Децата не се познавали, преди да ги събере общият проект
12 българчета спечелиха първо място в конкурс на Националното космическо сдружение на САЩ за отглеждане на растения с висока хранителна стойност в Космоса. Като уникалното е, че те никога не са се събирали, за да работят заедно, дори не се познават и никога не са се виждали. В същото време вече са приятели.
Българските 11-класници спечелиха първо място в международния конкурс Live in a Healthy Space Design Competition 2024, в който участвали над 9000 ученици от 11 държави с 1641 проекта. Те бяха отличени заради проекта си Galantus: The Early Spring Of Plant Cultivation in Space. Освен отглеждането на растения те измислят и как да правят кисело мляко в Космоса. Имат и идея за
набавяне на месо чрез 3D принтинг,
което също работи на база култивиране на клетките.
За конкурса първа разбира Елица Павлова от Първа английска гимназия, която се заема със задачата да намери хора и да организира екипа си. В началото тя кани съученици от гимназията: Жасмин Цветкова, Ема Несторова, Елица Карагеоргиева, Белослава Соколова, Елена Кирова, Ирина Денчева, Дамян Дамянов и Георги Бишков. Впоследствие към тях се присъединяват и Ирена Шевкенова от 133-о СУ, Мария Чолакова от ПЧМГ и Марина Ашихмина от Професионалната гимназия по химични и хранително-вкусови технологии във Варна.
Мария например е доведена от нейна приятелка от детската градина, която я свързва с Елица. Ролята ѝ е да разработи как да се култивира дадено растение от тъканта му. Много ѝ помогнало участието ѝ в лятна школа в института по микробиология към БАН, където основна тема било именно клетъчното култивиране.
В проекта си учениците разглеждат няколко основни въпроса, свързани с методите за произвеждане на храна за жителите на космическа станция. Измислят какви растения ще отглеждат, как да произвеждат кислород, за да могат да оцелеят, а накрая като бонус се появява и методът за създаване на кисело мляко. Българчетата решили, че освен да култивират тъкани на растения, могат да отглеждат и микроорганизми, а с помощта на ферментация се появява и концепцията за “отглеждане” на кисело мляко в Космоса. За това им помогнала и научната изследователка Изабела Шопова.
4 месеца екипът работи изцяло онлайн. Срещите си правили почти всяка вечер, за да могат да обсъждат идеите си. Целият обем на проекта им е 20 страници. По време на разговорите си успяват да измислят много интересни неща, за които Мария споделя, че досега не е чувала да съществуват като идеи.
Въпреки че не познават начина си на работа, бързо успяват да се напаснат и след като споделили всичките си идеи, бързо се зараждала една обща. Минали и през трудности, но почти веднага се справяли с тях. Така например намерили ново приложение на генното модифициране, което първоначално били предвидили за размножаване на растенията.
“Решихме, че няма смисъл да го използваме за това, след като веднъж вече култивираме растенията с различни системи и те ще си създават поколение. Затова пренасочихме генното модифициране в друга област и така имаше полза за цялата визия на проекта”, обясни Мария.
Предвидено е космическата станция, за която те изготвят агрикултурен модул, да е разположена до луната на Сатурн Титан, където има лед, който ще превръщат във вода. А от нея ще извличат и кислорода, нужен за растенията. Измислили са и инсталация, която ще
отнема излишния кислород, произведен от растенията,
за да бъде насочен към хората, които ще живеят на станцията. Освен това трябвало да им изготвят и пълноценна диета, за да не им се отразява негативно липсата на светлина и витамини. “Най-хубавото нещо, което излезе от проекта, е, че станахме приятели. Никога не съм подозирала, че може да се съберем хора, които не сме се познавали досега, ще изготвим такъв проект и ще спечелим конкурса”, разказва Мария.
Сега им предстои пътуването за конференцията в Орландо през юни. За участието си в нея вече са заснели видео на презентацията си, а най-добрите ще имат възможност да представят и на живо. Изготвят и плакат. Там ще имат възможност да участват в срещи с учени и астронавти, които работят и към НАСА.
Много се вълнуват за пътуването, защото очакват с нетърпение срещите с учените и другите участници, което ще им осигури ценни контакти. Повечето вече имат визи, резервирали са си и престоя. Остава им единствено да си вземат самолетните билети.
Първоначално родителите им се притеснявали как ще се случи пътуването на децата до САЩ. Впоследствие и тях ги обзело вълнението на шампионите. Подкрепяли ги през цялото време и много им съдействали с търсенето на спонсори. Много голяма помощ им оказват и от Столичната община. С доклад на общинската съветничка Ваня Тагарева и зам.-кметицата по култура и образование Благородна Здравкова общинският съвет отделя над 50 хил. лв., за да могат децата за заминат за Америка.
Имали са и дарителска сметка
и много хора са им подали ръка.
Покрай организацията на пътуването плановете им да участват в други състезания засега остават на заден план, но ако им се появи подобна възможност, със сигурност биха се пробвали.
Интересът на Мария към химията се поражда още в 5-и клас заради интересните неща, на които я научава тогавашната ѝ учителка. Тя все още не знае къде точно иска да учи, след като завърши, но като вариант ѝ харесва Германия, защото там има много добри научни програми и има повече практическа насоченост. През ноември миналата година става и лауреат от Националното състезание по природни науки и екология, като с оценката от него може без изпит да започне да учи в Софийския университет, което също е опция, която обмисля. За специалностите, между които ще избира обаче, е категорична: биохимия или молекулярна биология.
Освен че участва редовно в олимпиади и други училищни състезания, тя танцува от 3-годишна. Танцувала е и класически балет, и съвременни танци, а заедно с школата си се е явявала и на световни първенства. В момента обаче няма време да ходи на репетиции заради многобройните си ангажименти, но все пак намира начин да остане активна. Започва да практикува пилатес, защото движението помага на мозъка ѝ да почива.
В свободното си време се занимава и с фотография, чете класическа литература и пътува. С родителите ѝ имат традиция да организират дълги пътувания с кола - така посетили Атина, Виена, Прага и Братислава. Участва активно и в ръководството на ученическия съвет в училището си. За нея това е шанс да се развие и да направи нещо добро за съучениците си.
Самата тя понякога се чуди как успява да се справи с всичките си ангажименти, но открива баланса: когато се пренатовари, си взима 2 дни почивка от всичко, след което продължава с нови сили.
“Всичко е въпрос на организация на времето. На това ни научиха още в 5-и клас, за да можем да учим пълноценно, за да имаме дълготрайни знания и да не прекарваме по цели нощи над учебниците. Това, което съм разбрала за себе си, е, че обичам да правя всичко, с което се занимавам. Когато човек обича да прави това, което прави, то не е натоварващо”, споделя единадесетокласничката.
