Пазарът привлече много случайни производители, но цените паднаха драстично
Когато преди няколко години производството на лавандула и лавандулово масло в България се разрасна до степен да се превърнем във втория в света неин производител след Франция, мнозина пророкуваха, че това ще е от ден до пладне.
Лавандулови полета в последните няколко години можеха да се видят навсякъде из страната. Между 2014 и 2020 г. насажденията нараснаха четири пъти и започнахме да изнасяме масло за САЩ, Австралия, Китай, Южна Корея, Виетнам, Близкия изток, в страни от Европа, Англия и др. Пикът беше преди 5 години, когато площите надхвърлиха 20 хил. хектара, като най-много са в Добруджа и в Старозагорско.
Много производители
замениха традиционни култури
като зърното и царевицата
Краят на тази мания дойде, личи от данни на земеделското министерство. От 20 хил. хектара засети площи през 2021 г., днес са по-малко от 12 хил., което е почти двойно свиване.
Освен това производството на лавандулово масло преди 4 години е било над 80 хил. тона годишно, докато през миналата година спадна до малко над 32 хил. тона. (За другите години – виж в инфографиката).
Причините за това са няколко. На първо място е свръхпроизводството. Когато има истинска мания по дадена култура, пазарът бива залят с продукцията, а това неминуемо води до рязко падане на цените.
А себестойността остава една и съща или дори леко се покачва заради общата инфлация. При лавандуловото масло през последните няколко сезона себестойността варира около 25 лева за килограм. Много от малките и средни производители
се оказаха с непродадена
продукция
и сериозни загуби, което, естествено, охлажда ентусиазма им да отглеждат това растения.
В същото време качеството на маслото се променя силно, големите клиенти търсят стандарти, които не всички производители могат да покрият.
В анализ на InteliAgro се твърди, че кризата на пазара на лавандулово масло се задълбочава и производствената база ще продължи да се свива.
“Ниските изкупни цени позволяват пазарна реализация около и под себестойност. Това обезсърчава земеделските производители и преработвателите, много от които три-четири поредни години не успяват да реализират печалба”, пише още в анализа.
Това споделя и Гергана Андреева, председател на Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика. “Има спад на производството, има срив на цената, но това се случва, когато има свръхпредлагане -
продуктът се обезценява
Това са пазарни принципи и не засягат конкретно само лавандулата, а въобще всичко. Всъщност това не е негативна тенденция, това е изчистване на пазара, така че да останат само производители, които традиционно се занимават с отглеждането на етеричномаслени култури. Производители, които имат представа за реализацията, за клиентите, за агротехническите изисквания, които трябва да се спазват и които произвеждат лавандулово масло по БДС”, категорична е Андреева.
И е убедена в още нещо: че лавандулата няма място в Северна България. По думите ѝ там трябва традиционно да се отглежда пшеница, царевица и слънчоглед заради чернозема.
“Тези условия там дадоха възможност за добиви на лавандула в пъти по-големи от средните рандемани и продукт, който обаче в повечето случаи не отговаря на БДС . Не се изкарваха качествени продукти,
имаше смесване на сортове, продаваше се
абсолютно незаконен разсад,
правеше се продукт, който беше всичко друго, но не и лавандулово масло, и то на необосновано високи цени”, споделя шефката на асоциацията.
И противно на очакваното добавя, че този сектор не бива да се подпомага, защото точно по този начин се е изкривил.
Финансирането идва от интервенция в предходния програмен период и се правеше по линия на помощите за трайни насаждения. Така се появиха и големите масиви от лавандула в Северна България.
“Културата е достатъчно механизирана и няма нужда от ръчен труд. Секторът може да бъде подпомаган само за намирането на нови пазари, участия в изложения и други такива, но не и за самото отглеждане. По друг начин стои въпросът с розата. Там има много ръчен труд, има проблеми с разрешените препарати, а пък ако говорим за био-, става още по-сложно и трудоемко”, уточнява Андреева.
Както розовото масло, така и лавандуловото е от най-предпочитаните в ароматерапията, вече и в хранително-вкусовата промишленост, а в последните години доста успешно се налага и в медицината.
Според доклад на Grand View Research, Inc. от 2024 г. се очаква размерът на
световния пазар на етерични масла да
достигне 40,1 млрд. долара
до 2030 г. Ключов фактор, допринасящ за търсенето на етерични масла, е именно това, че ароматерапията бързо набира скорост като удобен метод за лечение на заболявания, свързани с начина на живот.
“Обемът на продажбите на етерични масла ще се увеличава поради нарастващата осведоменост на потребителите, свързана с широкото използване на продукта в различни приложения”, се твърди в доклада.
