Възнесение Господне (Спасовден) (Тип. с. 471)
Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си като богочовек. В подножието на Елеонската планина до Ерусалим сe въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
„Тѐ ти, булка, Спасовден!" е израз, широко разпространен от българския фолклор.
Обичайно изразът се използва, когато някакво събитие се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Жената, която няма деца трябва да преспи под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с другар, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията във възрожденското общество. Защото невинаги причината за безплодието е в жената. Много разкази се свързват с този ден.
Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти, булка, Спасовден!". Тоест, днес може.
Имен ден: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир
