Румен Радев понесе репутационни щети, доколкото се опитва да играе ролята на проевропеец, но с това си действие показа, че не се стреми към пълноценно европейско членство на страната ни.
Това каза пред БНР Геновева Петрова, социолог от "Алфа рисърч", във връзка с предложението на държавния глава да бъде проведен референдум дали влезе България в еврозоната през 2026 г.
Президентът успя с един ход - неочакваното му предложение за провеждане на референдум за въвеждането на еврото - да мобилизира и противниците, и привържениците на влизането на България в еврозоната през 2026 г., смята тя, като изказа убеденост, че съвсем скоро емпирични данни от проучване на общественото мнение ще потвърдят това наблюдение.
"На този етап все още е прекалено рано да се смята, че това непременно ще му донесе електорални позитиви, ако реши да продължи политическото си битие под друга форма, след като напусне президентската институция. Това е по простата причина, че една подобна стъпка означава, че той ще влезе в конкуренция за подкрепа и за избиратели с политическите формации, които в момента споделят тезата му по отношение на референдума за еврото - "Възраждане", "Величие", МЕЧ. Това е ситуация, в която конкуренцията му с тези по-радикални политически играчи няма гаранция дали би била отиграна в негова полза", обясни още Геновева Петрова.
По думите ѝ първият ефект, който е постигнало предложението на президента за референдум, е повишаване на политическото напрежение, от което нито институциите, нито хората са имали нужда.
"За БСП беше най-трудно решението да подкрепи мнозинството срещу провеждането на такъв референдум. Тя взе позиция, която нямаше как да е различна, ако иска това правителство да продължи да съществува. Защото знаем, че Бойко Борисов не веднъж е заявявал, че за ГЕРБ еврозоната е ключов приоритет. ИТН отиграха ситуацията по свой си начин, който не съм много убедена, че получава висока обществена подкрепа, но за тях не е изненадващо да имат неконсистентно поведение", коментира тя.
