След 15 години и 6 неуспешни опита в парламента вицепрезидентът сега разчита на министъра на културата да пише нов закон
Старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново да придобият специален статут, чрез който да станат част от специални културни маршрути из Европа и да получават отделно финансиране през европейски програми и фондове.
Тази идея възроди вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе на посещение в Черна гора. Вдъхнови я старата столица Цетине, където тя откри улица на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов. “Българският поетически гений възпя и Черна гора в своите стихове. Не знам друг писател, който с толкова любов да говори за вашата страна”, каза вицепрезидентът, която от година насам е в основата на инициативата за улица “Иван Вазов” в Цетине.
А сега изрази надежда догодина в Подгорица да има не само улица на Вазов, но и негов паметник. Направи го по време на откриването на 19-ия международен панаир на книгата и образованието в черногорската столица. Заедно с министъра на културата Мариан Бачев Йотова откри българския щанд на панаира и изложбата “Азбука и история”.
При всички свои посещения в чужбина вицепрезидентът
влиза в ролята на посланик на българщината,
на историята и културата ни. Нейна е и идеята да има български културен институт по примера на института “Сервантес”. А работата със сънародниците ни в чужбина е основна тема за Йотова.
В Черна гора тя акцентира на двете големи годишнини за България - 1160 г. от покръстването и 1170 г. на глаголицата, която е първообраз на кирилицата, на която днес пишат над 250 млн. души в света и тя е една от трите официални азбуки в ЕС.
Вицепрезидентът и министър Бачев се срещнаха с кметовете на Цетине и Подгорица и с черногорската министърка на културата и медиите Тамара Вуйович.
По време на посещението ѝ в историческата столица на Черна гора Йотова изтъкна, че Цетине и Велико Търново са побратимени градове. А идеята за специален статут на старите столици тя обсъжда с Вуйович още от миналата година.
Така за старите столици на България, заедно с други такива градове в Европа и на Балканите,
ще може да се правят културни проекти,
както и да се развива туризъм по културни маршрути, убедена е Йотова. “Ние имаме красива визитна картичка, която, за съжаление, не успяваме да предадем в другата част на Европа. Там проникват повече негативните новини, отколкото за история и за съвременност. Когато черногорците станат част от европейското общество, хората, които не отиват само за почивката, а искат да видят култура и история, могат да правят общи културни маршрути, за да се знае за тази част на Европа”, обясни тя.
“Аз съм голям привърженик и смятам, че Министерството на културата, в лицето на министър Бачев, ще възобнови този законопроект, който отдавна отлежава, но е крайно време да бъде приет. Той е свързан със статута на старите Български столици, а защо не и с други по-стари градове от българското средновековие”, добави вицепрезидентът.
Всъщност тази идея се обсъжда спорадично вече 15 г. Още през 2010 г. тогавашният президент Георги Първанов призова за закон за старите ни столици, чрез който да се намерят нормативни решения за работата по разкриването, консервацията и реставрацията на находките, които показват богатото историческо минало на страната.
2 години по-късно работна група с участието на кметовете на Велико Търново, Преслав и Плиска обсъди възможността за законодателни промени, но не стигна доникъде.
През 2014 г. първи такъв законопроект внесе ГЕРБ,
но той не стигна до пленарната зала. Втори опит направи “Реформаторскят блок”, предложението им бе гледано в 2 комисии, но пак не стигна до гласуване, защото бе включен Видин.
В 44-ото НС ГЕРБ започна да пише изцяло нов закон, но той отново потъна, без да се обсъжда.
През 2022 г. депутати от ИТН внесоха свой законопроект. Разликата от предишните проекти е, че предлагат 6 града да се окичат със специалния статут - освен Плиска, Преслав и Велико Търново, те включват Видин, Никопол и Силистра, като духовни и културни центрове за българската история. Проектът им не среща подкрепа още в ресорната комисия, отново поради липсата на експертни становища.
След 6 неуспешни опита вицепрезидентът Илияна Йотова настоя проектът отново да стане част от дневния ред на депутатите, а помощ за това да окаже Министерството на културата.
