира. Изгледайте непременно и филма, направен от откъси от кинопрегледи и телевизионни репортажи от различни периоди на т.нар. социализъм. Момичетата на моменти се смееха с глас на очебийната разлика между високопарната патетика в гласа и текста на диктора и реалната картина. Изражението на лицата на заснетите хора безпощадно демаскираше демагогията в текста", пише в един от отзивите на посетителите.
На практика като музей на социализма функционира и част от Историческия музей в Димитровград. През 2017 г. в центъра на града бе открит и "социалистически апартамент". Намира се в сграда, построена през 1953 г. Кухнята, холът, спалнята и кабинетът са обзаведени с типични мебели и домакинска техника - хладилник "Саратов", пералня СМП-1,5, прахосмукачка "Емка", телевизор "Опера", музикален шкаф "ВЕФ АКОРД", радио "Пионер", радио "Христо Ботев", радиоточка и т.н.
Частен музей на социализма има и във Варна. Той залага не толкова на произведения на тоталитарното изкуство, колкото на предмети. Има голяма колекция автомобили, мотори, а също и стоки за бита. От 2016 г. музей на соцавтомобили има и в град Пещера. Неговото лого е "Добре дошли в детството".
Доскоро рекламните блокове на телевизиите също постоянно връщаха лентата назад към епохата на плановата икономика. Основно производители на храни и бира опитваха да продават стоките си, събуждайки носталгия по миналото. Емблематична в това отношение стана рекламата "О, Пепи. Докараха кренвиршите", но в съзнанието на зрителите се запечатаха и клиповете за бирата "бомбичка", за ретро брандове, представяни като "от едно време", и т.н. През последните години обаче като че ли тази мода попремина.
Харесват го тези, които тогава са били на 20-30 г.
Властта е определяла каква да е музиката, а естрадата е представяла живота през розови очила, казват Кардам и Виктория от група "Мавзолей"
Днес в политиката, който има мнение, е руски или американски агент
- Как се появи групата?
Виктория: - Много исках да имам група, с която да свирим ню уейв и пост пънк, да правим кавъри на "Нова генерация" и "Ревю". Когато бях на 16 г., един приятел ме запали по тях. След това аз запалих Кардам. После започнах да търся басист и барабанист за бандата. Басиста Виктор ми го препоръча познат на мой познат. Представих му се на Хелоуин парти в Студентския дом. Той беше с голям шлем на главата, а аз бях пералня. Казах му, че искам да го прослушам за група. Той се съгласи и сега сме добри приятели. Барабанистката ни Албена е най-малка, само на 16. Нея я намерих с обява в социалната мрежа. Публикувах я през юли, а тя ми писа през ноември. Казах й кои песни на "Дъ Смитс" да научи и тя ги изпълни перфектно. След това включихме в групата и най-добрия приятел на Кардам - Явор, който е пианист.
- Защо "Мавзолей"?
Кардам: - Името го измислих аз, след като три месеца не се казвахме никак. Например басистът ни не я знаеше тази дума, дори кръсти една папка в компютъра "Мазолей". На мен името ми хареса, защото някак си ни позиционира. В музикално отношение нашето поколение е в безвремие. Една седмица си почитател на един стил, другата - на друг. В социализма не е било така. Тогава, ако си бил почитател на хеви метъл, или на ню уейв, то ти си такъв и не се променяш. Носиш определени дрехи, които са форма на изразяване и на бунт. Днес това го няма. Аз обичам да слушам музика на плочи и дори на касети.
- Имаш касетофон?
- Приятелят ми Явор има дек от родителите си и често записваме касети, наши приятели също го правят. Харесва ми това, че трябва да чуеш цялата касета, а не като на телефона да избираш само това, което искаш. Касетата забавя времето и те свързва с произведението. Дигитализацията убива връзката с изкуството, всичко е толкова лесно, че реално не се свързваш с творбата.
- Какво знаеш за софийския мавзолей?
Кардам: - Гледах интересно предаване по телевизията, че отдолу е имало подземия. Не разбирам защо тази сграда е била разрушена, все едно е някакъв позор, който всички искат да забравят. А то е нещо от историята ни.
- А какво знаете за социализма?
Кардам: - Питал съм баща ми дали се е радвал, когато е паднал комунизмът. Отговорът бе, че в този период не е знаел дали да се радва, или не, защото не е било ясно какво следва. Казвал ми е също, че с времето е видял, че животът преди е бил по-безопасен, по-спокоен, по-бавен. Но че сега хората имат повече свобода да мислят, да говорят, да действат. Що се отнася до музиката, през социализма тя е била такава, каквато властта е позволявала. Групи като "Нова генерация" и "Ревю" са били субкултура. Например естрадата е показвала действителността през розови очила.
Виктория: - В час по история в пети клас взех интервю от баща ми за комунизма и социализма. Тогава разбрах, че преди икономиката не е била развита, че в магазините не е имало много неща, че голяма част от музиката е била недостъпна. Както баща ми каза, в тези години всичко се е случвало много бавно. Мисля, че хората, които си спомнят с носталгия онези времена, го правят, защото са били млади и защото тогава е било тяхното време.
- Интересувате ли се от политика?
Кардам: - За да се изкажа по политически теми, трябва да съм събрал доста информация. Да съм съпоставил различни гледни точки и да съм си съставил моя. Повечето ми връстници повтарят това, което четат в профилите на партиите в инстаграм. Лично аз избягвам да харесвам партия или фигура, по-скоро мога да подкрепя действия. Засега съм фокусиран върху професионалното ми развитие и да се изградя като личност. Ако все пак трябва да кажа нещо за българската политика, прави ми впечатление, че не се толерира правото на другия да има мнение. Всеки знае своето и нарича "руски агент" или "американски агент" другия, който не мисли като него.
Виктория: - Аз също мисля повече за това как да се развивам професионално и като човек.
- Искате ли да станете професионални музиканти?
Виктория: - Обичам да свиря с групата си, но го виждам като любимо хоби. Ако с нея се случи нещо много хубаво, може би ще се замисля. Току-що завърших гимназия и ми предстои да уча бизнес в университета. Искам да придобия уменията, които той ще ми даде, а перфектният вариант е да направя нещо свое в музикалната сфера.
Кардам: - Майка ми е оперна певица в БНР и съм наясно, че в днешно време музикант в оркестър или филхармония не се цени много. Като бях малък, тя искаше да ми забрани да се занимавам с музика, защото те праща в задънена улица. С музиката мога да обменям идеи с хора и да съм част от интересна общност. В университета уча програмиране, но още не знам накъде ще ме отвее вятърът. Не искам да продавам времето си за пари, а да правя нещо стойностно.
