От 2026 г. ще се плаща според изхвърления, няма да се определя по данъчната оценка на имота
Първи чипове върху кофите за боклук, експериментални площадки за разделното му събиране, настойчиви молби към българите да декларират доброволно броя на живеещите във всяко жилище. Това са
първите плахи, но видими стъпки на общините за новата такса смет,
която трябва да влезе в сила в началото на 2026 г. Тя няма да се определя от данъчната оценка на имота, а по количествата отпадък.
Два са вариантите, които трябва да избират населените места - да плащат според количеството изхвърлен боклук или според хората в един апартамент или къща. В София например са си дали срок до септември да изяснят тази цифра.
“24 часа” провери как върви подготовката за новата такса смет 8 месеца преди тя да влезе в сила в четири общини освен столицата - Горна Оряховица, Кюстендил, Благоевград и Кърджали.
Експериментални площадки за разделно събиране на отпадъци от бита бяха поставени на три локации в Горна Оряховица и една в Долна Оряховица. Целта е общината да проследява количеството за депониране, след разделяне на боклука в домовете. Само живеещите имат достъп до въпросните екокътове, в които са поставени съдове за смесени битови отпадъци и контейнери за разделно събиране.
Анализът показва, че в една от точките, където стриктно изпълняват ангажимента да изхвърлят разделно, смесеният отпадък, носещ съответните разходи за депониране, е намалял с 30%, а с толкова се е увеличило количеството на разделения. В другите локации процентът на подобрение е по-малък - между 5 и 10 на сто. Въпреки това резултатите са обнадеждаващи, категоричен е зам.-кметът по бюджет и финанси Даниел Божанков.
Горна Оряховица започна да оборудва сметоизвозващите камиони със системи, позволяващи в реално време да се проследява местоположението им, броят на съдовете, които се извозват, и килограмите отпадък. Върху 3000 контейнера се поставят електронни тагове. Събраните данни за честотата на извозване и количеството боклук ще послужат за по-прецизна прогноза на разходите, които ще се правят при новите условия. Горна Оряховица очаква доставка и на 130 контейнера за зелен отпадък. Проучване показва, че в общината той е около 7000 тона на година.
С тези нови контейнери и с извозването им със собствени камиони на общината ще успеем да намалим разходите за транспорт и сумите, които се плащат на регионалното депо, разяснява Божанков. Той апелира
хората да се регистрират на мястото, на което живеят
Очаква се методът за начисляване на такса смет за домакинствата да е комбинация между осредненото количество отпадък на човек и броя на хората, които обитават жилището.
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов пък демонстрира пилотна програма за контейнери, които се отварят с чип. Целта е да съберем данни какво количество отпадък се произвежда от бизнеса и домакинствата, каза Атанасов. Той уточни, че се поставя надстройка върху съществуващ контейнер и няма да се купуват нови съдове за отпадъци, Демонстрираната система има
софтуер и приложение, което показва всеки съд за отпадъци колко е пълен
и кога трябва да бъде извозен отпадъкът. Хората имат чип, който им се води на партидата в “Местни данъци и такси” с който се отваря капакът. В контейнера може да се поставя само отпадък в торби до 35 литра. Когато е запълнен, софтуерът подава сигнал до общинското предприятие “Чистота”.
Всеки собственик на имот, който има чип, може да проверява през интернет на коя дата какво количество отпадък е изхвърлил и кога е извозен.
До момента над 3000 индивидуални кофи за смет в община Кюстендил - най-вече в селата, вече са с монтирани чипове, които също проследяват количеството отпадък.
“Най-вероятно отчитането на къщите ще става с индивидуална кофа, а за многофамилните сгради – с контейнери с чип”, обясни Атанасов.
В Благоевград за догодина се ориентират към изчисляване на такса смет според броя на ползвателите на имота. “В момента се правят изчисления и работим по промени в наредбата. Очаквам през следващата година в цялата страна да има увеличение на таксата. Приходите от нея трябва да покриват всички разходи по услугата. Няма как да е точна диференциацията кой колко отпадък генерира, но все пак принципът на определяне на таксата на база брой ползватели на имота е по-справедлив от досегашния”, обясни кметът Методи Байкушев.
Кърджалийци имат възможност да избират как да плащат
такса смет - за кофа или на базата на разгъната застроена площ от години, заяви зам.-кметът Тунджай Шюкрю. Засега не са обмисляни нововъведения за начина на определяне на налога.
Около 4000 физически и юридически лица в общината са избрали да плащат за съдове. Дължимата сума за година е в размер между 203 лева и 2027 лева в зависимост от обема на избрания съд за смет. Сметката при гражданите, които плащат за разгъната застроена площ, е 1,02 лева за квадратен метър при жилищните имоти. При нежилищните се заплаща по 10,56 лв. на квадратен метър.
