„Най-голямата в страната авиобаза в Добрич, която преди години беше закрита, сега тъне в бурени и дървета, почти не може открие пътят, който води до аеродрума.
Изоставено, окрадено, трагедия", казват с болка служители на летището в Добрич.
„Авиобазата беше най-голямото летище в страната, добре оборудвано, с опитни летци и ерудирани командири", разказва Румен Москов, който от 1972 до 1990 г. работи там
като радиомеханик и където се е пенсионирал.
„Колеги от летището поддържаме връзка, заедно отбелязваме Деня на храбростта – 6 май, Деня на авиацията – 16 октомври. И досега сме приятели. Основната ми дейност в авиобазата беше да поддържам връзката между самолетите и земните станции", добавя той. „Спомням, че по време на едни полети отказа предният колесник на самолета на летец, който трябваше да каца. Той не можеше да се спусне. Летецът тогава реши да кацне на грунда – тревната площ около пистата. Кацна на задните колелета, после умело насочи машината с подходяща скорост и тя просто се плъзна по тревата, без да има произшествия", споделя един от многото спомени от напрегнатото всекидневие на авиобазата в Добрич.
„След като закриха авиобазата, самолетите бяха изпратени в база „Граф Игнатиево". Прибраха крилата на самолетите и ги закараха с камиони", добавят с тъга бивши служители.
