- 54-годишният военен летец трябва да извърши трансформацията от стари съветски самолети на свръхмодерни американски
- "Мислите ли, че командирите не носят цял живот мъката по загубения другар в сърцето си? Мислите ли, че съмнението за вина не ги буди нощем?, пита издателят на сп. "Криле" Росен Панчелиев тези, които търсят възмездие за инцидентите във военновъздушните сили
Военновъздушните сили на България, които влизат във втора огромна трансформация след 80-годишно въоръжение със съветски изтребители, от 1 април ще имат нов командир.
Бригадният генерал Николай Русев преди дни заедно с новото назначение получи и офицерско звание “генерал-майор” с указ на президента Румен Радев.
В сряда, 2 април, у нас трябва да кацне първият самолет F-16 според очакванията на министъра на отбраната Атанас Запрянов. Още през 2019 г. страната ни подписа договора за 8 американски изтребители и България плати 100% цената им - над 2 милиарда лева.
В авиобазата Граф Игнатиево, където Николай Русев, служи повече от 20 г., започна мащабна реконструкция - полосата за излитане и кацане беше удължена, за да посрещне новите F-16.
“24 часа” се свърза с новия командир на ВВС и го попита какви ще са първите му задачи на тази длъжност. “Не съм приел още поста. Ще видим какви са важните задачи. Няма как да говоря, до понеделник все още съм командир на авиобазата в Граф Игнатиево. Има време”, беше лаконичен той.
В президентството, където бе официалното му обявяване за нов шеф на ВВС, той описа по-детайлно ситуацията, в която ще работи: “поема ръководството в преходен период - към качествено ново състояние, което ще постави основите на изграждане на нови способности”.
Според Русев “формулата на успеха е намиране на баланса между модернизация на българските ВВС и съхраняване на вече съществуващите способности, като в допълнение трябва да се търсят алтернативни подходи, които да не позволяват прекъсване на поставените задачи”.
Генералът бе категоричен пред своя учител и бивш началник в Граф Игнатиево Румен Радев:
“Аз ще работя ВВС да не се движат в коловози, да не робуват на остарели догми”.
Очевидно и за двамата предположенията, че кариерното израстване на Русев е свързано с дългогодишната съвместна работа в Граф Игнатиево с днешния държавен глава, ги гневи и те виждат в лансирането на подобни тези политически интриги.
В неофициални разговори например, президентът напомня, че познава всички тези “момчета във военно-въздушните сили, летял е с тях, рискувал е с тях, познава професионалните качества, но не харесва да му приписват, че приятелство е причина за каквито и да е назначения във ВВС”.
Колеги на двамата имат подобно обяснение: “Поколенческата разлика между двамата не е голяма (Бележка на редакцията: президентът е на 61 години, а Русев е 8 години по-малък от него). Радев е бил командир на Русев и като такъв често е бил в ролята на учител не само на него. След това му е бил началник като шеф на ВВС, а сега и като главнокомандващ. По-скоро му е предал опита си, отколкото да го протежира”.
54-годишният генерал е минал през всички възможни звена и длъжности, не е прескачал стъпала в йерархията.
“Беше добър пилот”, оценяват го стари авиатори. След военното училище в Долна Митрополия със специалност “Военен летец пилот”, Русев завършва и военната академия “Георги Раковски”, военно-въздушния колеж “Максуел” - САЩ. Бил е старши пилот в авиобазата в Габровница, после в Доброславци, в Граф Игнатиево постъпва през 2000 г., а през есента на 2020 г. става командир на авиобазата.
В Граф Игнатиево днес го описват като “смел човек и смел летец. При него чувство за страх в рискови ситуации няма. Трудолюбив е, отделя от личното си време, за да работи в авиобазата. Привързан е към професията си”.
А времето за ВВС наистина е разделно. “От един стар съветски стандарт трябва да се пренастроят към нов супертехнологичен западен модел. Подобно нещо се е случило у нас преди 80 г., когато на въоръжение в нашите ВВС идват съветските изтребители. Сега те се заменят с американски. И в този преломен момент трябва да се щадят високоподготвените летци и командири като Русев”, описва новата ситуация дългогодишният авиационен журналист и издател на сп. “Криле” Росен Панчелиев.
Дали ген. Русев ще може да посрещне това предизвикателство като командир на ВВС? Колегите му вярват, че е подготвен да устои на смяната на стандарта и това няма да е трудно, защото командирите на поделения, на които ще е началник, също са подготвени за скока на авиацията към новото време.
