След повече от 3 месеца работа на екипа на Министерство на правосъдието и финално одобрение от ЕК, промените в законопроекта за несъстоятелност на физическите лица беше внесен в парламента. Това заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Той благодари на народните представители от ГЕРБ, БСП-ОЛ и ИТН, които внасят за разглеждане в парламента в между първо и второ четене новите текстове.
„Приемането на уредба на частния фалит е важно за защита на правата на гражданите. Законът не предвижда кредитна амнистия, а въвежда процедура за защита на гражданите при ясно определени условия и гаранции, че от него ще се възползват тези, които не са разпилявали своето имущество и полагат усилия да удовлетворят кредиторите си", допълни министър Георгиев. По негова инициатива Министерство на правосъдието изготви преработване на законопроекта с цел опростяване и ускоряване на производството по несъстоятелност на физическите лица. „Завареният проект на закон не осигуряваше лесно, бързо и евтино производство по несъстоятелност на физическите лица", каза Георгиев.
Като резултат от усилията на специалистите от министерството и представители на научните среди, внесеният в парламента проект бе преработен в няколко насоки:
1. Подобряване на условията за достъп до производството по несъстоятелност
1.1. Предлага се съд по несъстоятелността да бъде районният съд вместо окръжния. Районните съдилища са повече на брой и съответно са по-лесно достъпни за гражданите, които няма да се налага да пътуват. По-големият брой съдилища и съдии ще доведе до ускоряване на процеса.
Следва да се отбележи, че както окръжните съдии, така и районните, изтъкват голямата си натовареност и невъзможност да поемат тези допълнителни дела. Но явно е, че двете противоположни желания няма как да бъдат изпълнени. Предпочетено беше функцията да бъде възложена на районните съдилища по посочените съображения, а и поради това, че те наистина ще бъдат допълнително натоварени, но успоредно ще бъдат освободени от част от водените индивидуални искови и заповедни производства, които ще бъдат изместени от несъстоятелността.
1.2. Като се има предвид, че синдиците не са много на брой и упражняват свободна професия, се предвижда наред с тях функциите на синдик да бъдат възлагани на държавните съдебни изпълнители. Те са ситуирани във всеки районен съд и това ще облекчи взаимодействието със съда и длъжника.
Привидната неравнопоставеност с частните съдебни изпълнители се обяснява с това, че те, подобно на синдиците, също имат право на възнаграждение, а това натоварва длъжника с разноски. Освен това, при тях в повечето случаи вече са образувани изпълнителни дела срещу длъжника и той едва ли би могъл да има доверие и да очаква съдействие от ЧСИ. Накрая, ЧСИ би могъл сам да се окаже в положението на кредитор, което законът забранява.
1.3. Премахва се изискването длъжникът да има достатъчно имущество, за да осигури погасяване на разноските и поне частично погасяване на задълженията си, разбирано в смисъл: пълно погасяване на обезпечените вземания и поне 10% от останалите или, ако няма обезпечени вземания – 30% от всички вземания. За да се развие производството, вече е достатъчно длъжникът да има имущество, годно да покрие само началните разноски. Така, дори при незначително по размер имущество, се дава възможност производството да се развие или чрез план за погасяване, или чрез осребряване и длъжникът да се освободи от задълженията си.
2. Ускоряване на производството
2.1. Премахват се част от функциите на събранието на кредиторите. Отпада възможността да предлага назначаване на синдик; премахва се и фигурата на временния синдик. Синдик/ДСИ се назначава директно от съда., което може да забави съда при назначаване на синдика. В този смисъл се предлага да отпаднат разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2 и на чл. 23, ал. 1.
Отпада и правото на събранието на кредиторите да предложи план за погасяване, както и да се предлагат и обсъждат повече от един план. Това право принадлежи основно на длъжника, както и на синдика със съгласие на длъжника, тъй като, за разлика от търговската несъстоятелност, планът съдържа само разсрочване на задълженията и евентуално частично или пълно опрощаване.
2.2. Споровете относно приетите и неприетите вземания на кредиторите не се решават чрез предявяване на отделни установителни искове, всеки от които може да се развие твърде дълго. Предлага се споровете относно вземанията да се разглеждат от съда по несъстоятелността, в рамките на същото съдебно производство, като решението на съда по несъстоятелността може да бъде обжалвано пред въззивния съд. Този подход не само ще ускори производството по несъстоятелност, но и ще намали натоварването на съдилищата, както и разноските на участниците в производството.
2.3. С цел бързина и избягване на ненужни съдебни производства е предвидено, че уреденото във внесения проект производство за установяване наличието на предпоставки за погасяване на задълженията се провежда само при спор между длъжника и кредитор. По правило погасяването настъпва по право.
3. Намаляване на разноските в производството
По отношение на синдиците - предлага се да отпаднат част от предвидените за тях възнаграждения, както и изискването за авансово внасяне на разноските от длъжника. Ако дейността на синдик се извършва от държавен съдебен изпълнител, се събира само държавна такса, от която длъжникът може да бъде освободен, когато е в тежко икономическо състояние.
От разходите в производството по несъстоятелност отпадат тези за управление на масата на несъстоятелността, поради това че длъжникът няма предприятие, чието управление да изисква разходи.
4. Направени са редица правно-редакционни промени, чрез които се прецизират противоречиви и неясни разпоредби, основните сред които се отнасят до предпоставките за погасяване на задълженията, спирането и прекъсването на давността в производството, издръжката на длъжника и др.
