- Ваше Преосвещенство, с милосърдието си ли беше най-забележителен папа Франциск?
- Специално аз в този понтификат бих запомнил папата с двата юбилея. През 2016 г. имаше извънреден Юбилей на милосърдието, който е по желание на папата. Така той изразява своята чувствителност, духовност - да се грижи за най-нуждаещите се и изоставените, да говори за божието милосърдие. Редовният Юбилей, който успя да започне, но ще завърши в небето, е Юбилеят на надеждата. Той даваше надежда на много хора, което смятам, че в днешно време е много важно. Виждаме, че светът постоянно всява страх чрез болести, ковид, войни, атентати. Човекът в днешно време е много стресиран, уплашен, затова мисля, че е много важно да има надежда. Надеждата е Христос, истинската надежда, която не разочарова, е Христос. В живота често се надяваме на много неща, но е важно по някой път да бъдем разочаровани, за да разберем, че това не е истинската надежда. Банален пример: аз се надявам, че ще спечеля от тотото и виждам, че е невъзможно и от това се разочаровам. Човек постоянно се разочарова от такива неща. Единствено Христос не разочарова, той е истинската надежда.
- Колко пъти сте се срещали в папа Франциск?
- Имам много срещи с него. Бях и в двете правителствени делегации за 24 май. Като нов епископ имахме подготвителен курс и бяхме при него. Когато беше международната среща "Каритас" в Рим също бяхме при него. Миналата година бях гост на епископска конференция на Италия. Тогава той постави началото на конференцията. Даде своите послания на италианските владици. Когато идва в България, аз бях енорийски свещеник в Раковски и го посрещнах в църквата.
- Човешки ли се държеше?
- Разбира се, всеки един човек без значение владика ли си, папа, патриарх, монах, всеки човек има всички свои радости, скърби, изпитания. Папата е човек също.
- Скърбите ли за него?
- Последните месеци, когато не беше добре, всички очакваха неговата смърт. Даже се спекулираше много, че е починал. Изведнъж излезе от болницата, появи се няколко пъти пред хората. Вчера (в неделя) успя да мине през хилядите на площада, да благослови града и света. Вчера си казах: ето, положението му се подобрява, радвам се, че е все по-добре. Изведнъж днес, когато чух, бях изненадан от новината. Разбира се, ние сме хора и скърбим. Исус също е скърбял, когато неговият приятел Лазар е починал. От една страна, скърбим и ние тъжно. От друга, това е естествен стадий в развитието на човека. Никой не е роден на този свят, за да остане на този свят. Ние всички трябва да направим нашето преминаване, нашата пасха. Тези дни чествахме Възкресение Христово. Исус не възкръсва, за да се върне към предишния си начин на живот. Той отива при Отца. Всички ние, рано или късно, трябва да направим нашето преминаване. Ето папата направи своето преминаване при Отца.
- И то на свят ден.
- Да. Някои ме питат дали има знак в това. Нашият живот е изцяло пълен със знаци, стига да може да ги разчитаме и да ги разбираме.
- Ще организира ли храм "Св. Йосиф" ще специално за папа Франциск?
- Ние бихме камбаните, за да известим неговата смърт. Има вече в църквата негова снимка със запалена свещ. Хората могат да дойдат да се поклонят и да се помолят. Във всяка литургия се молим по принцип за папата, а сега по един особен начин за неговата душа. Ще видим да организираме някаква по-специална служба за упокой на душата му.
- Папа беше гост на България, вие сте го посрещнали в Раковски, като цяло държавата добре ли го посрещна?
- Смятам, че добре. Разбира се, винаги може още по-добре. Той си спомняше за срещата с България, когато се заговаряше с българи. Наскоро един свещеник разказваше за срещата с него и каза, че си спомняше и киселото мляко даже.
Вярващите в храма: Папа Франциск беше обединител, затова изми краката на мюсюлманите
Папата остави едно голямо наследство зад гърба си със своята либерална политика. С ценностната си система остави на света поле за размисъл - за това какво е мир и към какво трябва да се стремим. Това казаха Василена и Ронан, който е от Ирландия. Двамата дойдоха в римокатолическия храм "Св. Йосиф" в София, за да се помолят за душата на папа Франциск.
Иначе в храма беше тъжно и тихо. Смирено влизаха хора да почетат паметта на папата. Повечето бяха сами. Дойдоха не само католици. Цветя пред портрета му поставиха и православни. Василена също е православна, но казва, че католици и православни не са много различни.
В църквата влезе и младеж от Канада. Снима портрета на папата и поседя малко пред него. Срещнал папата преди време в Будапеща. Днес обаче е на екскурзия в София и специално потърсил католическия храм, за да отдаде последна почит.
Мария от Житница също е дошла в храма специално заради папата. Братовчедка е на епископ Румен Станев. "Папа Франциск беше изключителен. Отличаваше се от другите папи. Бореше се за обединението на църквите. Прие до степен 50 процента хомосексуалните двойки. Много ми е тежко", разказа Мария, която е успяла да се срещне с папа Франциск при гостуването му в България. Срещала се е с папа Йоан Павел II. "Папа Франциск се отличава от другите папи. Той изми краката на мюсюлманите с тази цел - да покаже на хората, че всички трябва да сме едни. Няма католици, православни, мюсюлмани, хората не трябва да се делят", каза още младата жена. Не е съгласна например с това да няма право да кръсти детето на свои приятели православни например, защото е католичка.