От екоминистерството пък съобщиха, че са отпуснали пари по програма “Околна среда”. В рамките на проекта най-малко 70 общини ще бъдат подпомогнати при подобряване системите си за управление на отпадъците. Към момента в МОСВ няма постъпила информация с конкретни предложения от общините. В министерството очакват до средата на годината да им бъде представена визия относно начина на изчисляване на такса смет от сдружението на общините.
София пита до 30.09 кой и колко отпадък изхвърля
Столичната община все още работи по различните варианти за изчисление на такса смет. Най-вероятно е да се плаща на човек. Но проблемът е, че общината не знае в кой апартамент реално колко души живеят, а в столицата има 860 хил. партиди с неясни обитатели. Затова от 1 февруари София започна кампания за доброволно попълване на декларации, в които хората да опишат колко души живеят на един адрес и колко боклук хвърлят.
Декларациите може да се открият на сайта на Столичната община, а също и в Дирекция “Общински приходи”, където се подават според адреса на имота. Кампанията ще приключи на 30 септември.
Може за райони с повече къщи или по-малки жилищни сгради да се опита изчисляване на количествата изхвърлен боклук от едно домакинство. В момента пилотно се събира с чували в “Кремиковци”, а плановете на общината са това да стане и в район “Оборище”. Тук опасението е, че хората може да купуват по-малки чували, за да пестят от таксата, или да ги хвърлят нерегламентирано.
Вариант, в който се плаща според индивидуалния боклук, е почти неприложим за София.
През тази година ще се въведат още 58 “зелени острова”, в които зад решетки с катинар са разположени 3-те цветни кофи за разделно събиране на хартия, пластмаса и стъкло плюс кафява за хранителни отпадъци и сива за смесените. Чрез тях се установява общото количество боклук от даден блок и на тази база може да се определя такса смет според броя живеещи в едно домакинство.
Общината се надява все повече хора да започнат да разделят боклука си. Половината от този, хвърлян сега в сивите кофи, може да се рециклира. Това означава и на фирмите, които ги извозват, да се плаща значително по-малка сума.
Постепенно в следващите 3 г. цветните контейнери ще се увеличат почти двойно. Трите организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, които отговарят за цветните кофи, отчитат едва 26 000 т събрани опаковки. Освен това 40% от тях отново отиват на депото за боклук, защото се оказва, че разделеният боклук е замърсен и така тези отпадъци не могат да се рециклират.
Въвеждаме депозитната система до края на годината, включват и общините
Първо ще е за пластмаса и алуминий, после и за стъкло
България трябва да въведе и депозитна система за опаковки от началото на следващата година. Това е едно от изискванията за пълноправното ни членство в Организацията за икономическо сътрудничество.
Амбициозните цели посочи министърът на околната среда Манол Генов по време на общото събрание на Националното сдружение на председателите на общински съвети в Република България преди дни.
“Сериозно предизвикателство е за министерството и към общините. Искаме и те да бъдат участници в депозитната система, защото разполагат с площадки, с депа, може да бъдат поставени центрове, където
опаковките да се преброяват и да не отиват за отпадък,
а за суровина”, заяви Генов. Затова министерството до лятото ще предложи законодателни изменения в Закона за управление на отпадъците и специално в частта депозитна система.
Едно от предложенията е да има отделна глава за тази тема. “Това ще помогне да почистим държавата, като създадем икономически стимул у всеки потребител, когато той си плати за опаковката, в която е взел някаква стока, той ще има икономически мотив да я върне и съответно тя да бъде преработена и да не отиде в контейнера или на нерегламентираното сметище”, коментира екоминистърът.
Преди месец по време на парламентарния контрол в парламента той коментира, че идеята е първо системата да обхваща само пластмаса и алуминий, а на следващ етап ще са стъклените опаковки.
Както вече “24 часа” писа експертите в работната група на ведомството дискутирали
цената на върната опаковка и да се определи на 20 ст.
Все още обаче не е ясно дали това ще е окончателното решение.
Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни напитки, бира и сайдер от 0,1 до 3 литра.
Всички търговски обекти в страната ще трябва едновременно да въведат депозитната система, без значение дали става въпрос за голяма хранителна верига, или малък квартален магазин. Разлика ще има само във връщането на празните опаковки. Във веригите
ще става чрез т.нар. вендинг машини, в които се пускат празните опаковки,
а те дават пари. В момента в две от веригите вече има такива машини по инициатива на самите търговци. Те принтират ваучери, с които може да се пазарува.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има опция да се получат пари, но най-вероятно цената ще се приспада при покупка на пълна.
