Процедурата за избор на членове тръгна наново, не е ясно кое от 10-те имена е "светнало" при проверката в ДАНС
До 14 дни народните представители трябва да представят нови имена за попълване на състава на т.нар. комисия по досиетата, която разкрива принадлежност към службите на “Държавна сигурност”.
За 18-те си години съществуване - по времето на 17 правителства и трима президенти, тя е
проверила миналото на над 508 хиляди лица, за 21 000 от тях установила принадлежност,
отчете настоящият ѝ шеф Евтим Костадинов. За близо 5000 от тях данните не са обявени публично - за починали лица това не се прави.
Сегашните ѝ членове изкараха 8 г. с “удължен мандат” - изтече още през 2017 г., но по закон тя може да продължи да работи, докато парламентът не излъчи нови.
Бюджетът ѝ е
над 5 млн. лв.
на година
Изборът на комисари по досиетата е част от пакета смени в регулаторите, които управляващите започнаха. Но той върви на фона на недоизказаните планове за преобразуване на комисията в друг тип орган - например като в Полша и Словакия. Там действат Институти за национална памет, които анализират историческите и социалните процеси, свързани с тоталитарния режим. Чехия има Бюро за разследване и документиране на престъпленията на комунизма.
На 11 април бе прекратен първият опит за избор на нови комисари, а тази сряда НС прие същите правила, но ГЕРБ трябва да откажат поне две от номинациите си. Още преди алиансът на Доган да се оттегли от мнозинството, хората на Бойко Борисов, БСП и ИТН се бяха разбраликреслата да се поделят 6:1:1:1. Но по закон една партия може да има до 4.
По-големият проблем обаче май се оказаха
“писма, постъпили от ДАНС”,
както съобщи лаконично шефът на вътрешната комисия в НС Маноил Манев. Според депутати някой от издигнатите “е светнал при проверката”.
Висше образование, обществен авторитет и право на достъп до класифицирана информация с ниво “Строго секретно” са изискванията към кандитатите. През февруари се разписа, че който няма такъв гриф, минава проверка в ДАНС.
Не се допускат заемали постове в ръководствата на партии, професионални или съсловни организации и заемали изборни длъжности. И бивши служители или сътрудници на ДС.
10 имена бяха събрани през март, преди решението на Конституционния съд за преразпределение на мандати и преди хората на Доган да оттеглят подкрепата си за кабинета “Желязков”. Тогава мнозинството - все още от стабилните 126 депутати, предложи за председател бившия конституционен съдия и бивш омбудсман Константин Пенчев. За поста пък ПП-ДБ издигна Габриела Килфанова, която е била главен секретар на НС, има и дългогодишен опит в МВР.
Сега освен че ще отпадне неизвестният кандидат, “светнал” в ДАНС, ГЕРБ трябва да реши кои от своите да оттегли. Едва ли сред тях ще е проф. Мартин Иванов, който бе номиниран за зам.-председател. Той е бил шеф на агенция “Архиви”, в момента ръководи научен екип по проект за жертвите на Народния съд. Няма да е и предложеният за секретар на комисията Пламен Костов, който бе
шеф на Агенция “Митници”
при третия кабинет на “Борисов”. Останалите трима са съдиите от ВАС Севдалина Червенкова-Минкова и от Военноапелативния съд Свилен Александров и юристът Пламен Костов.
БСП също подаде юрист - Галин Господинов. А ИТН - историка архивист Валери Кацунов, който бе в първия състав на комисията, но тогава от ДСБ. Настоящият шеф на отдела по информационна сигурност на комисията Гюрсел Салим вероятно няма да остане, тъй като е издигнат от алианса на Доган. “ДПС - Ново начало” още се колебаят, но май няма да издигат.
Депутатите са разделени в оценките си за свършеното за тези 18 г.
Тя изпълни целта си, време е да се закрие
- този дебат отново бе подхванат в пленарната зала. Комисията основно проверява кандидати за изборни длъжности, а повечето от бившите кадри на ДС сега са пенсионери и извън политиката, а и вече са били проверявани. През 2021 г. имаше законопроект за редуциране състава на комисията до 5 души (в момента има само 6 вместо 9 членове). ГЕРБ бяха сложили подпис под него, но после се отказаха.
Повечето партии са склонни да преформатират комисията в институт, но никой не е готов с ясна визия. Преобладава тезата
документите ѝ да се обединят с тези на агенция “Архиви”
Идеята е да се търсят добрите практики от други бивши соцдържави, в които са създадени институти за националната памет.
“Ако правим институт за изследване на тоталитарния режим, трябва да съберем архива на всички структури от този период. Ако ще е инструмент за разкриване на осъществяване на политическо насилие, може да го разширим и по отношение на други периоди, дори и преди 1944-1945 г. - и тогава е осъществявано политическо насилие, и трябва да го признаем”, смята депутатът от ГЕРБ Тома Биков. Тезата му е, че новото звено трябва
не само да информира, а и да анализира
Собствен законопроект готвят и ДБ. А Румен Петков от АБВ - коалиционния партньор на БСП, през януари официално поиска закриването на комисията.
В момента тя разполага с база, архив и читалня, през която са преминали около 25 хил. посетители. Те са в Банкя, където се пазят над милион и половина архивни дела, над 2,5 млн. карти и картони, над 15 хил. документи на филм, 3778 филмови материали и 402 видеокасети. Издала е 60 сборника, има два документални филма.
