Министърът: Такива часове подобряват психичното здраве, свалят стреса на учениците
Свещеници няма да влизат в училищата за предмета “Добродетели и религии”, той ще се води от началните учители, които ще преминат кратки обучения.
Това е разписано в концепцията за изучаването на предмета, представена от министъра на образованието и Красимир Вълчев.
“Предлагаме задължителен час по възпитание в добро и формиране на ценности с три алтернативни учебни програми, от които родителите и учениците да могат да избират самостоятелно”, обясни той. Така щяла да се засили възпитателната функция в българското училище и у децата да се формират универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост.
Учениците ще бъдат разделени на групи според това дали семействата им са избрали да учат за християнството, за исляма или за добродетели/етика. Сега има такова разделяне по други предмети като физическо, даде пример Вълчев. Учителите не настояват момичетата да играят футбол и им предлагат други спортове.
Казват, че децата ще се разделят. Да, в образованието децата се разделят, но само според интересите, способностите и постигнатите резултати. За да може да се подкрепи персонализираното развитие на всяко дете. В случая, за да се осигури избор. Религията в училище няма да възпитава култура на разделение. Напротив, ще прави децата по-добри и по-толерантни, коментира министърът. И увери, че в учебните програми ще бъдат включени само универсалните ценности и добродетели - тези, които ни обединяват. Призна обаче, че ако дадена програма се избере само от един-двама ученици в класа, няма как да се организира индивидуално обучение. Министърът разчитал на гъвкавост и опита на учителите.
Както Вълчев обясни по-рано, изучаването на “Добродетели и религии” може да започне по-следващата учебна година - 2026/2027. Оценки няма да се пишат. Въвеждането на предмета няма да е за сметка на намаляване на часовете по друг, ще се прави преразпределение на общия брой задължителни и избираеми часове. Програмата, чието обсъждане ще продължи, е стъпила на опита на други държави.
Според министъра изучаването на предмета като цяло ще повиши благополучието на децата. В отговор на критиките, че няма нито едно научно доказателство религията да прави децата по-добри, Вълчев обясни: Включването на децата в програми, които съдържат елементи на религиозно образование, допринася за подобряване на психичното здраве и образователните резултати, подпомага справянето със стреса, понижава риска от вредни поведения, намалява случаите на употребата на наркотици и като цяло повишава благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които в момента са включени във факултативното изучаване на “Религия”.
Този четвъртък обаче родители се събират пред министерството на протест срещу включването на религията в училище, като дори искат оставката на Красимир Вълчев.
Не това е най-важната реформа в образованието, коментира той. Важни са и реформите в учебните програми, учебните планове, оценяването на учениците, образователната структура, подготовката на учителите. “Всичко е важно. Благополучието на едно дете зависи едновременно от интелектуалното, социалното, духовно-нравственото, физическото и емоционалното му развитие. Зависи както от обучителната, така и от възпитателната функция на образованието”, каза министърът.
За да се въведе новият предмет, е нужна промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Но това е само една от 20-те теми, по които са подготвени промени и ще бъдат обявени този месец, съобщи той.
Три програми по избор, и 3-те ще учат за добро/зло, права, закони, себепознание
Три програми - християнство/православие, ислям и добродетели/етика, се подготвят за бъдещия предмет “Добродетели и религии”. Това стана ясно от публикуваната на сайта на МОН концепция. Като цел е заложено придобиване на комуникативни, личностни, социални и граждански компетентности и умения за учене. В тези часове ще се разглеждат теми като себепознание, приятелство и съжителство, морални норми и етични правила, разрешаване на конфликти.
Семействата ще избират по коя програма ще учи детето, а общото е “тяхната насоченост към духовността, универсалните човешки ценности и добродетели, сред които уважението към достойнството на ближния, честността, отзивчивостта към нуждите на другите”.
Освен за християнството и другите основни религии на децата ще се дават познания и за различни философски възгледи. В публикуваната концепция се говори още за “създаване на позитивна и подкрепяща среда, развиване на социално-емоционални умения, съхраняване на културно-историческото и духовното наследство”.
Първокласниците ще учат за разликата между добро и зло, за доверието и вярата, колко са важни семейството и приятелството, за чувстата и желанията, както и за националните и религиозните празници. Във 2-и клас вече ще говорят с учителите си по новия предмет за уважението, прошката и приемането, мъдростта, мирното решаване на спорове. В 3-и според концепцията темите ще се надграждат с въпросите за правилното и грешното, търпението и дълга, светостта и уважението към живота, надеждата, състраданието и милосърдието, страха и тъгата, вземането на решения. Тук се появяват и националните будители, героите и светците, които иначе се учат по други предмети.
За различия и толерантност ще се говори в 4-и клас, когато МОН залага да влязат и теми като “силата да се отказва, свободата и отговорността”, влиянието на медиите. В прогимназията фокусът вече е върху правата - на детето, на пациента, на потребителя, върху справедливостта на законите и последиците от всяко действие на човека. От 8-и клас пък можело учебните предмети философия и гражданско образование да се надграждат с основни етични теории - антични, християнски и съвременни, и тяхната приложимост днес.