“Тази промяна не е само технологична, а засяга и смяната на мисленето на самите пилоти, инженери и техници. Ще минат между 5 и 8 години, докато това стане”, прогнозират специалисти. По думите им като командир Русев носи ценностите на едно поколение от миналото, което е близко до летците и те самите го уважават.
“Да, държавата финансираше реконструкцията на Граф Игнатиево, за да може да поеме новите американски самолети, но Русев като командир организира всичко това включително и пребазирането на самолетите в авиобаза Крумово. Те продължиха оттам да охраняват въздушните ни граници, изпълнявайки непосредствените задачи на НАТО. Осъществяваше ги със старите МиГ-29, които не можеха да се ремонтират заради войната в Украйна и произтичащите от нея санкции”, допълват специалисти.
Русев спечели съдебен рунд срещу бившия военен министър Николай Ненчев,
който му приписва проруски настроения в свой пост във фейсбук, макар плевенчанинът да е завършил през 2016 г. колежа “Максуел” в САЩ. За тази публикация ген. Русев заведе дело срещу бившия военен министър, сега посланик в Украйна, и поиска обезщетение от 12 000 лв. за причинените му от тези клевети и обиди душевни травми. Районният съд в София постанови Ненчев да плати 3000 лева, което новият шеф на ВВС обжалва пред Софийския градски съд, където се чака произнасяне.
В хода на делото съпругата му Габриела Наплатанова, дългогодишен журналист от БТВ, а днес член на Съвета за електронни медии, споделя, че след думите на Ненчев Русев бил "станал по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав”. Както и че е пострадала репутацията му, а той е изключително отдаден на професията си, почтен и принципен човек. Това потвърждава и колега, който се явява като свидетел по делото: “Русев е претърпял спад в професионалната си мотивация, избягвал е публични мероприятия. Той няма проруски настроения, а напротив - американски възпитаник”.
От 2021 г. във ВВС имаше два сериозни инцидента със загуба на летци
Над Черно море загина пилотът Валентин Терзиев, а миналата година при репетиции за демонстрации в ръководената от Русев авиобаза падна учебният L-39, управляван от ст. лейтенант Венцислав Дункин и майор Петко Димитров.
“Изтрепаха бойната авиация”, гласяха язвителни коментари за ръководството на авиобазата и ВВС.
Росен Панчелиев като човек, отразявал десетилетия и успехи, и трагедии в бойната авиация, знае, че когато стане катастрофа и си отидат млади момчета, мъката е огромна.
“Приписват на Русев грехове за неща, свързани с човешки животи. Понякога те са неизбежни, колкото и цинично да звучи. Тази авиобаза е единственото летящо бойно поделение у нас, а професията на летеца е рискова. По тази причина всички инциденти са съсредоточени в Граф Игнатиево. Да, в бойната авиация се дават жертви и естествено е те да са там, където се лети. Като се прибави и изключително ниският нальот у нас, където едва ли го има другаде по света, става ясно защо има такива случаи”, казва издателят на списание "Криле".
“Мъката е най–голяма за семействата на пилотите. Да не забравяме, че техните командири също са летци и също страдат. Загиналите са техни съвипускници, приятели, понякога и роднини. Как мислите, че се преживява загубата на приятел, на човек, с когото допреди минути сте били заедно? Семействата ви са били близки, децата ви са играели заедно”, пита емоционално Панчелиев.
И допълва, че в такива ситуации цялото общество търси вина винаги у командирите и срещу тях е насочен целият гняв. А освен всичко друго те трябва да съобщят лошата новина на близките, да организират погребението, да поведат отново покрусените от мъка колеги, да ги вдигнат пак във въздуха, за да изпълнят задачите по охраната на българското небе.
“Мислите ли, че тези хора не носят цял живот мъката по загубения другар в сърцето си? Мислите ли, че съмнението за вина не ги буди нощем? И едва ли това зависи от уволнения, разжалвания и понижения. То е едно лично покаяние. За цял живот, убеден е авиационният журналист Панчелиев.
В България в момента са толкова малко можещите и знаещите в авиацията, а той е един от тях, че е добре да не се стига до такива крайности. Ако тази практика се прилага, ще губим освен редови пилоти и подготвени командири като него. Затова е добре емоциите да останат настрана, убедени са колеги на Русев, които очакват първите стъпки на новия шеф на ВВС.
